Кризата оглозга ресурсите за оцеляване на хората и засили неравенството и пропастта между богати и бедни. Не е ли странно, че не роди нова голяма лява партия? Такава, която да се обяви за защитник на бедните и да конкурира БСП отляво. Не помогнаха дори протестите, които вече месеци люлеят държавата. Социолозите са единодушни: ситуацията е патова, двата големи опонента БСП и ГЕРБ са с изравнени сили, подкрепата за тях върви надолу, но ако вдясно и център-дясно новите заявки бликат, вляво е рехаво.

Ако не броим левия "ню уейв" фейсбук проект "Солидарна България", обединил група интелектуалци на млада и средна възраст в мрежата. Също - групи убедени леви демократи, които подкрепиха протеста, но се отдръпнаха, след като усетиха, че прелива в пиар на новата десница. И разни други интернет оазиси на новите леви в лицето на университетски преподаватели и интелектуалци като социалния център "Хаспел".

Версиите за празнината
"Странно е роенето на десни формации и празнината вляво на фона на все по-често срещаната картина на човек, потънал до кръста в кофа за боклук", коментира икономистът Ваня Григорова, председател на "Солидарна България". Според нея десните формации са повече, защото "богатите имат финансовата възможност да прокарват интересите си - от икономическо надмощие над дребните конкуренти, през лобиране за конкретни закони, до създаване на собствени политически партии тип "едноличен търговец". Твърди обаче, че и БСП полага усилия да няма втора като нея и абсорбира де що има лява формация под шапката на "Коалиция за България".

"Кризата роди нова бедност, но тя не търси освобождение от оковите си по Маркс, а да изтегли кредит от 100 000 и да си купи мерцедес" - това е прочитът на ситуацията на политоложката Татяна Буруджиева, шеф на политическия кабинет на Сергей Станишев. Тази бедност според нея не воюва за идеи, а е склонна да се съобрази със силата. На въпроса защо вакуумът е точно вляво, тя отговори: "Защото обществото ни се стреми по-скоро към възможност да се развива средна класа, отколкото към социална база, от която да се развият радикални леви партии по-вляво".

Според друга известна политоложка - Румяна Коларова, вакуумът вляво е продукт не на криза на политическото представителство, която преди раждаше нови формации, а на политическото участие. "Стъпва върху презумпцията, че участието в изборите не може да промени нищо, че избирателите са безсилни, че политиката не се прави от политиците, а от кукловоди зад тях, и затова е необходима поредната революция. Ражда утопични и налудничави идеи за политическа промяна - от ревизия на конституцията до мажоритарни избори. Нагласата стана масова от момента, в който Бойко Борисов подаде оставка", коментира Коларова.

БСП и лявото
Никой сред експертите не отрича, че от години в самата БСП протичат лабораторни опити да се обособят идейни течения, клубове, крила, перца. И ако в първите 10 г. от прехода нейните алтернативи са се мътили под крилото й, в следващите 10 г. нещата се променят: "появиха се лидерските партии, начело на които беше важно да е знакова, разпознаваема, месианска фигура като условие да се роди такава голяма партия", обясни Буруджиева.

Социологът Юрий Асланов не е съвсем съгласен с тезата на опоненти на столетницата, че етикетът "БСП" е смъртоносен за всяка лява алтернатива. "Нека си спомним евролевицата - тя изкара един мандат в парламента. Не видяхме и смъртта на АБВ - проекта на президента Георги Първанов - той просто не успя да се роди", уточни той. Според него обаче е факт, че проектът "Българската левица", в който навремето участват знакови фигури, включително и от ръководството на БСП, има разочароващо представяне, въпреки надеждите. Като пример за сполучливо запълнен вакуум социологът посочи единствено появата на царя и НДСВ през 2001 г.

Колегата му Михаил Мирчев акцентира върху отсъствието на силно лидерство в опитите за нови формации, които го заместват с безлични многочислени ръководства днес. Социологът намира и огромна разлика между това да направиш фейсбук мрежа и да излезеш на площада, а после да оглавиш голяма организационна структура, каквато може да е само една голяма партия. "Няма го откровения лидер, около когото да започне да се създава някаква организация", констатира социологът.

Според Юрий Асланов не липсата на силни леви идеи е пречка за създаване на силна алтернатива на БСП. "Докато улицата вика "Червени боклуци!", с БСП едва ли може да се случи нещо, което да откъсне парче от нея", убеден е социологът.
В кръга "Солидарна България" обаче вярват, че могат да бъдат достоен опонент на столетницата дори без партийна структура, организационни мрежи и никакво финансиране.

Иво Христов твърди, че в България няма автентична левица, и е убеден, че това е причина за социалната деградация на държавата. Според него появата на независима левица е големият страх на олигархията по време на целия преход. "Българите три пъти поискаха ляво управление, но през 1997-а получиха банков грабеж, при Станишев - плосък данък и заменки за приятели, а сега им гласят частни здравноосигурителни фондове. БСП държи твърдо около 700 000 гласа. И всеки път превръща вота за справедливост в ново социално неравенство. Гласовете на левите избиратели са в коалиция с олигархични и националистки партии”, твърди той. “Олигархията обаче далеч не е само в БСП, нито само вдясно, а във всички партии. Тя е над пирамидата в обществото”, контрира социологът Михаил Мирчев.

За какво се борят
Според Христов има нужда от съгласие по няколко фундамента:
1. Морализация на обществения живот, прозрачно финансиране на партии и медии, облекчено включване на граждани в политическия живот, прочистени от фантоми изборни листи, електронно гласуване за българите зад граница.

2. Прогресивно данъчно облагане, регулиране на банковия произвол, гъвкаво ДДС върху стоки от първа необходимост.

3. Дългосрочно развитие на човешкия капитал чрез демографски стимули, грижа за екологичните стандарти и инвестиции в здраве и образование.

4. Разбиване на монополите.

Колегата му Петър Волгин прави важно уточнение как да тълкуваме термина “радикална левица”, за каквато се обявява “Солидарна България”. “Не става дума за крайни призиви или действия. Прилагателното “радикален” произхожда от латинската дума radix, която означава “корен”, “начало”. В този смисъл радикална е онази левица, която прави това, което и всички леви партии и движения през последните 150-200 г. - бори се за правата на всички хора, които разчитат на труда си, а не на наследствените си привилегии”. Според него задачата на една нова радикална левица е да върне на хората това, което свръхбогатият елит им е взел.

Но в искането на новите леви преходът да бъде ревизиран политоложката Румяна Коларова припозна реториката, с която е дошла “Атака”, намери сходство и с целите на “България без цензура” на Бареков. Солидарна с нейното мнение донякъде е и Буруджиева. Според нея “това са крайни партии, които установявайки се, не дават възможност на други като тях да възникват, ако не са с подобен ресурс т.е. популярен лидер плюс медийни възможности”.

Кога ще излязат на избори
“Нямаме политиката за ясла, ще участваме в избори, когато сме готови организационно и можем да си покрием разходите”, храбро твърди Иво Христов. Очаква подкрепа от всички мислещи хора.

Перспективите на новите леви да влязат някога във властта обаче изглеждат мъгляви в очите на политолози и социолози. “Част от тези хора са чужди на прякото действие, а в политиката не може без това. Активността им в момента е в социалните мрежи, но такава активност в реалността спада в пъти. Не може да побеждаваш само с думи противника, трябва да изграждаш и структури и да правиш организация. Нещо, от което те странят упорито на този етап”, категоричен е Юрий Асланов.

“Не големите пари правят партията, а идеите и силните лидери. Но съвременната политика върви през медиите, а те са ужасно жестоки към политиците и ги изсмукват от тях. Затова да влезеш в политиката, трябват много пари”, коментира социологът Михаил Мирчев.

Според Румяна Коларова европейските пари за България днес са повече в сравнение с 2001 и 2009 г., когато НДСВ и ГЕРБ триумфално взеха властта. По думите на политоложката днес склонните да ги дават не са за нови политически проекти, а за статуквото. “По-добро от това да имаш 4 партии в парламента, от които 2 да управляват, няма”, твърди тя. И според нея това е оптималният управленски модел от гледна точка на корпоративните интереси в България - да получат бърза печалба чрез инвестиране във властта. “С други думи - приключихме със силикона в политиката - няма вече изкуствени цици и устни. Сега тръгнаха към нещо по-класическо”, образно обобщи Коларова.

Публичното пространство е наводено от леви послания, в това число и на десни партии, смята социологът Юрий Асланов. Политическите сили разбират, че няма печеливш, а това води до разпиляване на вота или въздържане от гласуване, смята той. Докато биографията, традицията, историята, родовите връзки позволяват на БСП да се запази.

Приветствам левицата на Маяковски, а не тази на плоския данък, лаконично му опонира новият ляв Петър Волгин.

КОИ СА ЛИЦАТА НА СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ

Разнопосочни са мненията на политолози и социолози за новия живот, който социалните мрежи вдъхнаха на т.нар. ново ляво. В най-отчетливата група там - “Солидарна България”, участват известни журналисти като Петър Волгин (БНР), Иво Христов (БНТ), Галя Горанова (в.“Сега”), Руслан Йорданов (в.“Стандарт”), Калин Първанов (сп. “Тема”), Александър Симов (в.“Дума"), социологът Чавдар Найденов, вицепрезидентът на “Подкрепа” Димитър Манолов, икономистът Ваня Григорова, блогърите Ивайло Атанасов и Руслан Трад. Събират се още през 2009 г. По думите им “тогава БСП започва отчетливо да завива надясно”, а ръководството им “не се вслушва в мнения, различни от интересите му”.

“Част от “Солидарна България” са не просто в структурите на БСП, но и в нейното ръководство. В този смисъл се убива всяко генерално различие на нов политически субект”, контрира политоложката Татяна Буруджиева.

“Ние сме хора с професии и работни места, а политиката е единственият начин да подредим живота си тук и сега”, рисува портрета на новите леви Ваня Григорова.
Тази общност обединява предимно хора на възраст от 18 до 45 г, върху които не тегнела ипотеката на ДС.

“Аргументът “необременени от ДС” едва ли ще помогне на т.нар. нови леви, защото вляво не работи и не е предимство”, опонира обаче социологът Юрий Асланов.
“Познавам повечето от тези хора - те са интелигентни, идеалисти, патриоти, които мислят лявото като по-радикално, но в името на доброто на България и цивилизационна приобщеност към Европа”, убеден е социологът Михаил Мирчев. Той обаче не вижда сред тях голям и силен лидер, нито изградена партийна структура.

Политоложката Румяна Коларова ги нарича “пропагандатори и графомани”, които след 20 години пауза възраждат политическата есеистика от 1992-1993 г. и бързо набират популярност. “Те обичат да говорят и пишат, но нямат ресурс да произведат никакъв политически проект”, казва тя, изтъквайки като сериозен минус “тяхната организационна и политическа безпомощност, дори безполезност”. /24chasa.bg