Безкрайното заседание на Върховния съюзен съвет на БЗНС-Народен съюз в събота премина в разгорещени и емоционални дебати. С искане за оставка на лидерката Мозер, на целия върховен орган на партията, с искане на обяснения от петимата депутати и с единични провиквания ”Долу СДС”. Свърши комфортът на БЗНС-Народен съюз, отмина времето на “сигурната “политика: парламентарна квота, запазена бройка министерски и зам.-министерски места. Партията на Мозер изгуби екстрите на властта с катастрофата на СДС на парламентарните избори.
А какво става с българска партия в такава ситуация. От една страна, рязко губи членска маса: от БЗНС-Народен съюз са се оттеглили 12 000 души. От друга страна, целият гняв за несполуките се излива върху ръководството. На този етап Анастасия Мозер удържа “партийния гняв” и го насочи към искане вот на недоверие на управляващите.

Вотът на недоверие е изпитано вече средство в политиката за привличане на общественото внимание. На какво основание от БЗНС-НС, които имаха квота в управлението на СДС, говорят за отговорност пред българските граждани като все по-често техни активисти присъстват в прокурорските проверки. Позицията на тази партия обаче е обяснима от гледна точка на прелегитимиране пред гражданството. Тя трябва да покаже самостоятелна политика, свои оригинални ценности и обществен периметър. Уж да се разграничи от СДС, преди отново да се припознаят. Формата няма значение – дали ще е парламентарен съюз или опозиционен.

Единственото, което БЗНС- НС печели от предпочетения вариант - парламентарен съюз, е самостоятелно участие на местните избори. Иначе в парламента нещата остават същите. Целият този шум около напускането на ОДС беше единствено земеделската партия да напомни за себе си, защото напоследък никой за нищо не я търси. Въпреки широко застъпеното мнение, че формата на парламентарния съюз е “половинчата независимост”, надделя мнението на лидера Анастасия Мозер. Това послушание към главния секретар създава голяма част от проблемите на партията. Може би единственият шанс за решаването им би било създаването на собствена парламентарна група. Което обаче е трудно осъществимо.

Макар и на ръба, засега Мозер удържа властта. С цената на силно партийно текучество. Обясненията, че си тръгват кариеристите, тези които не могат да изцедят повече дивиденти, поради отсъствието на формацията им от текущата политика, не е достатъчно. По-вяроятно е тези хора да искат промяна. Включително и на лицата от първите си редици. На лидера – също. Впрочем точно това настояха в съвсем прав текст активисти от Разград и Добрич: оставките на членове от Политическия съвет и на самата Мозер.

Тук няма никаква интрига. Новите лица в българската политика са вече факт. Повече от половината елит е нов: НДСВ. БСП не само смени лидера си, но той е от съвсем ново и младо поколение. Единствено СДС засега смята, че всичко й е наред. “Аз съм новото лице”, самопредложи се Екатерина Михайлова. Изглежда това дава кураж на партньорката й Анастасия Мозер да се мисли и тя за “нова”. Което обаче блокира партията й и я обрича най-малкото на вегетиране.

В безсилието си за промени в БЗНС-НС решиха да създадат работна група за актуализиране на устава и програмата и да организират дискусия по политическите си приоритети. Това силно напомня организираното от СДС допитване за устава и програмата, което приключи вече при едва ли не нулева активност.

Единственото смислено земеделско упражнение все пак остава решението да се работи активно за обединение с другите земеделски организации. Като шанс в българската политика да се чува и земеделският глас. За жалост и в това начинание изгледите за успех са минимални: българската история не познава такъв политически субект : обединен замеделец.

Венелина Ангелова