Кристиян Шкварек, фейсбук

Усещаш нещо много странно, докато ходиш по улицата в Полша. От няколко дена съм тук, идвам всяка година по това време, и този път се зачудих какво не ми е наред в атмосферата.

Било то във Варшава или Краков - ходиш по центъра на голям град, през градинки, алеи, шопинг улици, дори късно вечер по брега на задължителната за всеки голям град в Европа река, и нещо...не е наред. Не е като в другите големи, европейски държави, с които съм свикнал. Макар баща ми да е от Полша, през последната 15 години прекарах значително повече време в Западна Европа - следвах в Англия и Белгия, с жена ми ходим по концерти и рок фестивали по няколко пъти в годината, свикнал съм вече повече на града във Франция или Холандия, отколкото Полша. И точно това ме кара да усещам, че нещо не е наред тук: напълно сами, късно вечер ходят майки с колички, момичета, дори деца. По тревата са налягали само нормални хора, предимно двойки. Уж е голям, европейски град в богата държава, която по всеки критерий вече е "от Първия Свят", а атмосферата е като на Народен или Докторската. Демек...спокойна, сигурна, нормална.

Това не е нормално. Не и за Европа. Последно бях в Барселона, където нямаше останала градинка без катун в нея, наркомани в храстите и африканци, изпънали си хамаци между дърветата. Само преди дни в Париж, точно в парка пред Айфеловата кула мигрант изнасили поредното момиче. Украинка, впрочем, избягала от войната уж "на сигурно място".

Холандия в момента се тресе от наскорошното убийство на друго момиче от мигрант. В Англия е същото. Улиците и особено парковете на градовете в Западна Европа са отвратителни, превзети от мигранти и местно производство мюсюлмани места, на които подобна атмосфера на спокойствие и сигурност е абсолютно невъзможна.

И тъкмо това те кара да се чувстваш странно на места като Полша. Места, които ти показват как е било и във Франция, Германия, Холандия, Испания преди решението за цивилизационно самоубийство. И как можеше да бъде и днес. А тъй като все още съм оптимист - как би могло и отново да бъде: без наръгванията, изнасилванията, страха. Стига европеецът да си намери разсъдъка и прекрати инвазията, която му бива наложена.

Пък за нас в България и още по-конкретно в София, където стандартът също вече става привлекателен за хората на "Глобалния Юг", остава единствено въпросът: чие бъдеще предпочитаме? Това на Барселона и Малмьо, или на Краков и Прага?