Северна Македония, малка страна без излаз на море в Югоизточна Европа, е под светлините на прожекторите, след като стана известно, че 20-годишен заподозрян съмишленик на терористичната организация “Ислямска държава”, обвинен в убийството на четирима души във Виена, има корени в балканската държава.

Въпреки че подробностите за заподозрения и връзката му със Северна Македония все още не са ясни, има факти за етнически разнообразната държава, която подобно на своите западноевропейски връстници се е борила да сдържа насилствен екстремизъм в рамките на малцинствената си мюсюлманска общност.

Албанска общност

Северна Македония преди е била част от Югославия и е родина предимно на православни християни от славянски произход, които съставляват повече от две трети от двумилионното население и доминират в политическия и икономическия живот.

Но в страната също така има голяма етническа албанска общност, много от които са мюсюлмани и живеят в северните и западните региони, които граничат с Косово и Албания.

За разлика от съседите си, Северна Македония избягва етническото кръвопролитие, което разпокъса Югославия през 90-те години.

Но тя се оказа на ръба на войната, когато етнически албанци се вдигнаха на бунт през 2001 г.

По време на седеммесечните боеве бяха убити до 200 души.

Насилието е спряно с постигнатото с международно посредническото Охридско споразумение, което предоставя по-големи права на албанското малцинство.

Оттогава отношенията остават като цяло мирни, въпреки че интеграцията е ограничена и албанците все още са изправени пред социална и икономическа дискриминация.

Износ на джихадисти

Подобно на много европейски държави, Северна Македония беше източник на чуждестранни бойци, които от началото на 2012 г. се присъединиха към терористичната групировка „Ислямска държава“ и други каузи на джихадистите в Близкия изток.

Общо 150 граждани, включително бойци и техните съпруги, са напуснали балканската страна, заминавайки за Сирия. Около половината от тях са се завърнали, сочат полицейски данни.

Докато съседи като Косово изнасят по-голям брой бойци на глава от населението, Северна Македония е с най-висок процент в Западните Балкани спрямо размера на нейното мюсюлманско население, сочи доклад на Британския съвет за 2018 г.

Повечето от тях са приветствани от албански квартали в столицата Скопие, други преобладаващо албански общности и от голямата диаспора с албански произход в Западна Европа.

Радикализация

Албанците мюсюлмани на Балканите обикновено практикуват умерена форма на ислям, където консумацията на алкохол е често срещано нещо, а религиозното облекло е минимално.

Но през последните десетилетия имаше религиозно възраждане и радикализация, като разпадането на социалистическа Югославия създаде вакуум за други системи от вярвания.

В мюсюлманските общности сред някои вярващи се е разпространило радикалното салафистко движение, често чрез “паралелни” джамии, които организират услуги в частни домове, се казва в доклад от 2017 г. на Атлантическата инициатива, базиран в Сараево мозъчен тръст.

В допълнение към отделен религиозен път тези групи са запълнили и други социални празнини, оставени от слабото правителство, като предоставят образование, здравеопазване и други хуманитарни услуги, се посочва в доклада.

Набирането на джихадисти обикновено се извършва на ниско и индивидуално ниво, като основната цел е младежта.

Осуетени атаки

Докато отливът на джихадисти в чужбина спря почти изцяло през 2016 г., оттогава Северна Македония трябваше да се изправи срещу заплахата от вътрешни нападения от завръщащите се и други симпатизанти на ИД.

През последните години полицията осуети няколко терористични заговора.

Съвсем наскоро през септември полицията арестува трима мъже на около двадесет години, обвинени в складиране на оръжие за “терористична” клетка, свързана с ИД.

През февруари 2019 г. властите също заявиха, че са предотвратили “терористичен акт” от поддръжници на ИД, без да уточняват. /БГНЕС