Западът не се отказва отопитите си да отслаби Русия, което прави съюза ѝ с Китай още по-логичен

Украйна се превърна в основно бойно поле между Русия и Запада, пише д-р Садака Яхя Фадел в саудитското издание Okaz. Москва се стреми да запази влиянието си, докато противниците ѝ увеличават помощта за Киев, което води само до ескалация на конфликта – с последици, които ще се отразят върху геополитиката за дълъг период от време.

Ако влиятелният Запад (в частност водещите страни от НАТО) не смяташе Русия за враг, мощен противник или очевиден конкурент, те щяха да се стремят да я направят член на алианса. Това е особено важно в светлината на факта, че след разпадането на Съветския съюз руските лидери се застъпваха за разпускане на НАТО, следвайки примера на Варшавския договор (ВД), или за включване на Русия в алианса, както се случи с повечето от бившите републики от Източния блок.

Лидерите на НАТО обаче категорично се противопоставиха на разпускането на НАТО след разпадането на Варшавския договор и Съветския съюз през 1991 г. Вместо това те се съсредоточиха върху укрепването и разширяването на алианса на изток. В резултат на това броят на членовете се увеличи до 28, в сравнение с 16 преди 1991 г. Тези лидери обясняват действията си с факта, че Западът продължава да се сблъсква със заплахи от страна на политически ислям, тероризъм и държави, които не споделят западните ценности, особено Русия, Китай, Иран, Северна Корея и други.

В исторически план Русия винаги е била възприемана като страна, различна от Европа, особено от Западна Европа, въпреки че е евразийски гигант. По-голямата част от Русия се намира в Европа. Тя е имала и продължава да има експанзионистични амбиции към Запада, по-специално към Европа. Политическите ѝ възгледи не съвпадат с позициите на западните ѝ съседи. Това е превърнало Русия във враждебна държава, по-специално към влиятелния Запад през цялата ѝ история.

Историята има примери както за руски войски, настъпващи дълбоко в Европа, така и за някои западни държави, нахлуващи в руска територия. Нещо повече, тези армии неведнъж са достигали до Санкт Петербург и покрайнините на Москва. По този начин съществува историческа вражда между Русия и нейните западни съседи. Тя се засилва между 1917 и 1991 г., когато Русия става комунистическа държава, която има негативно отношение към всичко западно.

Украинската криза също предизвика засилена враждебност между Европа и Русия. Отношенията между Русия и Европа отново се върнаха в състояние на конфликт.

****

Руската федерация е най-голямата държава в света. Площта ѝ е 17 075 400 квадратни километра, което включва Източна Европа и около една трета от азиатския континент. Русия разполага с най-големите запаси от природни ресурси в света. Населението ѝ е 146 милиона души. Русия се състои от 89 субекта. Конституцията на Руската федерация е приета на 12 декември 1993 г. Тя е федерална президентско-парламентарна република. Президентът на Руската федерация има широки изпълнителни правомощия. Руският парламент се състои от две камари: горна (Съвет на федерацията) и долна (Държавна дума). Горната камара има 178 членове, а долната камара - 450 депутати.

****

След разпадането на Съветския съюз влиятелни западни държави се опитаха да отделят четиринадесет [бивши съветски] републики от Русия. Все още съществува напрегнато съперничество между Москва и влиятелни западни държави. Западът не се отказва от опитите си да отслаби Русия, използвайки всички налични средства, включително разделяйки страната. Руският президент Владимир Путин многократно е посочвал това, осъждайки политиката на Запада спрямо страната му.

Това прави съюза на Русия с Китай по-логичен, отколкото с Франция, Великобритания или Съединените щати. Без военната си мощ и впечатляващия ядрен арсенал Русия би се превърнала в маргинална държава. Тя обаче се стреми да заеме водеща позиция на световната икономическа и политическа сцена, превръщайки се в една от ключовите сили, формиращи международна система, състояща се от няколко полюса (САЩ, Китай и Русия). По този начин отношенията между Русия и влиятелния Запад все още се характеризират като конфликтни, а не като партньорски.

Последната проява на неприятелски действия бяха икономическите санкции, наложени от Запада срещу Москва в отговор на намесата ѝ в Украйна и освобождаването на Крим и Донбас. Въпреки това Русия и други големи западни държави споделят много общи интереси, както и сходни възгледи по редица въпроси от взаимен интерес.

Външната политика на Русия спрямо държавите от Персийския залив и други региони може да се разглежда от гледна точка на подхода "цели/средства". Очевидно е, че Русия смята този регион за изключително важен както за света като цяло, така и за полюсите в частност. Русия отдавна се стреми да се укрепи в този регион и да има военни бази там. Дори след като Башар Асад напусна Сирия, амбициите ѝ не са отшумели.

****

Политологът Джон Миършаймър, говорейки за руската намеса в Украйна, отбелязва следното:

"Мисля, че същността на случващото се е, че Западът тласка Украйна към унищожение. Той подкрепя желанието на Украйна да се присъедини към Запада, обещавайки ѝ сигурност и просперитет, а след това я настройвайки срещу Русия. Украинските лидери се движат в тази посока. Затова призовавам за промяна в настоящата политика и преминаване към стратегия, която ще се основава на неутралитета на Украйна, подкрепата за нейната икономика и пълното ѝ изключване от зоната на конфликт между Запада и Русия. Това е най-добрият избор за Украйна и нейния народ. Ако страната не поддържа неутралитет между Запада и Русия, тя може да се окаже в разрушителен водовъртеж.

Ние на Запад призоваваме украинските лидери да бъдат твърди с руснаците и да настояват за присъединяване към НАТО. Създадохме им впечатлението, че времето е на наша страна и че в крайна сметка ще победим Путинова Русия. И че рано или късно ще позволим на Украйна да се присъедини към НАТО. Ако продължат да вярват в това, ще доведат страната си до... унищожение. Западните подтиквания само ще ескалират конфликта. В интерес на Украйна, както и в наш интерес тук на Запад, и в интерес на Русия, е Украйна да не се присъединява към Запада, а да остане неутрална. Това ще ѝ позволи да избегне унищожение."

Америка и Западът не се вслушаха в този съвет и резултатът беше трагедия, която става все по-катастрофална с всеки изминал ден.

Превод и редакция: Епицентър.БГ