Тръмп пропусна смисъла: Си покани Америка в новия световен ред. Тръмп говори за търговия 

Изглежда, че Тръмп изобщо не е разбрал колко значим е бил телефонният му разговор със Си Дзинпин. А ако го е разбрал — прикрива го изключително добре. Ето какво написа той в социалната си мрежа по повод на това обаждане: Току-що проведох много добър телефонен разговор с президента Си на Китай. Обсъдихме много теми, включително Украйна/Русия, фентанил, соя и други земеделски продукти и др. Постигнахме добра и много важна сделка за нашите Велики фермери — и тя само ще става по-добра. Нашите отношения с Китай са изключително силни! Този разговор беше продължение на нашата много успешна среща в Южна Корея отпреди три седмици. Оттогава насам има значителен напредък от двете страни за поддържане на нашите споразумения актуални и точни. Сега можем да насочим вниманието си към голямата картина. В тази връзка президент Си ме покани да посетя Пекин през април, което аз приех, а аз от своя страна го поканих да бъде мой гост при официално държавно посещение в САЩ по-късно тази година. Съгласихме се, че е важно да общуваме често, което очаквам с нетърпение. Благодаря ви за вниманието към този въпрос! ДОНАЛД Дж. ТРЪМП, ПРЕЗИДЕНТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА.

Това беше първото обаждане, някога поискано от Си до президент на Съединените щати. Такова нещо не се е случвало преди — всички предишни обаждания са били по американска инициатива.

Всъщност единственият друг случай през последните десетилетия, когато китайски лидер е иницирал контакт с американски президент, беше на 11 септември 2001 г., когато тогавашният президент Дзян Цзъмин изпрати телеграма със съболезнования до президента Джордж Буш.

Само това вече е изключително необичайно.

Второ, според официалния китайски прочит основните теми на разговора са били Тайван и Япония.

Официалните китайски формулировки – особено онези, използвани в публикуваните резюмета на разговорите – са строго кодирани. В конкретния транскрипт е използван израз, който никога досега не е бил употребяван в контекста на отношенията Китай–САЩ. В текста се казва, че двете страни трябва „съвместно да защитят плодовете на победата във Втората световна война“ („共同维护好二战胜利成果“) в борбата „срещу фашизма и милитаризма“ – очевиден намек към Япония (особено на фона на сегашната ситуация).

Формулировката „съвместно да защитим плодовете от победата във Втората световна война“ (или нейни варианти като „да отстояваме“ – „捍卫“) е използвана преди, но почти изцяло в контекста на отношенията Китай–Русия.

Например във известното съвместно китайско-руско изявление за международния ред, направено при посещението на Путин в Китай в началото на февруари 2022 г., двете страни заявиха, че „твърдо отстояват резултатите от победата във Втората световна война“ („坚定捍卫二战胜利成果“).

Фактът, че Китай използва тази формула в контекст на отношенията със САЩ, е необикновен и показва, че според Пекин отношенията навлизат в нов етап, в който САЩ могат да бъдат поставени в същата рамка на „защитници на следвоенния ред“, която Китай гради заедно с Русия.

По въпроса за Тайван използваното рамкиране също е напълно различно от всичко, срещано в досегашните комуникации между лидерите на Китай и САЩ, и много по-близко до китайско-руската дипломатическа лексика.

Според транскрипта Си е подчертал пред Тръмп, че „връщането на Тайван към Китай е важен елемент от следвоенния международен ред“ („台湾回归中国是战后国际秩序重要组成部分“), което представлява ориентация около Япония.

Тази интерпретация поставя Китай и САЩ на една и съща страна що се отнася до Тайван – като съвместни победители във Втората световна война, за които Япония е агресорът, загубил войната, чиято анексия на Тайван е била отменена, и тази отмяна трябва да се поддържа.

Обичайно китайският език по темата Тайван в разговори със САЩ се гради около Трите общи комюникета – момента, когато Вашингтон признава позицията на КНР след като дълго е подкрепял губещата страна в китайската гражданска война (Република Китай). Това рамкира САЩ като бивш противник, който е бил принуден да приеме реалността.

Затова тази нова формулировка представлява значима промяна в дипломатическия език между Китай и САЩ: Пекин предлага пренаписване на основния разказ на двустранните отношения – от след-Никсън към след-Втората световна война, което променя самото естество на връзката: от прагматично уреждане между бивши противници към исторически съюзници с обща отговорност.

Защо Китай прави това? Инстинктивната интерпретация би била, че това е реакция на скорошното изявление на японския премиер, че Япония може да действа военно при конфликт за Тайван – тоест опит да се делегитимира всякаква японска роля като „ревизионистка“ по дефиниция.

Но това би било грешно тълкуване.

Първо, трудно е да се повярва, че Китай би променил фундаменталния разказ на отношенията си със САЩ само за тактически кризисен мениджмънт. Това е прекалено сериозно, за да бъде временен ход.

Второ, фактът, че Си сам е иницирал разговора – първи китайски лидер, който го прави от десетилетия – също говори много. Това не е канал за предаване на тактически послания. Това сигнализира за фундаментална промяна.

Трето – и може би най-важно – има ясни признаци, че това преформатиране е подготвяно много преди сегашната криза с Япония. Още през октомври Постоянният комитет на Всекитайското народно събрание одобри определянето на 25 октомври за „Ден на ретроцесията на Тайван“ – национален празник, отбелязващ връщането на Тайван от Япония след Втората световна война. Имаше голяма медийна кампания, за която знам, защото бях интервюиран от „Глобал Таймс“.

Тоест това очевидно е част от дългосрочна стратегическа промяна в наратива, а не импровизация заради напрежението с Япония.

Остава въпросът: защо? Най-вероятното обяснение е, че Китай се позиционира за постхегемонния ред – многополюсен свят, в който САЩ и Китай имат отношения като равнопоставени сили, а не като съперници. А за да се изгради равнопоставено партньорство, трябва да се стъпи върху исторически момент, в който двете страни действително са били съюзници – и това е 1945 г., не 1972 г. Рамката „Никсън“ означава американска хегемония – Вашингтон признава Пекин като част от тактически баланс в Студената война. Рамката „Втора световна война“ означава съвместна победа и споделена отговорност.

На този фон постът на Тръмп след разговора е направо комичен. Докато Китай се опитваше да преначертае основния разказ на отношенията САЩ–Китай за първи път от половин век, Тръмп реши, че най-важното от разговора е… търговията със селскостопански продукти. 

 Арно Бертран, substack.com

Превод: "Гласове"