Няма парламент в новата демократична история на България, който да не е променял изборните правила. Всяка нова власт все нещо прекроява, видоизменя, натъкмява и т.н. Как пък не го нагласиха този изборен кодекс веднъж за винаги. Така ще гласуваме, иначе ще гласуваме... Изборите са фундамент върху, който стои демокрацията. Поне на теория. Какво е демокрацията? Върховенство на волята на мнозинството! А не на волята на един човек или на група хора. Това вече е диктатура.


Всъщност, демокрацията е била погазена още, когато са били измислени изборите. Става въпрос за изборите, чрез които се самовъзпроизвежда съвременната политическа класа. Тя е свела върховенството на волята на мнозинството до едно единствено нещо – избори. От там нататък, никой не се интересува от мнозинството, камо ли от волята му. Това с изборите е голяма хитрина. Самата идея много хора да изберат чрез гласуване малки групи от хора, които уж да ги представляват и изразяват волята им, не работи. Може в малки комунални общества, но на територията на държави и континенти – няма начин.


Целта на демокрацията е да няма диктатура, а в крайна сметка пак се стига до там всички да изпълняват волята на един човек и неговата малка група от хора. Разликата е, че е спечелил да прави това чрез избори. Съвсем отделна тема е – какъв избор са имали хората на изборите. Вече четвърт век и у нас наблюдаваме как политическата класа се самовъзпроизвежда. Вярно е, вътре ври и кипи от непрестанни подмолни борби за властови позиции. Но и при диктатура е същото. Разликата, че тогава битката е кой да спечели благоразположението на диктатора.


Може да задълбаем още, но има ли смисъл – винаги и всичко е за доброто на народа.

Прави ще са и хората, които кажат – волята на мнозинството, но мнозинството няма представа какво иска, като мнозинство. Всеки знае за себе си, но когато се стигне до там да решава едно голямо мнозинство, става мазало. Освен това няма такова мнозинство, в което всички да са равни. Още в началото цъфват лидери, а други дебнат на крачка зад тях, за да ги препънат и изместят.


Точно заради това всичко става... мазало. В началото започва с комисии, с дебати, с гласувания... после идва администрацията и бюрокрацията. И така в даден момент се стига до изборен кодекс. После всичко се преправя и променя безброй пъти от всеки, който е спечелил изборите. Така е, защото всеки спечелил иска да запази властта. А нали е демокрация – няма как с оръжие. Заради това го правят со кротце, со благо - чрез закони, правила и кодекси. И всичко това е за доброто на народа.


Защо обаче само те да могат да прекрояват изборния кодекс, а аз да ходя да им гласувам по техните правила. Е, няма пък. Искам да гласувам по пощата! Да, искам да си пратя бюлетината по пощата. Не искам в тъмна стаичка, не искам електронно. И понеже вече съм задължен да гласувам, защо да не мога сам да реша как да го направя. Тези дни четох, че в Австрия можело. Наскоро там имаше избори, на които по пощата са гласували над 200 000 (двеста хиляди) избиратели.


И още нововъведения за изборния кодекс. Свят ще им се завие. Искам всеки, кандидат, който е загубил избори, да губи правото си да участва на следващите. Искам да има преференциален вот в комплект с квадратчето „не избирам никого“. И той да се брои като „минус един“ глас за посочения поименно кандидат. Абе искам да стане пълно мазало. Много сериозни стават нещата покрай избори. Трябва по-бодро и весело да е. Все пак става въпрос за една смешна работа.


Даниел Русинов