Терористичните атаки на 11 септември 2001 г. и лицемерното поведение на световната левица след тях провокираха световноизвестната италианска журналистка Ориана Фалачи да напише в „Силата на разума”това, което стотици милиони мислят, но се страхуват дори да изрекат. В тази книга авторката доразвива основната си теза от 2002 г. (подхваната в „Яростта и гопродостта”) за неразривната връзка между ислямската религия и световния ислямски тероризъм. Тя твърди, че ислямът иска да завладее Запада, но главното му оръжие не са терористите-самоубийци, а утробите на мюсюлманските жени, които с плодовитостта си и имиграцията на Запад ще превземат Западната цивилизация. Масовата ислямска имиграция е троянският кон, който тихо и постепенно превръща Европа в Еврабия.

„Силата на разума” е противоречива книга и сигурно мнозина ще се почувстват засегнати от нея. Дори ще осъдят писателката, както се случи в няколко западни страни през 2004 и 2005 г. Тя получи и безброй смъртни заплахи. Беше принудена да напусне Италия и да потърси убежище в апартамента си в Манхатън. Върна се в родната Флоренция, за да умре там на 15 септември 2006 г.

Тази книга вероятно няма да бъде посрещната еднозначно. Но да се запитаме: в колко ислямски страни християните имат същата свобода, каквато имат мюсюлманите в Европа и Северна Америка? Нека читателите прочетат книгата и сами си отговорят. Със силата на разума.

Ориана Фалачи е родена на 29 юни 1929 г. във Флоренция. През половинвековната си журналистическа кариера интервюира световни политици като Голда Меир, Ариел Шарон, Индира Ганди, Дън Сяо Пин, Фидел Кастро, аятолах Хомейни, шахът на Иран Пахлави, етиопският император Хайле Селасие… След терористичните атаки срещу Световния търговски център изоставя левите си политически убеждения и през 2002 г. пише първата книга от антиислямската си трилогия - „Яростта и гордостта”, в която посочва исляма като истински виновник за световния терор. През 2004 г. издава „Силата на разума“, където доразвива тезата за неразривната връзка между ислямската религия и ислямският тероризъм. През 2005 г. завършва поредицата с „Ориана Фалачи интервюира Ориана Фалачи: Апокалипсис“. Умира във Флоренция на 15 септември 2006 г.


СИЛАТА НА РАЗУМА

Ориана Фалачи


Към англоговорящите читатели

Когато „Яростта и гордостта” беше публикувана в САЩ през септември 2002 г., поех отговорността за превода на английски. Поемам отговорността за превода на английски и на тази книга. Въпреки че беше редактирана в известна степен, в книгата вероятно има нещо, което някои критици определиха като „странностите на английския на Фалачи”. Това значи, че препинателните знаци, избора на думи и преди всичко структурата на изреченията отразяват начина, по който пиша на италиански. Моят език. Признавам, че може да има такива странности. Но реших да предложа текста какъвто е, поради значението на темата и трагичните събития, които описвам. Затова трябва да поема цялото бреме на всяка дума, написана от мен на езика, който обичам като моя роден италиански.

Ориана Фалачи


„Те, завоевателите, заливат навсякъде града, сега погребан във вцепенение, в покой и вино. И в същия миг, през отворените порти, още редове нахлуват, устремени към отрядите на вождовете си”.

Виргилий, „Енеида”, Опожаряването на Троя.

Пролог

През 1327 г. месир Франческо Асколи, известен като Mastro Cecco, написал есе, озаглавено „Космически сфери”. Той бил човек хаплив и с остър ум, авторитет по трудните науки, любимец на образованите младежи. Самият папа Йоан се възхищавал от него, но враговете му силно го мразели. Есето било противоречиво за онова време – Инквизицията не го харесала, защото в него имало твърдения, скъпи за мъдрите хора, за образованите ученици на Философското училище във Флоренция, където преподавал Mastro Cecco. Той бил арестуван, защото есето не се понравило на херцога на Калабрия, който бил кмет на града и първороден син на на Робърт д’Ангио, крал на Неапол. Книгата никак не се харесала и на първия кралски министър, виден член на монашеското братство и епископ на Аверса. Авторът бил закаран във Флорентинския затвор на Светия престол и предаден на Фра Акурсио от Ордена на проповедниците, по апостолическа заповед Велик инквизитор на провинция Тоскана. Есето било анализирано от хора, които не били в състояние да разберат написаното. Те определили „Космически сфери” като еретична, профанска, неприлична, отблъскваща книга. Книга, несъвместима с установената вяра, съчинена по поръчка на дявола, заразена с гибелна ерес. И греховният маг Mastro Cecco няколко месеца бил подложен на жестоки изтезания, като го подканяли да признае и отхвърли грешките и заблудите си. Но всичко било напразно. На мъченията той винаги отговарял, че не става дума за написани или изречени грешки и заблуди, защото всичко било истина и той вярвал в това.
И така, на 20 септември 1328 г. го завели в църквата Санта Кроче, която заради събитието била обвита в черно. Сложили го на висока, специално построена сцена и пред безбройна тълпа, безбройни представители на властите, учени и съветници на Светия престол, му прочели присъдата. Изброили всички еретични тези в спорното есе и отново поискали да се покае, да се отрече, да спаси живота си в последния миг. Той отново отказал. Отново заявил, че всичко написано и казано е истина, че вярва в думите си. Фра Акурсио го обявил за престъпник, неразкаял се еретик, за бедствие за самия него и другите, за зла издънка, която трябва да бъде изтръгната. Тогава те призовали за Божията милост на Светия дух, осъдили го да бъде жив изгорен заедно с прокълната му книга и забранили всичките му осъдителни писания. Фра Акурсио заповядал в срок от петнадесет дни гражданите, които притежавали книгата, да я предадат за унищожение. Добавил, че всеки който не предаде книгата, ще бъде отлъчен от църквата, глобен и подложен на физическо наказание. Свалили осъдения от сцената, облекли го в Sanbenito – позорна дреха, изрисувана с дяволи. Подиграли се с него, като сложили на главата му клоунска шапка и го накарали да махне обувките си. В този вид го предали на месир Якопо да Бреша, пазител на правосъдието в Тоскана и представител на светската власт на Инквизицията.
Присъдата била изпълнена след обичайната процесия пред Портите на кръста, където била издигната висока клада с много дърва. Върху клоните сложили всички копия на „Космически сфери”, както и други конфискувани книги. С огромна смелост, с презрение към невежеството, лицемерието, липсата на разум, Mastro Cecco не се възпротивил и бил прикован за кладата. Скоро след това изгорял. Превърнал се в пепел, като книгите си. Но мислите му останали сред хората.


Бележка на автора:
Възстанових тази история от хрониките Inquisizione in Toscana. Това е труд, съставен от Модесто Разстрели и отпечатан през 1782 г.от флорентинския издател Антон Джузепе Пагани. Думите са подбрани, за да опишат най-добре стила на абата и да са в съответствие с времето на Mastro Cecco. Парадоксалното обаче, е че тези думи са валидни и днес. Днешните събития по същество са същите, както тогава.
Известно е, че космическите сфери бил астрономически инструмент (предполага се, че е изобретен от Архимед), използван за изчисляване на орбитата на Слънцето. Уредът бил направен от пресичащи се метални кръгове, както показва старата рисунка в началото на пролога.

.******

Изминаха повече от три години от публикуването на „Яростта и гордостта”. Тогава като Касандра говорих с вятъра. „Яростта и гордостта” е болезнен вик, който Фра Акурсио би определил като богохулен, профански, отблъскващ, неприличен, като богохулна книга против установената вяра, написана по поръчка на дявола и заразена с гибелна ерес. Тази обвинителна реч ме завладя, както „Космически сфери” завладя Mastro Cecco. Като него и аз съм виновна, защото казах, че Земята е кръгла, виновна, защото написах истината, която невежите, тесногръдите, лицемерите, лишените от разум, не искат да чуят. В моя случай днешните главорези на светския престол не използваха уредите за изтезания, както при Mastro Cecco през 1327 г. и 1328 г. Не бях прикована за позорния стълб, не бях изложена на обществената ярост. Месир Якопо да Брешия не ме изгори жива (поне не още) заедно с прокълнатата ми книга и осъдителните ми писания. Но знаете ли, днешната светска инквизиция е доста находчива. Тя се противопоставя на смъртното наказание и вместо да изтезава тялото, измъчва душата, вместо клещите, въжетата и секирата, използва безкръвни средства: радио, вестници, телевизия, журналисти, политици, провалени учени, филмови старлетки. Вместо някогашните тъмници на Светия престол, днешните инквизитори използват стадиони, площади, митинги. Използват свободата, за я убиват. Вместо монашески качулки (но често и такива може да се видят), носят джелабии и чадори. Инквизиторите носят анцузи, размахват знамена с цветовете на дъгата (знамена на антивоенните митинги през последните години, Б.пр.) и се наричат „пацифисти”. Облечени са в сини костюми и червени връзки, като кукловодите си – депутати, писатели, профсъюзни водачи, журналисти, банкери, прелати. Новите слуги на светския престол, накратко – събратята на Фра Акурсио, служат на власт, представяща се за противник на властта. Инквизиторите промениха лицето си, но не и душата. И ако някой напише, че Земята е кръгла, веднага се превръща в престъпник. Еретик, който трябва да бъде изгорен като Mastro Cecco.
Знам, че съм неблагодарна, защото пиша това. Адът, който се изля върху мен заради моите „Космически сфери”, всъщност ми донесе и много любов, благодарност, уважение. Във Франция беше направен сайт с адрес thankyouoriana, в който за една година бяха се събраха 56 000 благодарствени постинга. Някои бяха от страни, където „Яростта и гордостта” не беше публикувана – Босна, Мароко, Нигерия, Иран. В сайта се появиха благодарности от мюсюлмански жени, живеещи под робството на Шериата. В Москва директор на химически завод четеше на работниците си части от импровизиран превод на книгата, като части от Библията. В Америка някои вестници публикуваха положителни отзиви. Толкова положителни, че се почувствах неудобно. В „Ню Йорк пост” писаха, че съм „изключение във време, когато честността и моралната позиция вече не се считат за добродетели”. В този вестник беше публикувано писмо на читател от Маями, в което се казваше: „Книгата на Фалачи ми напомня за „Стъпка по стъпка” на Уинстън Чърчил, където той упреква Европа, че се поклони пред Хитлер и Мусолини”. (Искам да подчертая, че заради този упрек Чърчил беше наречен „войнолюбец” от „пацифистите” на 40-те). Друг читател от Ню Йорк писа в „Ню Йорк пост”: „Изглежда, че Ориана Фалачи е единственият адекватен европейски интелектуалец след Чърчил с прочутата му реч за желязната завеса. Оценката й за радикалния ислям е безпогрешна”. Вече не знам броя на пълните със симпатия и подкрепа писма от Франция, Германия, Испания, Холандия, Унгария, Скандинавия. Събирам писмата от Италия в много кашони. В едно, което никога няма да забравя, пише: „Благодаря ти, Фалачи, че ми помогна да разгадая собствените си мисли”. В друго писмо се казва: „Преди две години бях понесен от пороя, отприщен от цикадите (Тропически насекоми, Б.пр.) срещу вас. И аз крещях срещу вас. Но бях заблуден. Фактите доказаха, че вие сте права – и тогава, и сега. Вече и аз горя от ярост и гордост като вас”.
Но тези писма не са достатъчно утешение за мен. Защото, когато мисля за хората, които мислят като мен, хоризонтът се прояснява, но жертвите на лъжата и лицемерието, на липсата на разум, се увеличават. Откривам, че събратята на Фра Акурсио дават тон на живота, особено в страни, където е на власт демокрацията. Например във Франция, Великобритания, Германия, Испания, в Италия. Където във всеки дом, офис, училище, завод, университет, живее Mastro Cecco, който/която е подложен/а на гаври,които преживях през последните две години.
Какви гаври? Повдига ми се, като си спомня за това. По-лошо: рискувам да превърна проблема в лично оплакване. Но ако не говоря за това тези, които не знаят, няма да разберат. Ето за какво става дума: заплахи със смърт, като за начало. Изкрещяни, прошепнати, телефонирани, написани на ръка и напечатани. Напечатаните, като част от клеветнически публикации, се разпространяват в ислямските общности като неграмотни брошурки, в които авторите дори се осмеляват да петнят паметта на скъпия ми баща, и призовават мюсюлманите да ме убият в името на Корана. (По-точно в името на четирите Сури, съгласно които първо трябва да ме съблекат и подложат на неописуеми издевателства, след това да ме екзекутират като гяурска кучка). Отвратителни статии, оскърбителни за друг човек, когото обичах – моят покоен спътник в живота, Алекос Панагулис. И още: лепкави цинизми, публикувани с еднакво удоволствие от леви и десни вестници – „Хиена-Фалачи”, „Талибан-Фалачи”, „Да ти го начукам, Фалачи”. Това последното се появи в един краен левичарски вестник с букви, изпълващи цяла страница. Вулгаризми, написани по улиците, или плакати на „пацифистите” с шарените знамена. (”Курво, Ориана”). Плакати, приканващи ме да се разпадна на молекули в следващата совалка, която ще избухне в небето. И още: телевизионни водещи, които рисуват огромни мустаци на моите снимки. Снимки с огромни размери. Водещи, които обещават, че в следващото предаване отново ще се забавляват по този начин. Политици, главно настоящи и бивши комунисти, които считат, че убежденията ми са резултат на писхическо разстройство и напреднала възраст. Един от тях, като истински болшевик, предложи да бъда затворена в психиатрична клиника. Комедийни артистки, които, за да ме осмиват, носят каска, каквато имах във Виетнам. Които ме наричат „войнолюбец”, като Чърчил. Които се подиграват с болестта ми в комедийни скечове (”Надявам се, че имаш рак!”, крещи артист към комедиантката с каска, представена като Фалачи. Ето отговора: „Вече го хванах!”. И публиката се залива в смях). Този скеч беше изигран във Флоренция в деня, когато „пацифистите” организираха поход от половин милион души, за да осквернят с неизтриваема боя исторически паметници. Но аз принудих властите да им откажат достъп до историческия център на града. Точно 674 години след като Mastro Cecco беше изгорен на кладата, във Флоренция се разнесе вик: „Изгорете книгите й, направете клада от книгите й !” Тогава, в самия църковен двор, където Фра Акурсио произнесе смъртната присъда над Mastro Cecco, аз бях подложена на яростно обществено порицание. Знаете ли кой подстрекаваше тълпата да крещи обиди срещу мен? Един палячо, носител на Нобелова награда, посрещан с почести в Америка, сега червен фашист, който през Втората световна война беше черноризец и поддръжник на Хитлер. Тук трябва да анализирам най-предадената, най-оскърбяваната, най-изнасилваната дума на света. Думата мир. Затова нека да отворя скоба.

*****

Скоба. Драги пацифисти, (тъй като сте войнствени и агресивни трябва да използвам вашия термин „войнолюбци”), какво имате предвид, когато говорите за мир? Утопичен свят, където хората се обичат, както проповядваше Исус? Въпреки, че и Той не беше голям пацифист: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч”. „Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря от майка и, и снаха от свекърва и” (Евангелие отМатея, Глава 10, 34-35). И какво искате да кажете, когато говорите за война? Войната, която се води с танкове, артилерия, самолети, хеликоптери? А войната, която се води от терористите-самоубийци, от камикадзетата, които убиха наведнъж три хиляди души? Този въпрос е отправен и към Католическата църква. Църквата, която точно по това е първенец по двойни стандарти. Църквата, която освен че изгаряше еретици на кладата, векове наред замърсяваше света с войните си. Която ронеше крокодилски сълзи в енцикликите си за мир на земята и сега се надява да възстанови невинността си по-успешно от пластичните хирурзи на холивудските звезди. Този въпрос е към лицемерите, които никога не размахват шарените си знамена, за да заклеймят терористите-самоубийци, терористите, воюващи с бомби с дистанционно управление, или имамите, проповядващи война в джамиите. Или академичните безделници, които не знаят, че са неграмотни въпреки докторатите си. Същите дърдорковци, които изплагиатстваха безсмисленото есе на Имануел Кант, публикувано в 1795г.
През 1795 г. Кант публикува демагогското си есе си „Вечен мир”, в което без да обръща внимание на историята и на събитията пред очите му, твърди, че войните се причиняват само от монархиите. Следователно само републиките могат да донесат мир на света. Кант твърди това, когато републиканска, революционна Франция , която е обезглавила Луи XIV и Мария Антоанета и е премахнала монархията, се сражава на два фронта с Австрия и Прусия. И това е война, обявена от републиканците три години по-рано. Революционерите извършиха същото във Вандея, когато водиха братоубийствена война срещу католиците и монархистите (главно селяни и дървосекачи). Същото направи и човекът, който издигна лозунга „Свобода, равенство, мир”, но донесе война из цяла Европа, в Египет и в Русия. Републиканецът, генерал Наполеон Бонапарт, се появи на сцената, когато от името на Директорията удави в кръв въстанието на монархистите. Оттогава опортюнистите подражават на еднопосочното миролюбие на Имануел Кант и нагло и безогледно воюват с враговете си. Правят го в името на хуманността, разбира се. Най-често като размахват революционни знамена. Защото революцията също е война, мили дърдорковци. Гражданска война, касапница, както касапницата на обикновената война. Да не се връщаме много назад, нека да си спомним за ужасите на Френската революция. Или за Руската революция, Китайската революция и техните жестокости. Да поговорим за гражданската война в Испания, за войната във Виетнам, която не беше нищо друго, освен гражданска война и който го отрича, е слабоумен. За гражданската война в Камбоджа, която беше още по-страшна. Нека да видим огромните кръвопролития, в които африканските страни се саморазрушиха и продължават да го правят след края на колониализма. Да помислим за гражданската война (моралната гражданска война), която много жители на Запада водят срещу Запада. И да прочетем Платон.
Платон казва, че войната съществува и винаги ще съществува, защото произлиза от човешките страсти. Според него не е възможно да избегнем войната, тъй като тя принадлежи на човешката същност, на нашата необходимост да се доказваме, да господстваме над другите. Това без съмнение е истина. Ако се замислите, ще разберете, че почти всяко наше действие е акт на война. Всяка наша стъпка е вид война срещу някого. Професионалното и политическото съперничество например, са форма на война. Конкуренцията във всичките й проявления, е война. Някои видове спорт са открита война. Никога не съм харесвала футбола, тъй като гледката на 22 играчи, ритащи се по колената, дълбоко ме тревожи. И не ми говорете за бокс и борба. Ужасявам се от това шоу – двама мъже, които взаимно си нанасят рани, разбиват си устата и носа, изтръгват си ръцете и краката, извиват си вратовете. Но Платон греши в твърдението си, че войната произтича само от човешките страсти, че само хората могат да воюват. Когато един лъв преследва газела, впива зъбите си в гърлото й и я разкъсва на парчета, той воюва с нея. Когато птица напада червей, сграбчва го с клюна си и го поглъща жив, тя воюва с плячката си. Когато рибата изяжда друга риба, насекомото изяжда друго насекомо, газелата преследва друга газела, те извършват акт на война. Същото се случва, когато бурените нахлуват в житното поле. Войната не е проклятие, характерно за човешката природа, войната е проклятие, всеобщо за Живота. Не е възможно да избягаме от войната, защото тя е част от Живота. Отвратителна, ужасяваща? Да, войната е такава, разбира се. Толкова е ужасяваща, че моят атеизъм е роден главно от нея. Не мога да приема, че има Създател, създал свят на Живота, който убива Живот, свят, където Животът изяжда друг Живот. Свят на създания, които за да живеят, трябва да убиват и изяждат други създания. Ако такова битие е било създадено от Създателя, според мен този Създател е много, много лош.
Не вярвам и в мазохизма да обърнеш и другата си буза за плесница. Ако ме нападнат бурени, ако ме задушава бръшлян, ако ме тровят насекоми, ако ме ухапе куче, ако ме атакува друг човек, аз се боря, аз воювам! Да, вярно е, воювам с оръжия, които не проливат кръв. Оръжията на идеите, изразени чрез писаното слово. Не воювам със смърт. Но ако това оръжие не е достатъчно, не се колебая да използвам и други. В младостта си, когато страната ми беше нападната от бурени, задушена от бръшлян, отровена от насекоми, хапана от кучета. Когато врагът нахлу в родината ми. Затова няма да ме спрат палячовците, лаещи по мен на площадите, боклуците, които драскат по снимката ми по телевизията, или злобните артистки, които се подиграват със смъртоносната ми болест. Никакви митинги на хулигани, размахващи гнусни плакати, няма да уплашат, да ме накарат да замлъкна. Нито един син на Аллах, призоваващ да бъде наказана гяурската кучка в името на Корана, няма да ме разколебае, въпреки че сега приближавам нощта на живота си и силата ми неумолимо гасне. Защото моята война е справедлива, законна, истинска. Съвсем не е вярно, че всички войни са грешни. Понякога те са правилни. Справедливи, законни, истински. Затварям скобата.

*******

Списъкът на гаврите включва и процес срещу мен в Париж, раздут от медиите. (Заради родината ми няма да се спирам на гаврите, организирани срещу мен от божествата на конституционния Олимп. Ще спомена само, че използват презимето ми за обидни съществителни и прилагателни – измама, измамен. Процесът включваше обвинения в религиозен расизъм, ксенофобия, богохулство, подстрекаване към омраза към Исляма. Не мога да повярвам, че процесът беше организиран и от левичарската еврейска организация Licra. (Без да знам това, малко преди процеса писах срещу възраждането на антисемитизма в Европа). По време на процеса стана известно нещо непростимо, което опетни страната, толкова скъпа за тираните, които губят троновете си, но имат нужда от банките й Страната се казва Швейцария. Тази Швейцария, където днес синовете на Аллах са по-многобройни и арогантни, отколкото в Мека. В тази държава през 1995 г. заради тях беше създаден член 261 в от Наказателния кодекс. Този член позволява на ислямските имигранти да спечелят всякакви дела, като използват за свое оправдание религиозен расизъм или расова дискриминация. (”Не ме преследват защото съм крадец, а защото съм мюсюлманин”). Въз основа на член 261 в, през ноември 2002 г. швейцарското посолство в Рим и федералното министерство на правосъдието в Берн имаха наглостта да поискат от италианското правителство да ме екстрадира или да ме даде под съд заради „Яростта и гордостта”. Швейцарските власти направиха това по искане на Ислямския център в Берн, Сомалийската асоциация в Женева, SOS-Расизъм в Лозана и ислямските имигранти в Нюшател. Причините? Моето „расистко поведение” и оценката ми за исляма. Според тях оценката ми е основана на идеи, „застрашаващи обществения мир и подстрекаващи към омраза поддръжниците на тезата за сблъсъка на цивилизациите”.
Искането беше незабавно отхвърлено от италианския министър на правосъдието Роберто Кастели, който припомни на швейцарския си колега, че съгласно италианската конституция всички имат право на свобода на словото – писмено и устно. Затова искането да бъдат съдени граждани заради идеите им е оскърбление за основните приципи на италианската конституция и за достойнството на Италия. Някои привърженици на левицата обаче изразиха надежда, че ще бъда съдена в Швейцария благодарение на отвратителния факт, че в тази страна може да те осъдят в твое отсъствие, без дори да те уведомят за това. Така че не знам дали съм била осъдена в Женева, Берн, Цюрих или Лозана. Член 261 в вече взе много жертви – като защитника на правата на животните Ервин Кеслър. Той подобно на Бриджит Бардо не е съгласен с ислямския обичай да се колят агнета в стил Дракула, т.е. да бавно да им се източва кръвта. Кеслър разкритикува този обичай и заради това беше наказан с два месеца затвор без право на обжалване. Друга жертва е 80-годишният историк Гастон Арман Амадруз, който издаваше месечно списание с различен поглед върху историята. (Тълкуване на историята, различно от официалното, днес е забранено). Заради това престъпление, историкът беше осъден от съда в Лозана на една година затвор и голяма глоба. Френският историк Робер Фарисон също пострада заради член 216 в – през 2001 г. той беше осъден на един месец затвор от съда във Фрибург. Причината била негова статия, публикувана във Франция и после препечатана в швейцарско списание. Въпреки напредналата му възраст и той беше осъден без право на обжалване.
Но Швейцария не е единствената страна, където може да озова зад решетките. По-голямата част от Европа вече е заплаха за мен. И знаете ли защо? Защото в Европейския съюз е в сила една перверзия, която се нарича Европейска заповед за арест. Съгласно тази заповед всяка страна в Европа има право да арестува и затвори всеки гражданин на Европейския съюз, както и да екстрадира всеки гражданин от страната му. Заповедта е създадена, за да спре придвижването на престъпници в ЕС. До 11 септември 2001г. тя трябваше да предотвратява престъпления като тероризъм, убийства, отвличания, трафик на наркотици, детска проституция, педофилия, незаконен трафик на оръжия, ядрени и радиоактивни материали. Но осем дни след 11 септември 2001г. левичарската Европейска комисия включи в заповедта и престъпления като расизъм, ксенофобия, богохулство и расова дискриминация. И така, след като Европейската заповед за арест бъде приета от всички членове на Европейския съюз, всеки свободен ум на континента ще се превърне в международен Mastro Cecco. Еретик, който може да бъде екстрадиран с белезници на ръце по всяко време и навсякъде в Европа, ако някой мюсюлманин отправи някакво обвинение.
Според заповедта екстрадиция означава „ арест от най-малко четири месеца”. Екстрадиция и съдебно преследване, които в Европа се прилагат с двойни стандарти, точно както думата мир. И бъдете сигурни: винаги ще се намери причина. Ако изразите искрено мнението си за Ватикана, Католическата църква, Папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на „свобода на мисълта и словото”. Ако обаче, направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин – тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация. Ако набиете някой китаец, ескимос или норвежец, който ви е обидил, нищо няма да ви се случи. Но ако набиете някой алжирец, мароканец или нигериец, който ви е обидил, тогава ще ви линчуват. Ако крещите антиамерикански лозунги, ако наричате американците „убийци”, „негодници”, „врагове на човечеството”, ако изгорите американското знаме и надраскате снимките на американските президенти с пречупени кръстове, нищо няма да ви се случи. Напротив, такава агресия се счита за добродетел, за качество. Но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата. Същото ще ви случи, ако считате, че западната цивилизация е най-напредналата, която някога се е родила на тази планета. Ако считате, че западната цивилизация „превъзхожда” другите. Ако обаче, сте мюсюлманин и твърдите, че ислямът винаги е бил по-висша цивилизация, че е лъч от светлина и че според Корана християните вонят като кози, прасета, камили и маймуни, никой няма да ви докосне с пръст. Никой няма да ви даде под съд. Никой няма да ви осъди.
Всичко това се случва и в проислямското ООН. Организацията, пред която глупците и лицемерите падат на колене, която те считат за справедлива, честна и безпристрастна майка. „Нека ООН да реши”, „Да прехвърлим въпроса на ООН”, „ООН има думата”. Същата ООН, която в пълно презрение към Всеобщата декларация за човешките права (документ, който ислямските страни никога не подписаха), през 1977 г. прие Декларацията за човешките права според исляма. В тази декларация се казва:”Всички изброени права се определят от ислямския закон, или Шериата. В мюмюлманските страни Шериатът е единственият закон, отнасящ се до човешките права”. Същата ООН, чиято неясна Комисия за човешките права организира през 1997 г. семинар, финансиран от Организацията ислямска конференция. Темата на семинара беше „Ислямски перспективи на Всеобщата декларация за човешките права”. Семинарът поиска „ислямските перспективи за човешките права да бъдат разпространени по целия свят”, както и да се напомни за „приноса на исляма при полагането на основите на човешките права”. Участниците обявиха, че става дума за „права, благодарение на които исляма винаги е водил света към светлина и възраждане и е позволил всички хора да се подчинят на Аллах, както повелява Корана...”. Същата ООН, която в 1999 г. порица бразилеца Морис Глеле Аханханзо, тогава специален пратеник на организацията, защото написа доклад от 25 страници за разпространението на антисемитизма в арабския свят. Същата ООН, където пакистанският посланик безнаказано твърди, че „първата Харта на човешките права е Коранът и първата декларация за човешките права е провъзгласена от Мохамед в Медина”. Същата ООН, която нагло защитава ислямската фундаменталистка диктатура в Судан, но никога на позволи на Джон Гаранг, водачът на християнското Суданско освободително движение , да каже дори дума пред Общото събрание или комисиите на организацията. Същата ООН, която съвместно със славния Европейски съюз измисли престъпленията „ислямофобия” и „оскверняване на исляма”.
И в ООН аз си имам един Фра Акурсио! Кой е той? Казва се Дуду Диен, сенегалец и някогашна важна личност в тогавашната просъветска организация ЮНЕСКО. През 2002 г. този човек беше назначен за специален пратеник и наследи отстранения бразилец Морис Глеле Аханханзо. Познайте каква беше задачата на Дуду Диен! Изготвянето на доклад за случаите на ислямофобия, които „след 11 септември 2001 г. засягат чувствата на мюсюлманите в Америка и Европа”. Според Дуду Диен в двата континента „възрастни мюсюлмани, жени и деца, са жертва на постоянни физически и устни нападения и оскърбления от страна на представители на други религии. Поради тази причина мюсюлманите продължават да живеят в ужас”. За нападенията и оскърбленията Дуду Диен написа отделен доклад и поиска Комисията за човешките права да организира символичен морален процес в Женева. И знаете ли кои са виновниците, които бяха дадени под съд, еретиците, които трябваше да изгорят на кладата? Ръководителите на американските евангелски църкви, борещи се против ислямското робство в Судан. Шестдесет интелектуалци начело със Самюъл Хънтигтън, които подписаха отворено писмо с название „За какво се борим”. Сред подписалите са баптисткият свещеник Джери Фалуел, защитник на Десетте Божи заповеди, и Пат Робъртсън, основател на Christian Broadcasting Network. Според доклада на специалния пратеник на ООН „европейските интелектуалци, противопоставящи се на имиграцията и отхвърлящи културния плурализъм, поставиха исляма на подсъдимата скамейка. Те твърдят, че ислямът е несъвместим със светския начин на живот. По този начин те подстрекават към международен хаос”. Водачите на заговора са размирната Ориана Фалачи и двама французи – писателят Пиер Манен и ученият Ален Финкелкраут. Фалачи, защото пише това, което пише, Манен – защото е против диалог с исляма и настоява мюсюлманите да се върнат в родните си страни. Вината на Финкелкраут е, че защити книгата ми „Яростта и гордостта” със следното изявление: „Без изобщо да е расист, Фалачи ни принуждава да погледнем действителността в очите. Тя разрушава табута и безстрашно упражнява на дело свободата”.
Но това е само част от аутодафето, организирано от някогашния шеф в ЮНЕСКО, когато тази организация беше просъветска. В Женева Дуду Диен поиска ООН да „създаде културна стратегия и да унищожи идеологиите, които оскверняват исляма. Да проведе световна конференция, където да бъдат създадени правила, по които историята да се преподава и тълкува на Запад”.

******
Затова яростта, която ме разтърси преди три години, когато написах „Яростта и гордостта”, все още не е стихнала. Не само че не е стихнала, удвои се. Гордостта, която ме превърна в меч преди три години, не е изчезнала. Не само че не е изчезнала, стана още по-силна. Когато някой Фра Акурсио ме пита дали съжалявам за това, което написах, дали се отказвам от думите си, аз отговарям: „Съвсем не, Ваше Светейшество. Съжалявам само, че казах по-малко, отколкото трябваше. Че ви нарекох само досадни насекоми, вместо да ви заклеймя като предатели и изменници”. И прибавям, че яростта и гордостта се свързаха завинаги и родиха могъщ син – презрението. Презрението проясни мисълта ми и засили разума ми. Разумът освети истината, която чувствата не можаха да изкарат на светло – сега мога да говоря без ограничения и полуистини.
И ето, днес питам: каква е тази демокрация, която забранява несъгласието, наказва го и го превръща в престъпление? Каква е тази демокрация, която не се вслушва в децата си и им забранява да говорят свободно, предава ги на врага, оставя да ги подлагат на издевателства и оскърбления? Каква е тази демокрация, която харесва теокрацията, възражда обвинението в ерес, изтезава и хвърля свободните умове на кладата? Каква е тази демокрация, където малцинството е по-важно от мнозинството, като го изнудва и тормози? Това е антидемокрация, отговарям аз. Лъжа, измама, а не демокрация. Що за свобода е тази, която не ни позволява да мислим, да говорим, да вървим срещу течението, да се бунтуваме, да се борим с тези, които ни завладяха, която ни запушва устата? Що за свобода е тази, в която хората живеят в страх от съд и присъда, сякаш са престъпници? Що за свобода е тази, която командва чувствата ми, решава кого да обичам и мразя, и ако мразя американците ще отида в рая, а ако мразя мюсюлманите, ще отида в ада? Това е антисвобода, отговарям аз. Подигравка, фарс, а не свобода.
С презрение и в името на разума, сега започвам отново разговора, който преди три години прекъснах с думите „достатъчно, спри”. С презрение и в името на разума сега влизам в душата на Mastro Cecco, превръщам се в престъпник и пиша моята втора „космическа сфера”. Докато Троя е в пламъци и гори. Докато Европа се превръща в провинция на Исляма, в ислямска колония. И моята страна е предният пост на тази провинция, крепост на тази колония.

Глава 11

През 1979г., годината, когато моллите и аятоласите свалиха Шаха и основаха Ислямска република Иран, Хомейни изтупа от прахта няколко сури от Корана за половия живот на мюсюлманите шиити. Въз основа на тях той създаде комлект от правила и ги издаде в наръчник на име „Синя книга”. Части от книгата бяха публикувани в Италия с игривотото заглавие „Десетте Божи заповед на Хомейни”. Ето няколко: „Ако жена има плътски отношения с бъдещия си съпруг преди брака, той има право да анулира женитбата”, „Женитбата на мъж със сестра му, майка му или тъща му е грях”, „Мъж, който има полови отношения с леля си, не може да ожени за дъщеря и, т.е. за братовчедката си”, „Мюсюлманка не може да ожени за еретик и мюсюлманин не може да се ожени за еретичка. Но той може да вземе като държанка, еврейка или християнка”, „ Ако баща има три дъщери и иска да омъжи някоя от тях, на сватбата той трябва да определи коя точно ще се омъжи”, „Женитбата може да бъде анулирана, ако след това, младоженецът открие, че булката е саката, сляпа или поразена от проказа, или други кожни болести”. Друга заповед, която е особено отвратителна, защото се отнася до деветгодишни съпруги, възрастта, когато ислямските момичета могат да омъжат, е: „Ако мъж се ожени за деветгодишно момиче, и ако при дефлорацията веднага и разкъса химена, той повече не може да и се наслаждава”. Друга заповед, също толкова гнусна, тъй като гласи, че момичетата могат да се омъжват преди да навършат девет години, е: „Ако овдовяла или отхвърлена съпруга не е навършила девет години, тя може скоро след това повторно да се омъжи, без да чака определените четири години и десет дни. Тя може да се омъжи, дори и ако непосредствено преди това е имала интимни отношения с първия си съпруг”. Ето още три заповеди: „ Ако съпругата не се покорява на съпруга си и незабавно не му доставя удоволствие, ако под някакъв предлог тя не му доставя радост, той има право до я лиши от храна, дрехи и покрив”, „Майката, сестрата, и дъщерята на мъж, който е имал анални отношения с друг мъж, нямат право да се омъжат за последния. Но, ако последният има или е имал анални отношения с новите си роднини, женитбата остава валидна”, „Мъж, който е имал сексуална отношения с животно, като овца, не може да яде месото на това животно, защото ще извърши грях”.

Чета и препрочитам тези заповеди и ме побиват тръпки, обзема ме погнуса, тъй като си спомням как в 1979г. италианската и европейската левица се влюби в Хомейни. Точно, както днес е влюбена в Бин Ладен, Саддам Хюсеин и Арафат. Питам се: аз ли греша, или левицата, която е първородната дъщеря на светското общество, показва гигантско невежество? Как иначе ще счита Хомейни за революционер? Левицата постоянно говори за прогреса. Цял век водачите на левицата пяха химни за прогреса, за напредъка, за светлото бъдеще. Тогава, как могат левичарите да блудстват с най-реакционната и мракобесната идеология на света? Левицата се роди и израсна на Запад, тя е западно творение и принадлежи на най-развитата цивилизация в историята. Тогава как е възможно да се самоопределя с общество, което ти казва, че е грях да се ожениш за майка си и не можеш да изядеш овцата, с която си имал полово сношение? Как е възможно левицата да сипе хвалебствия за общество, където деветтодишно момиче може да бъде вдовица, или да бъде прогонена от съпруга си? Тук погнусата ми се превръща в идея-фикс и аз продължавам да питам: „Разбирате ли, можете ли да разберете защо левицата е на страната на Исляма?” Ето няколко отговора: „Защото левицата подкрепя Третия свят и е
антиамериканска, антиционистка сила, както Исляма. В Исляма, левицата вижда, това, което „Червените бригади” наричат естествен съюзник”. „Защото, след рухването на Съветския съюз и установяването на капитализма в бившите съветски републики и в Китай, левицата загуби съюзниците си. Затова днес се е вкопчила в Исляма, като в спасителен пояс”. „Причината е съвсем ясна – в Европа вече няма истински пролетариат, а левицата без пролетариат е като собственик на магазин без стоки. Ислямският пролетариат за левицата е нова стока за продан, бъдещ източник на власт”. Въпреки, че в тези отговори се съдържа неоспорима истина, не получих отговор на моя собствен въпрос. Продължих да се измъчвам, докато осъзнах, че всъщност, въпросът ми е погрешен.

Погрешен, защото се основава на останките от уважението ми към левицата, която познавам от дете. Левицата на моите деди, родители, на мъртвите ми другари, левицата на моите младежки илюзии. Левицата, която престана да съществува преди половин век. Въпросът ми е погрешен, защото произлиза от политическата самота, в която прекарах живота си. Самота, причинена от моралната и интелектуалната пустиня на лъжливите герои, в които вярвах на младини. В лъжата за справедливост и свобода, в измамата за либералния социализъм. Но преди всичко въпросът ми е грешен, поради заблудата ми, че левицата е базирана на светската идеология. Въпреки, че е дъщеря на секуларизма, който е роден от либерализма, т.е. е против догматизма, левицата не е светска сила. Независимо как е облечена – в черно, червено, розово, зелено, бяло, левицата е религия. Тъй като черпи силата си от религиозни идеи, от религиозната вяра, че притежава единствената истина. От едната страна, доброто, от другата – злото. От едната страна, светлото бъдеще, от друга – мрака. От едната страна, другарите, благословените, вярващите, от другата – неверниците, неверните кучета. Левицата е църква, но не църквата, която произлезе от християнството, и поради това открита за свободната воля. Левицата е църква, религия, като Исляма. Както Исляма, левицата никога не се извинява, никога не признава греховете си и се счита за непогрешима. Както Исляма, левицата иска да оформи света по свое подобие, да построи общество върху проповедите на Пророка. Както Исляма, левицата поробва собствените си последователи. Тя сплашва и държи в невежество, дори и интелигентните си поддръжници. Както Исляма, тя не приема различните мнения и ви презира, наказва, унижава, ако имате различно мнение. Както Исляма, левицата е антилиберална, автократична, тоталитарна, дори и ако се прави на демократична. Нима, не е достатъчен фактът, че 95% от от жителите на Запада, които са приели Исляма, са поддръжници на левицата или на крайната червено-черна левица? /Например, скункът, който не иска разпятия в болниците и призовава събратята си да умрат, като убият Фалачи, идва от радикалната фашистко-комунистическа левица. Един от приятелите му, който също призовава за убийството ми, е лежал в затвора за сътрудничество с „Червените бригади”/. Между другото, 95% от приелите Исляма европейци са италианци, французи, испанци, немци, италианци и скандинавци./. Както Исляма, левицата е антизападна. А защо е такава, обобщено се обяснява във важното есе„Пътят към робството” от Фридрих Хайек, австрийския икономист, който през 30-те избягал от Виена и намерил убежище във Великобритания: „Не само принципите на Адам Смит, на Хюм, Лок и Милтън са изоставени. Изоставена е и люлката на цивилизацията, създадена от гърците и римляните, от християнството, т.е. западната цивилизация.Свидетели сме не само на отказ от либерализма на XVIII и XIX век, либерализмът, който оформи нашата цивилизация. Става дума за индивидуализмът, наследен от западната цивилизация, благодарение на Еразъм Ротердамски, Монтен, Цицерон, Тацит, Перикъл и Тукидид. С други думи, самата концепция за индивидуализма, който ни е възпитал каквите сме, чрез философията на класическата античност, на Християнството, Ренесанса и Просвещението. Социализмът се основава на колективизма. Колективизмът отрича индивидуализма. И всеки, който отрича индивидуализма, отрича и Западната цивилизация”.


*******

Да предположим, че Хайек греши, както и аз. Че приликата между левицата и Исляма не съществува. Тогава, кажете ми защо точно при правителствата на червената, зелената, розовата и бялата левица, Тройният съюз предаде моята страна на Исляма? Кажете ми защо, точно през тези години ислямското нашествие се засили и стабилизира? Кажете ми защо огромното мнозинство от имигрантите и преди и сега са мюсюлмани? /Днес те са поне два милиона, т.е. 3.6% от населението на Италия. В централната и северната част на страната, те са 4.6% от местното население, колкото са в най-масово окупираните британски, френски и немски градове/.

Защо точно при управлението на левицата, техните джамии се увеличиха многократно, защо се появиха фалшивите паспорти и разрешения за престой, както и агитационни материали на „Ал Кайда”? Защо имамите започнаха да набират терористи за Босна, Чечня и Афганистан? Защо точно през тези години полицията омекна, ченгетата и префектите започнаха да се отнасят почтително към имигрантите, на карабинерите беше заповядано да не реагират, ако имигрантите ги обиждат и заплашват? Защо точно през годините на левицата, левите магистрати започнаха да защитават синовете на Аллах, като позволяваха на семействата им да имигрират в Италия, противопоставяха се на експулсирането на имигрантите, затваряха си очите пред полигамията? Защо левите магистрати често освобождаваха поради „процедурни нередности” имигрантите, заловени с оръжия и експлозиви? Докато разглеждаше обжалването на един албанец, осъден задето докарал 16-годишна проститутка в Италия, Касационният съд намери начин да разкритикува правителството на центъра и десницата и да похвали предишното ляво правителство, което „положи основите на гражданското съвместно същестуване”. /Същото се случва и във Франция, Великобритания, Германия и Испания, където тревогата за обществения ред се представя като „едностранна интерпретация на европейските закони”.

Защо, точно през годините на левицата, толкова много недопустими инциденти се случиха в Италия? Случаят с гимназията Cuneo, където учителите обявиха за празник първия ден на Рамадана. Случаят с гимназията La Spezia, където, за да угоди на ислямски имигрант, учител-левичар премахна разпятието от класната стая. Случаят с основното училище Como, където учителки-пацифистки не допуснаха кмета, защото бил облечен като дядо Коледа и носел торба с подаръци. /Толкова по-зле, ако учениците са се разплакали, защото не получили подаръците си/. Глупавите учителки заявиха пред печата: „Не е политически коректно, да се обличаме като дядо Коледа и носим коледни подаръци. Коледата дразни ислямските ученици и не трябва да се счита за религиозен празник” . Случаят с основното училище в Puglia, където учителката забрани яслата на Рождеството. /Толкова по-зле ако учениците са се разплакали, защото си искали яслата/ Тази учителка беше поздравена за поведението си от левия кмет на Puglia. Или случаят с детската градина във Val d’Aosta, където родителите на единственото дете съобщиха на директора, че не одобряват пеенето на коледни песни в класната стая. Особено тази: „Ти идваш от звездите, скъпи наш Цар на небето”. Не забравяйте, че давам тези примери, защото те се случиха в Италия и затова са ми известни. Из цяла Европа се случва абсолютно същото. А сега нека да ви разкажа какво стана във Флоренция, град управляван от левицата повече от половин век. Ще ви разкажа за случая с „италианският начин на извършване на инфибулация”.

*******

Знаете какво е инфибулация, нали? Това е осакатяването на малките момичета от Исляма, за да не се наслаждават на половия акт, когато пораснат. /Дори и ако се омъжат на деветгодишна възраст/. Това е женската кастрация, която се налага от мюсюлманите в 28 ислямски страни в Африка. Поради това, всяка година два милиона малки момичета умират от отравяне на кръвта или загуба на кръв. /Данните са според Световната здравна организация/. Знаете ли какво точно е инфибулация? Премахва се клиторът /половия орган в горната част на вулвата/, после се изрязва labia minora, зашиват я , като оставят тесен процеп за уриниране. Този ужас обикновено се извършва от майката на момичета с ножици или нож, с обикновена игла и конец. Т.е. без стерилизирани уреди, без никаква упойка. В Европа тази практика е забранена със закон. В Италия, според закон, приет от Комисията за правосъдие и социална политика към Парламента, инфибулацията се наказва със затвор от шест до дванадесет години. Но в началото на тази година, един сомалийски гинеколог, началник на родилното отделение в най-голямата болница на Флоренция, реши да защити инфибулацията. Той предложи компромис – „частична” операция на клитора, вместо премахването му. „Това е незначителна хирургична намеса, частична инфибулация. Така се запазва ритуалът, който за мюсюлманските жени е нещо като кръщение”. Беше му позволено да предложи това, защото имаше подкрепата на левичарският областен управител на Тоскана. Както и на колегите си палачи в бели престилки. Един от тях е лекар, събрал огромен брой публични постове в Тоскана – говорител на Комисията по биоетика, съ-автор на Медицинския професионално-етичен кодекс, и пр. И знаете ли какво заяви този предполагаем служител на Хипократ, на когото не бих поверила и лечението на зарастващ нокът? „Професионалната етика тук няма място, защото трябва да покажем уважение към този много древен ритуал.Подкрепям предложението на сомалийския колега и препоръчвам да бъде приложено на практика”. Но не е само това. Една депутатка от десницата информира Парламента за случая. Описа го като „варварски обичай” и призова за помощта на всички партии. Колежките и, обаче, от левицата я призоваха да си затваря устата. В крайна сметка частичната инфибулация беше отхвърлена, защото скандалът избухна на национално ниво. Което не значи, че няма да последва гневно писмо до героите на тази грозна история.

/Писмо до не-благородните герои на тази грозна история. „Господа, няма да си правя труда да ви обяснявам кои са основните принципи на етиката. Не е възможно тези принципи да бъдат заобиколени с компромиси или политически трикове. Т.е. важното е, не инфибулацията да бъде по-малко болезнена или по-малко опасна. Важното е инфибулацията да бъде забранена. Да бъде предотвратена. Да бъде наказана. Без значение по какъв начин се изпълнява. Предвид на факта, че вие отхвърлихте принципите, заради един ритуал, няма да си правя труда да ви припомням, че инфибулацията е равна на кастрация. Това е другият „много древен ритуал”, който превръща петлите в кокошки, биковете в биволи, мъжете в евнуси. На Запад кастрацията е била практикувана векове наред, за да се родят тънки ангелски гласчета. Едва в XVIII век дейците на Просвещението успели да премахнат тази практика с една дума – варварство. Предполгам, че знаете това. Но за собствено удоволствие ще си направя труда да ви припомня, че има два вида кастрация – кървава и безкръвна. Наречена още „мека”. Кървавата кастрация се извършва общо взето, както инфибулацията се извършва от мюсюлманите. Без стерилизирани ножици и ножове. Състои се в премахване на тестисите по същия начин, както се премахва клитора на малките момичета. За да се изрежат тестисите, всяка тестикулярна жила се захваща с кръгли клещи. Плътта се стяга, за да се избегне кръвотечение, и кръц! Кръц! Тестисите изчезват. Процедурата не е толкова болезнена, колкото изрязването на клитора и на labia minora, и после зашиването и. Но, независимо от това е много неприятна. При безкръвната или меката кастрация, тестисите не се премахват. Те се атрофират чрез химикали. В двата случая последиците са катастрофални – физически, психически, неврологични, умствени, емоционални. И двата случая, кастрираният затлъстява, брадата и косата му окапват, изчезва и телесното окосмяване. Кастрираният няма никакви сексуални желания. Изпада в яростни истерични пристъпи, преждевременно става сенилен и интелигентността му гасне. Кастрираният обезумява и се видиотява и какво значение вече има ангелския глас, възхваляваш Бог или изпълняващ арията на Виолета от La Traviata? С кастрираният е свършено като човешко създание. За да живее, той трябва да стане евнух в някой харем в Йемен или Судан. В името на честната игра, искам всички вие да станете евнуси в някой харем в Судан или Йемен. Всички вие да станете затлъстели, плешиви, истерични кастрати с размекнати мозъци. Мъже, които вече не са мъже. И не само това: заради малките мюсюлмански момичета, подложени на инфибулация с ножици, ножове и карфици и по желание на ислямските жени, които ми благодарят и ми желаят доброто, аз доброволно изявявам желание да ви кастрирам. Но, не по мекият начин, разбира се. А с кръглите клещи. Кръц, кръц, кръц, кръц! И тестисите изчезват!”. Край на писмото/.

*********

Ако Хайек, греши, греша и аз. Но кажете ми защо, когато в Италия управляваше италианската левица, броят на ислямските имигранти се увеличаваше с безмилостно кресчендо? В края на 1996г. те бяха от 1.6% до 1.9% от населението. В края на 1997г. те нараснаха до 2.2%, в края на 2001г. те са 2.4% от населението. Тук не включвам незаконните имигранти. Защо при управлението на левицата, така нареченото им семейно събиране нарасна със същата скорост? 45% от новодошлите са съпруги, като същевременно драматично се увеличиха ражданията. Защо в италианските затвори, броят на затворниците се увеличи с 10%, с 20% , с 30%? Защо в 1998г. броят на незаконните имигранти, синове на Аллах се увеличи с 13%, в сравнение с предната година? В 1999г. тази цифра беше 15.8% в сравнение с 1998г., в 2000г. цифрата беше 23% в сравнение с 1999г. Защо експулсирането на незаконните имигранти се превърна във фарс? Защо през 1999г. 56 хиляди незаконни имигранти със заповед за експулсиране не напуснаха страната и не бяха арестувани? Защо лявото мнозинство в парламента прокара закон, който позволява на незаконните имигранти да не показват на властите документите си, дори им дава право да не съобщават от коя страна идват! Защо делириумът на антимериканизма, който всъщност е против целия Запада /предпочитам да го наричам антиоксидентализъм/ , разцъфтя право пропорционално на мултикултурализма, проповядван от левицата, само заради мюсюлманите? Никога за будистите, хиндуистите, последователите на Конфуций. Защо точно при управлението на левицата, червено-черните екстремисти осъзнаха, че са лице на една и съща монета и започнаха да крещят „Бог да смаже Америка!” Заедно те крещяха и срещу „реакционните западни плутокрации”. Как ми напомнят тези лозунги за черноризците на Мусолини! Те носеха значки на реверите с надпис „Бог да прокълне британците!” Тези лозунги ми напомнят за същия Мусолини, който обяви войната на 10 юни 1944г. с думите: „ Италианци! Ние излизаме на бойното поле срещу реакционните плутократични демокрации на Запада!”

Но това не е всичко.
Превод: Огнян Дъскарев