Поканата на СДС за политически разговори към столичния кмет Бойко Борисов не би трябвало да бъде чак такова събитие в политическия ни живот и в дясно-центристкото пространство, поне на пръв поглед. СДС и Борисов би трябвало вече да са изградили модел на общуване в Общинския съвет на София. В ситуация на несигурност и роене на десницата и центъра обаче, нито в управлението на София, нито в национален мащаб съществува ясен модел на отношения между тези политици и партии, които претендират за вота на десните и центристки избиратели. Така, че поканата на СДС към Борисов е събитие заради няколко неща.

Първото от тях е, че СДС стана първата политическа партия, която призна политическия авторитет на столичния кмет и съвсем, честно заяви, че Борисов е фактор в центристкото и дясното пространство. Позицията на всички останали значими български партии към Борисов, поне към днешна дата, е като на щраус, със заровена в пясъка глава. Тя издава страх и усещане, че Борисов е опасен за политическото им бъдеще.

Второто, коeто направи СДС е да потвърди това, което избиратели и социолози отдавна казват. А именно, че десницата от 90-те години е изчерпала своя политически потенциал и че в страната е необходимо прилагането на ново политическо знание. Разбира се Бойко Борисов едва ли е неговия носител, но дори и да не е, той със сигурност съсредоточава нова политическа енергия. В ситуация, при която имаме огромен политически октопод във властта и хилава парламентарна опозиция, авторитетът на Борисов е важен за излъчването на политическа алтернатива на настоящото управление. Това не е внушение, нито теза. Просто към днешна дата няма политическа фигура или партия, която да съсредоточава достатъчно доверие, за да претендира за властта.

Политическата крачка на СДС към столичния кмет създава условия най-малкото за хипотетична конструкция на следващото управление на страната.

Третото важно нещо, което се случи с поканата на СДС към Борисов е, че синята партия легитимира нов играч в дясно-центристкото пространство. Това разбира се е добра новина за г-н Борисов, но е още по-добра за СДС. За разлика от другите т. нар. десни партии СДС показа политическа доблест и призна електоралното превъзходство на Борисов и това на евентуалната му бъдеща партия. По този начин сините съхраниха автентичната теза за десницата, като за политически субект, който възпроизвежда съществуващи в обществото нагласи и интереси, и се опитва да ги представлява адекватно. Обратното, опитите за капсулиране на вота на избирателите и непризнаването на обществените нагласи бе патент на българските партии, в това число десните, през миналите 15 години.

Добрата новина за СДС е, че с поканата си към Борисов СДС се заявява като рационална и политически прогнозируема партия, която отчита какви са обществените настроения и тенденциите в развитието на политическата ни система.

Опитът на десните партии да игнорират или омаловажават политическата тежест на Бойко Борисов би довел единствено до тяхната маргинализация. За разлика от другите политически партии, СДС като че ли разбра, че курсът на конфронтация с Борисов не е в полза на десницата и не създава перспективи пред самата партия.

От това признание столичният кмет разбира се изглежда в по-силна позиция, поне формално. Той може да неглижира политическия реверанс на СДС или пък да се възползва от него и да започне партньорство с десните партии. Рано или късно Борисов и бъдещата му партия ще трябва да представят пред обществото своя политически профил. Въпреки откровено прагматичната риторика, те ще трябва да поставят макар и най-общо, някакви идейни рамки на политиката си. Дясно-центристката идентичност е удобна за политическия приемник на "Герб", защото кореспондира с нагласите за икономизиране на политическия процес и за повече управленски прагматизъм за сметка на бюрокрацията.

Какво ще се случи оттук нататък, дали дясно-центристките партии ще създадат нов политически формат за президентските избори, дали Борисов и бъдещата му партия ще бъдат в него или не са тактически въпроси, които предстои да получат отговор. Това, което изглежда важно към днешна дата обаче е, че се формира политическа плоскост, върху която да се постави следващото управление на страната.

Димитър Аврамов
Bulgarian Post, 7 юни 2006г.