Първи май е един от най-честваните празници в света. Той отбелязва бунта на Хеймаркет - кървав сблъсък между американски работници и полицията на площад Хеймаркет в Чикаго. Въпреки че това събитие се е състояло на 4 май, през 1889 г. е решено бунтът да бъде отбелязан на 1 май.

Въпреки, че е свързван със СССР празникът се чества широко извън комунистическия свят. Адолф Хитлер, например, обявява 1 май за национален празник много скоро след като поема властта в Германия, наричайки го "Ден на националния труд".

Първи май се е празнувал и в имперска Япония, но след като военната диктатура заменила по-отворения и демократичен режим от 20-те години на миналия век, празникът бил забранен.

Колко важен е 1 май в Северна Корея?

Последната година, в която денят е празнуван в колониална Корея е през 1935 г. С идването на Червената армия през август 1945 г. празникът е възстановен в Северна Корея и след 1946 г. се отбелязва подобаващо всяка година по съветски стил.

Но с годините тонът на тържествата се променя и идеологическите фокуси на празника отразяват промените в държавната идеология.

От края на 40-те до началото на 1950-те години 1 май е интернационалистически празник, в Северна Корея. Севернокорейските вестници информирали своите читатели как се празнува в други социалистически страни и твърдели, че КНДР е част от този социалистически блок, воден от СССР.

След като опозицията срещу Ким не успява да го отстрани от власт през 1956 г. и Съветският съюз в крайна сметка решава да не се намесва, отразяването на празника преминало към много по-национален фокус.

Да бъдеш просто част от международен блок, воден от друга сила, не е точно ласкателство за диктатор. За това и от 1957 г. Първи май се превръща в ден, отбелязващ реконструкцията на страната и труда на севернокорейския народ.

 

Честване на Деня на труда

Тази тенденция продължава и през 60-те години на миналия век, въпреки че понякога първата страница на партийния вестник Rodong Sinmun била посветена и на по-актуални теми като Априлската революция на юг през 1960 г., създаването на тролейбусни маршрути в Пхенян през 1962 г. или посещението на гвинейския президент през 1965 г.

Първи май 1967 г. се оказал интересно време за Северна Корея - точно преди Петнадесетият пленум на управляващата партия да провъзгласи "монолитната идеологическа система" и Ким Ир Сен да издаде своите инструкции, с които да започне трансформацията на КНДР в наистина тоталитарна държава.

След 1968 г. КНДР намери нов начин да адаптира интернационалния характер на Първи май към собствените си нужди, с редакционни статии в държавни медии, посветени на величието на Ким Ир Сен и описващи "обичания и уважаван лидер на революцията" като дълбоко почитан от всички хора по света.

Може би най-необичайният Първи май в Северна Корея е отбелязан през 1975 г., пише NK News. Ден след като Сайгон пада от армията на Северен Виетнам, отбелязвайки края на Виетнамската война.

От 1976 г. рутината на честванията била възобновена. Но когато Ким Ир Сен умира, обичаят бил нарушен за една година: на 1 май 1995 г. първите две страници на партийния вестник били посветени на партийни лозунги, а не на Първи май.

През 1996 г. празненствата се възобновяват и продължават всяка година до смъртта на Ким Чен Ир.

Ким Чен Ун изглежда не се интересува много от празника. Една година, той е надлежно описан на първата страница, друга година, може да бъде спомена накратко някъде по средата на вестника.

КНДР не крие истинското значение на Първи май от народа си. Ако някой отвори Голямата корейска енциклопедия (която, между другото, е един от най-честните и подробни текстове, до които севернокореецът има свободен достъп), може да прочетете история на празника.

Но по време на действителните тържества това се забравя и първоначалната цел на Първи май е заменена с нова, обща за всеки в Северна Корея: почитане на династията на семейство Ким./money.bg