Шмекери в политиката винаги е имало. Шмекеруването е част от човешкото естество и както с всеки друг човешки порок, подлежи на овладяване и удържане в поносими граници. Изпускането на контрола води до натрупването на недопустими нива шмекерлъци, които в крайна сметка дават горчиви плодове.

Когато маси от шмекери налазят в политиката, политиката напуска сцената. Нахалството, измамничеството, кръчмарската аритметика и най-вече шарлатанските похвати нямат възможността да решават проблемите в обществата по начин, който да носи ползи. Напротив – става трудно да се предвидят вредите, защото част от шмекеруването е лъгането и представянето на желаното за реално.

Двете години политически хаос у нас са резултат от шмекеруването на всички нива – от обикновения човек до държавните институции; до най-високото ниво в държавата, да подчертаем.

Като държава България е представителна демокрация. Тоест, в централната политическа власт и в местните органи на управление изпращаме да ни представляват хора, които пропорционално отразяват настроенията на гласоподавателите; случващото се в партийните елити и в институциите е функция от настроенията в обществото. Усещате накъде бия, нали?! Шмекерлъкът тръгва към върховете на властта от това, че ние гласуваме по начин, който дава на хората с шмекерски наклонности възможността да успяват в овладяването на умовете на мнозина.

Държавата си се развива спокойно. Бавно е набрала обороти, държавната машина скърца на много места, но върви напред… И изведнъж, къде от банално пресищане, къде от чисто невежество, народът лудва, обзет от желанието си за „промяна“. Каква промяна, на кое, защо – няма значение, важно е промяна да става. На сцената излизат хитреците с торбите обещания и оправдания на резките променливи движения. Зажаднелите за „разнообразие“ шмекери от най-масовия тип изведнъж виждат поле за изява, което ги изважда от монотонното тарикатско поведение в ниското ниво на ежедневието и им дава измамното усещане, че са част от някаква нова велика шмекерска идея за „промени“.  А те цял живот това жадуват – да шмекеруват пред публика и за нейна сметка.

Шмекерите се издънват колосално. Винаги. Логично е – може да лъжеш целия народ за известно време, може постоянно да лъжеш част от народа, но няма как постоянно да лъжеш целия народ. (Казал го е Ейбрахам Линкълн много отдавна). Тарикатлъкът им ни струва много горчиви хапове. Шмекерувахме на дребно, надробихме си постна попара, сега ще ревем и ще преглъщаме. Нима очаквахте шемекерлъкът да ни се размине безплатно?!

Шмекери от всички нива, а да се спрете, а!

П.П. Поуката, която трябва да помним и постоянно да си припомняме е, че една шепа хора почват да дробят попарата, после още шепа-две се включват да им помагат. Понеже са доста гласовити, докато вършат безобразията, насъбралата се да гледа зрелището тълпа  остава с впечатление, че целокупното население се е включило в процеса. Да, ама не! – както казваше Петко Бочаров (светла му памет!). Само първият ред вижда истинската картина, останалите чуват гръмки лозунги. Когато истината лъсне, а попарата е готова, сърбат я всички, не само няколкото шепи шмекери, що я дробиха. Помнете и си припомняйте: ако не искаш да сърбаш попарата, внимавай кой те подучва и я дроби!

Златко Станоев, ДНЕС+