Предстоящият неделен ден, наречен Неделя Сиропустна, съдържа в себе си две взаимносвързани послания към всички православни християни. Това е повикът на Светата Църква към достойно навлизане в спасителния Великденски пост - чрез взаимно опрощаване, и подготвяне за духовно и телесно въздържание. Особено важно условие за душеспасително практикуване на поста е наличието на молитвена дейност, участието в богослуженията, проявите на милосърдие, четенето на Свещеното Писание. Физическият пост се обезсмисля напълно, ако той не лежи на здрава духовна основа, на сърдечно и съзнателно изповядване на Христовата вяра и приемане постановленията на Христовата църква. При липсата на такава духовна същност телесното въздържание, дори и най-строгото, се превръща в обикновена и банална диета. За да ни предпази от подобно погрешно разбиране и практикуване на поста, в последния ден преди него, на Сирни Заговезни, Светата Църква призовава всички вярващи към взаимно опрощаване. Затова този ден е наречен още от древност Прошка. Какъв е смисълът и значението на този акт, който, оказва се, е едно от най-трудноизпълнимите неща в живота на всеки човек?

Едни от най-страшните и гибелни злини в живота на хората са злобата и враждата помежду им. Раздорите не познават граници, нито възраст, нито пол или образование ; те не отминават нито братя и сестри, нито родители и деца, нито съпрузи, приятели, близки и колеги. Враждуването и конфликтите стават все по-често наше ежедневие - толкова повече, колкото повече гордостта и злобата ръководят човешкото сърце, ум и воля.

В резултат на първородния грях – следствие от човешката самонадеяност и гордост, първоначалното състояние на пълна хармония, мир и блаженство, в което нашите праотци са живели, се превръща в съществуване, изпълнено със страдания, болка и лишения. Изгубили във вековете истинската причина за това нерадостно битие, мнозина от хората и до днес винят за него все някой друг – близки и далечни, държавници и другородци. Но никога не поглеждат в себе си. От подобно духовно състояние най-често се раждат злобата и враждата. Според степента на тяхното проникване и завладяване на човешката душа се обособяват три основни вида отношения между хората: на взаимна вражда; на взаимно помирение и на търпение и прошка към другия, когато той остава непримирим във враждуването си.

Обичайно хората изпадат в състояние на взаимна вражда най-вече поради изречена тежка обида, заради клюки и доноси; те се карат за постове и служби, за пари и имоти, за първенство и почести. Какъвто и да е поводът за скарването обаче, породената от него вражда /превръщането на другия във враг/ започва безмилостно да трови и руши душевния мир и спокойствие. Ако набиращият сила гняв, породен на свой ред от състоянието на вражда, не се изкорени навреме, трудно може да бъде преодолян по-късно. Затова Св. апостол Павел ни съветва: 

“Слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола“ /Ефес. 4:26-27/. Защото, подобно на огъня, който, непотушен навреме, причинява все по-големи вреди, и необузданият навреме гняв и злоба може да стане причина за най-страшни грехове: започвайки от тежките думи и обиди, през клеветите, доносите и опозоряването, враждуващият скоро преминава и към физическото насилие, и дори убийство. Често пъти обект на сатанинската злоба, вселила се във враждуващите хора, стават даже близките и приятелите на набедения за враг. За съжаление криминалните хроники в днешно време са печално доказателство за степента на озлобеност и ожесточаване на съвременния човек.

Като най-сигурен щит срещу бесовете на злобата и враждата Спасителят определя любовта към ближния и смирението. Защото именно от тях произлизат неосъждането на другия, непротивенето на злото, милостта и прошката.
Осъждането на ближните се основава най-вече на гордостта (Лука. 18:10-14), която кара човек да си въобразява, че е повече от другите. От съчетанието на гордостта със злобата и завистта най-често произлизат клеветата, доносите и всякакви интриги, в чиито основи лежи именно осъждането. Особено характерно е такова душевно състояние за хора с лицемерна праведност, които, макар да спазват стриктно буквата на закона, така и не достигат до неговия дух – всеопрощаващата любов, завещана ни от Божия Син (Иоан. 15:12-17).

“Не съдете, за да не бъдете съдени” (Мат. 7:1). С тези Свои слова Господ Иисус Христос забранява личното осъждане на ближния. Защото в повечето случаи това е породено от нечисти помисли. Подобна душевна нагласа – постоянно да се гледа сламката в окото на другия, пък гредата в своето око да не се усеща (Мат. 7:3-4), е изцяло внушение на сатаната. Затова Божият Син предупреждава за наказанието, очакващо всеки, който се поддава на това дяволско лукавство: ”С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2).

Най-сигурната преграда срещу греха на осъждането на ближния са любовта и смирението. Смиреното осъзнаване на собствените слабости, пороци и грешки не допуска да се осъжда същото и у другите, а любовта подтиква към милост, състрадание и помощ. Затова Светата Църква определя греха като душевна болест, а съгрешилия човек – като болен, който има нужда от помощ. Именно към подобно разбиране и поведение ни насочват думите на Господ Иисус Христос: “Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден…прощавайте и простени ще бъдете” (Лука. 6:36-37).

Любовта към другите и произлизащата от нея прошка - особено към враждуващите с нас, е Божествено свойство, което води към висше съвършенство. Любовта и прошката правят човека повече подобен на Бога. Ако искрено се стремим към това, нека пристъпим към прошката, и не само в утрешния ден, подобаващо и достойно за всеки православен християнин - с нелицемерна любов и смирение.
/monitor.bg