- Откога се познавате двамата?

Любо Ганев: Знаем се още от младежките години, значи може би от над 30 години. Знаем, че сме родени на една и съща дата. Всеки път, като се видим, се майтапим. Той е шегаджия и аз съм шегаджия, и винаги си намираме тема на разговор.

Димитър Туджаров: Преди на спортистите им даваха жилища и Любо беше съсед на Пламен Марков. Имам спомен, когато ЦСКА игра с “Аякс”, бях в казармата и избягах с бойната униформа, за да викам на стадион “Васил Левски” за ЦСКА, като българин. После ме хванаха и лежах 14 дена. Вечерта след големия мач обаче се събрахме при Пламен Марков. Той свиреше с китара и чухме здраво удряне отвън с чукове. Излязохме и видяхме, че Любо Ганев си разбива вратата отгоре, за да може да се прибира и каза: “Гледай какви ги правят”.

Л. Г.: Сума ти щуротии сме правили по онези години. Аз съм голям човек и винаги съм си правил удобства. При мен всичко е голямо. Вкъщи всичките ми врати са високи, мебелите големи. А да си удрям главата във врати отдавна ми стана навик, но сега по-рядко се случва.

- Вие сте астрални близнаци. Вярвате ли в астрологията?

Д. Т.: Вярвам в астрологията. В нея трябва да се вярва, защото в нея е намесена природата.

Л. Г.: Аз не вярвам нито в астрология, нито в зодии. Даже някой път, като се закачам с някоя девойка и като ме пита коя зодия съм, викам: “Имам ли шанс, за да знам дали да продължавам още да се закачам”. Не вярвам в тези неща.

- В какво вярвате?

Д. Т.: Вярвам, че усмивката ми няма да ме напусне никога и се старая такава да ми е вярата.

Л. Г.: Вярвам в себе си.

Вярвам в това, че човек с

каквото се захване, може

да го докара

до успешен край

Няма да чакам някой или нещо да ми предопределя съдбата. Вярвам, че всичко, което мога и трябва да направя, зависи от мен. Оптимист съм винаги.

- Г-н Ганев, съвсем наскоро издадохте книга. Откъде дойде идеята за нея?

Л. Г.: Идеята дойде от това, че книгата е част от поредица. Първо излезе за Христо Стоичков, после за Стефка Костадинова, за Вальо Йорданов и някак дойде моят ред. А историите вътре са много. Например за това, че се обзалагах с Христо Стоичков, че ще направя ас. Играхме веднъж в зала “Универсиада”. Той сяда в публиката, започва мачът и ми вика: “Дълъг, ако направиш точка - 100 долара!”. Съответно правя точка, вади парите, аз пъхам в шортите, защипвам ги с ластика. Но има много други забавни истории. Само като се има предвид, че девизът на живота ми е: “Родил съм се, без да искам. Ще умра, без да искам. Живея както си искам”, става ясно що за човек съм.

- Г-н Туджаров, вие сте от Петрич и дори сте били съседи с Ванга. Какви са спомените ви за нея?

Д. Т.: Да, една ограда ни делеше. От дете съм ходил много при нея и оттогава я помня. Тя за мен си беше баба като моята баба. Последният ни спомен с нея беше в Рупите. Приказвахме и тя каза: “Митко, някой трябваше да пребие финикийците! Откъде ги измислиха тези знаци? Всичкото е за тази проклета борба за пари.” Говорехме си пак за живота.

- Пророкувала ли ви е нещо?

Д. Т.: Да, и тогава не я послушах. Каза ми да не шофирам до Нова година, но преди Нова година в единадесет вечерта катастрофирах. Вече бях забравил. Дотогава пътувах с влак. Оттогава за каквото сме говорили, всичко спазвам. Друго, което ми е казвала: “Където спреш и си уморен, защото сърцето ти спи, лягай спи! Почукай на врата, ще ти отворят, ако не, на пътя спи. И край с алкохола!” Над 15 г. аз не пия даже и бира. Каза ми: “Връщане няма. Това е вредно за твоя вид работа. Спираш!” Спрях и така ще продължава. В това съм я послушал и го спазвам.

- Има много книги за Ванга. Не сте ли се замисляли да съберете истории и спомени с пророчицата в книга?

Д. Т.: Антон Дончев ми каза да напиша това, което сме си говорили с нея. Да направя книга, но първо, че нямам време и второ, че има хора, които са живи и ще обидя, ако говоря за разговорите между мен, нея и тези хора. Често си говорихме за живота и

тя ми казваше: “Където

да ходиш по света, се

връщай в България,

защото тук ще стане по-хубаво”. Аз го очаквам с нетърпение.

- Г-н Ганев, вие сте от Русе. Често ли се връщате в родния си град?

Л. Г.: Нямам много време. Сега покрай световното ходих по-често. Русе беше един от градовете домакини. Тази година ходих 4-5 пъти.

- Последните месеци вие се занимавахте с организацията на световното първенство по волейбол. Каква е оценката ви за него?

Л. Г.: Оценката ми е много добра. Направихме страхотна организация. 200-300 човека участваха в подготовката. Над 100 хил. души публика са посетили това световно първенство. Имаше и много зрители, които го гледаха, много голям телевизионен шер (дял от аудиторията - б.а.). Неслучайно международната организация даде толкова много похвали. За пръв път световното се организираше в 2 държави. За съжаление, момчетата не можаха да покажат пълните си възможности. Мисля, че можехме да се класираме поне в шестицата, но това не зависеше от нас, но дори и 9-ото място, което заехме, също не е лошо.

- И двамата пътувате често по света и у нас. Как ви се отразяват пътуванията с годините?

Д. Т.: Това да съм в движение, ме крепи. Аз обикалям земното кълбо и съм щастлив. Винаги където има черква, си паля свещ и си казвам: “Благодаря ти Господи!” Благодарен съм за тази професия, че мога да обикалям. Бил съм в Мароко, Тунис, Алжир с представления на френски. Също в Русия. Обикалял съм я от единия край до другия. Там съм правил представления на руски.

Л. Г.: Само за тази година имам над 70 полета. Занимавам се с много разнороден бизнес и ми се налага да пътувам. Хубавото е, че това, което правя, не го усещам като професия. Така бях и със спорта. До края на кариерата си никога не съм усещал волейбола като работа.

- Често ли ви разпознават българи в чужбина?

Л. Г.: Много често се случва. Веднъж бях в Маями, разхождах се по плажа и една група българи ме спряха, викат: “Е, Любо, колко сме викали за теб”. Разпознаваем съм отдалеч.

Д. Т.: Навсякъде по света се срещам с българи и след представлението се събираме да си говорим за България. През ноември съм в Лондон по покана на наши студенти и март месец пак ще ходя. Догодина пак ще обикалям САЩ с турне.

В Невада си бях взел кола под наем. Спрях на една бензиностанция насред пустинята. Излезе мъж, наля бензин и го питам как да платя. Той ме погледна и каза: “Както искаш, да ти таковам майката!” Оказа се нашенец, после ми се извинява. От 30 г. налива бензин там и няма мърдане. (смее се)

Още една история. Да ме прощава Васил Михайлов, но той ще си го признае. Вървя в Ню Йорк, вали дъжд. На тротоара вървят двама. Мина такси и опръска единия и той на звучен български се извика : “Да ти таковам майката!”.

Оказа се Васил Михайлов.

Събитие беше да срещна

точно него в Ню Йорк

и то да изпълнява любима фраза на Ицо Стоичков.

- Г-н Ганев, ако не бяхте волейболист, с какво щяхте да се занимавате?

Л. Г.: 100% щях да се занимавам с някакъв бизнес, както и сега. Просто сега ми е по-лесно, защото спортът ме е научил на много неща. Дал ми е самоувереност. Всичко, което съм, е благодарение на волейбола. Неслучайно хората продължават да говорят за мен като Любо Ганев волейболиста, а съм спрял да играя от вече 20 г. Пожелавам си някой ден хората да говорят така за мен като за бизнесмена Любо Ганев. Имам вече 5 медала за бизнес постижения от Пловдивския панаир. Занимавам се с природен газ. Доставям за компресорните метанстанции. Правим изпитвания на автомобилните метанови уредби. С доста неща се занимавам.

- Г-н Туджаров, след толкова много опит на чуждестранна сцена кой народ е най-труден за разсмиване?

Д. Т.: Най-трудно е да разсмееш немския народ. Те имат друго чувство за хумор. В Швейцария не можеш да разказваш вицове за транспорт, защото влакът пристига на секундата. Руснаците са по-близки до нас. Проблемите с тъщите ги имат и те.

- А случвало ли ви се е да засегнете някого с хумора си?

Д. Т.: Като млад направих грешка. Имаше една шегичка за заекващ мъж, който влиза в магазин за папагали и казва: “Искам един гово-гово-говорящ папагал”, а продавачът му отвръща: “Дай да излезм навън, че ще ми съсипеш стоката!” В края на представлението идват деца за автографи и питам едното дете за името му. Отвърна: “Казвам се Ки-Ки-Кирчо”. Цялата зала избухна в смях, аз настръхнах. След това се извиних на детето и на родителите му.

- И давамат имате по двама синове. Те не са тръгнали по вашите професионални стъпки. С какво се занимават?

Л. Г.: Никога не съм давал

насоки на синовете си

И двамата сега ми помагат в бизнеса. Големият тренира баскетбол, а малкият преди ходеше често на фитнес. Сега имам внучка - Любомира. Скоро ще стане на 4 г. Още е много малка и не ми я оставят много, но като дойде време, ще я науча на волейбол. Засега се закачаме и гледаме клипчета в интернет.

Д. Т.: Единият ми син е архитект, а другият се занимава с кино. Даже катаджии са ги спирали, свързват ги с мен и искат да им разкажат виц. Единият беше казал: “Спрете баща ми, аз си имам друга работа.” Чувството им за хумор е невероятно, но те си имат съвсем други професии. /24chasa.bg