Парадоксално е неадекватното отношение на СДС към царя още с реалната му поява на политическата сцена в България. През изборната кампания СДС го обяви за “ВРАГ №1”. След тоталната катастрофа на самите избори, СДС избра ролята на опозиция. Единствените с противоположно мнение в СДС тогава, бяха Филип Димитров и Стефан Софиянски. Също и президентът Стоянов. Но тогава той вече беше “независим седесар”.
После царят, най-логично, подкрепи Стоянов като кандидат-президент. Тогава СДС, заради набраната опозиционна и конфронтационна инерция спрямо царя, роди новото политическо безумие: “Подкрепата на царя проваля президента Стоянов.”, “Подкрепата на царя е израз на неговото безсилие, защото не може да посочи свой достоен кандидат”.
Защо “безумие” не е силно определение в случая?
Най малкото поради две очевидни противоречия.
Първо. Не само царят, а и СДС също не издигна свой кандидат. Защото Петър Стоянов е НЕЗАВИСИМ кандидат, когото СДС подкрепи в последствие.
Второ. Ако е безсилие да подкрепиш независимия кандидат Петър Стоянов, както направи царят, значи СДС е безсилна политическа сила. Тогава: Царят или СДС няма достоен кандидат, който да конкурира президента Стоянов?!
Но да излезем от логическото противоречие. В случая важно е политическото.
Ако и да няма достоен кандидат от НДСВ, едва ли, тогава, е израз на безсилие да подкрепиш единствения достоен. И кой е казал, че достойнството е монопол на определена политическа сила. Още по-малко някой е твърдял, че е абсолютно задължително да излъчиш кандидат само на една политическа сила. Проблемът тук е друг и той не е на царя, а на СДС.
През 96-та кандидатът, издигнат от СДС, се казваше Петър Стоянов. И това, че Иван Костов беше председател на СДС, все още не означаваше, че Петър Стоянов няма да бъде избран. През 97-ма Костов бе избран за премиер и вкара във властта лица като Евгений Бакърджиев, Александър Божков, Марио Тагарински, Никола Николов, Йордан Соколов, Антоан Николов, Иван Шиляшки. А сам той им стана Командир. През 2001-ва Костов се провали и като премиер, и като Командир. Защото вкара във властта въпросните хора и защото се оказа, че командири и в армията има достатъчно. Но още преди да се провали, Костов вече беше проблем пред предстоящата кампанията на Петър Стоянов. Защото щеше да се провали.
Заедно с Костов обаче проблем пред кампанията вече беше и СДС. Не защото СДС беше само СДС-Костов, а защото СДС беше и Евгений Бакърджиев, и Александър Божков, и Марио Тагарински, и Никола Николов, и Йордан Соколов, и Антоан Николов, и Иван Шиляшки.
През тези години Петър Стоянов не се провали, за разлика от СДС. Затова избра да бъде независим. Оказва се, в последна сметка, че ТОЙ Е спасение за СДС, но СДС за него е провал.

Виктор Алексиев