Жак Пиле, antithese.info

В Европа се надига дълбока вълна — не особено шумна, но достигаща до самото сърце на онова, което ценим най-много: свободата на словото. Навсякъде държавите подготвят апарати за наблюдение на изказванията, които циркулират в публичното пространство. Тук вече говорихме за полицейските и съдебни тормози — най-вече в Германия и Великобритания — насочени срещу всяко отклонение от доминиращия разказ за Газа, Израел, Украйна и Русия. Последният епизод обаче е с изключителна тежест: швейцарски специалист по международни отношения току-що беше санкциониран от ЕС.

Новината беше съобщена от традиционните медии в термините на официалното комюнике, без каквото и да е реално отваряне към дебат, какъвто подобна мярка неизбежно изисква. Социалните мрежи, напротив, гъмжат от реакции. Множество граждани са изненадани, задават си въпроси. Но без публичен отзвук.

Жак Бо, бивш полковник от швейцарските разузнавателни служби, бивш експерт на ООН и бивш делегат към НАТО, е добре позната фигура в интернет пространството. Той е автор на няколко книги, посветени на войната между Украйна и Русия. Неговата особеност? Работи единствено с американски и украински източници и няма никакви връзки — преки или косвени — с Кремъл. Може да се оспори даден елемент от анализа му, да се съжалява за някой или друг пропуск, но качеството на разсъжденията му е впечатляващо. Те се основават на задълбочено познаване на историята, произхода на конфликта и механизмите, довели до настоящата трагедия и задънена улица. Широката му публика във франкофонския и англоезичния свят цени именно този поглед, който поставя под въпрос официалния и опростен дискурс.

И въпреки това посланиците към Европейския съюз току-що го санкционираха, заедно с още 19 личности: обвинен е, че е разпространявал пропаганда и конспиративни теории в полза на Кремъл след инвазията в Украйна.

Наложена му е забрана за пребиваване на територията на Съюза — въпреки че живее в Брюксел — както и блокиране на банковите му сметки. Тази административна процедура не предвижда никаква възможност за обжалване, нито дори право засегнатото лице да бъде изслушано. Фактът, че това грубо нарушение на всички принципи на правосъдието не е предизвикало никакъв коментар от страна на швейцарските власти, е шокиращ. Дори и ако те вероятно няма да възпроизведат санкциите, наложени в Брюксел.

И в Швейцария словото е под наблюдение

Всичко това хвърля мрачна светлина върху неотдавнашен проект на Федералния съвет. Под ръководството на Министерството на отбраната ще бъде създаден орган за борба с „дезинформацията“, „външните намеси“ и прочутите „фалшиви новини“. Целта — така да се каже — е да бъдем „ваксинирани“ срещу риска от нежелани влияния. Дори се предвижда намеса в училищата, за да бъдат предупреждавани децата. Федералният съветник Мартин Пфистер, който открито ухажва НАТО, приветства тази бдителност с оглед на настоящите заплахи, намеквайки за Русия — все по-често обвинявана, че се готви да нахлуе в Западна Европа през следващите години.

Воинствената ескалация на шепа европейски лидери расте с всеки изминал ден. Германецът Мерц стига дотам да приравнява Путин с Хитлер. При положение че немалко специалисти по стратегическите и политическите реалности смятат подобна опасност от континентална война за нереалистична. Но и тук дебатът е слабо отворен: чуват се по някоя друга различна нотка, бързо маргинализирана.

В краткосрочен план най-лошото е другаде — в привикването към фабрикувани разкази. Най-малката нюансировка, най-предпазливото несъгласие биват подозирани в про-путинизъм. За щастие съществува пространството на социалните мрежи, но и те са наблюдавани и ще бъдат все повече. Никой не напомня, че по време на Студената война просъветската публицистика беше достъпна на Запад. Никой не казва колко е важно познаването на всички съществуващи тези, за да се създадат условия за евентуален мирен диалог. Вместо това швейцарският проект на Мартин Пфистер и компания — надзор върху това какво може и какво не може да се казва — всъщност, както пише Давид Бинер във Weltwoche, представлява въвеждането на „министерство на Истината“.

Този фактически отказ от свободата на изразяване противоречи на всички „демократични ценности“, които твърдим, че защитаваме. Става дума за пряка атака срещу основните права, гарантирани, наред с други, от Европейската конвенция за правата на човека. Още по-подмолно е, че това безмълвно моделира самата психика на обществото, което постепенно губи навика си да дебатира. Изправени сме пред цивилизационно предизвикателство.

Това, което трябва да ни мобилизира днес, е каузата на интелекта. В етимологичния смисъл на думата, произлизаща от латинския глагол intelligere — „разграничавам, разбирам“, образуван от inter („между“) и legere(„събирам, избирам, чета“). С други думи: опитът да се свързват фактите. Дори когато си противоречат.

Култът към единодушието, напротив, е култ към самоубийствената глупост.