Вчера, полицаите имаха празник. Днес, шефовете им от РДВР - Варна ще се пъчат на коктейл. Вчера, редовите ченгета не ги поканиха на светски купон. Днес, шефовете им сбират т.нар. местен елит на маркови питиета. Вчера, полицайчетата от улицата не изгладиха новите ризи, за да се порадват и те на височайшето присъствие с чаша уиски в ръка. Днес, шефовете на РДВР - Варна подминават и редовите кримирепортери за коктейла. Понеже ченгеджийският директорски купон, който ще се вихри тази вечер в почивен дом “Тилия” в курорта “Св. Свети Константин и Елена”, бил само за отбрани люде, а подбраните между журналистите били единствено ... главните редактори.

Вчера, секретарката на ген. Веселин Петров с глас на Зоя Космодемянская отсече равно и славно: Никакви кримирепортери и фоторепортери на коктейла - поканени са само главните редактори! В резултат - слънцето над тимаджийския курорт лекичко потъмня.

Ген. Веселин Петров сигурно много се изкушава да се сдуши с главните редактори на медиите, понеже със сливналийски нюх усеща, че точно те държат писалката, с която се цензурира, или меко казано, спира някой материал. Като, например, критика срещу споходилите го напоследък купища версии по още толкова неразкрити престъпления. Нищо, че главните редактори обикновено се осведомяват какво точно се мъти в РДВР - Варна точно от кримирепортерите. Нищо, че същите главни редактори и чорбаджиите им едва ли са виждали труп отблизо и не скитат нощем за да отразяват поредния взрив, който впоследствие никога не бива разкрит.

Важното е купонът да тече. И имиджът - по възможност.

Вчера, честните полицаи от улицата също имаха празник. Тях обаче не ги канят на коктейл. Сигурна съм, че както те, така и ние, редовите репортери от улицата, имаме далеч по-страхотна възможност да си прекараме вечерта пред ужаса да видим на куп т.нар. светски властови елит на Варна, който лицемерно ще се мазни един на друг пред благата усмивка на ген. Веселин Петров. И дори и да ни бяха поканили, щяхме да изберем човешкото празненство пред измисленото. Защото ние от улицата най-добре знаем, че да си шеф на РДВР и да си главен редактор е най-временното нещо на света.

Така че нека свалим шапки и отдадем чест на редовите ченгета. Тези, които не взимат рушвети, които не се забъркват в сложни политически игри, тези, които не слагат чадъри над контрабандните канали. Тези, които още се чудят защо изобщо продължават да си губят времето и силите в органите на МВР.

Ние, обикновените репортери, пием за тях! Защото празникът е техен.

А каквото и да се случи довечера на коктейла на РДВР - Варна, всъщност няма никакво особено значение. Освен че ген. Петров ще се тупне в гърдите колко страхотни успехи е натрупал с разкриваемостта на престъпленията в морската столица.

А, някой ден - нищо чудно!, когато на генерала му се наложи да се преквалифицира в редови кримирепортер, аз като главен редактор бих го уволнила с удоволствие, че не ми е донесъл дописка от коктейла на следващия местен шериф.

Бон апетит!

Веселина Томова