Продължение…

---

На това място във фронтална атака навлезе адвокат Милен Ралчев, който разби привидното хладнокръвие, както на шофьора, така и на генерала. “Помните ли дали сте карали ген. Петров в новогодишната нощ и къде ходихте?” – забива първия пирон адвокат Ралчев. Ген. Петров, който седи разкрачен на пейката срещу съдията моментално вдига ръка и виква: “Ама какво общо има това? Моля Ви се!”. Съдията Маринов ледено го пресича: “Ставайте прав, г-н Петров, когато говорите със съда!”.

Шефът на РДВР-Варна скача като ужилен и при втория шмайзерен откос на адвокат Милен Ралчев: “Бяхте ли шофьор по време на изборите на ген. Петров и спомняте ли си къде ходихте в следизборната нощ?”.
Тук вече на генерала търпилото не изтърпява и той вече истерично маха с ръце: “Протестирам! Протестирам!”. Шофьорът обаче се пече на бавен огън и се опитва да си спомни точно това, което не бива да си спомня: “Ами… ходихме по секциите, после го оставих у тях…”. “Други срещи имал ли е ген. Петров освен в секциите?”- настъпва адвокат Ралчев. Пчеларов вече е като ужилен от оса: “Ами не помня дали е имал други срещи…”.
Май не случайно точно на това място идва втора кратка почивка с предложение за спогодба между страните. Очевидно е, че много кирливи ризи ще излязат наяве, ако се стигне докрай.

Спогодбата обаче не става. И делото се отлага за 8 април, когато ще бъдат изслушани и двамата свидетели от страната на Антон Луков и самият журналист ще даде своите обяснения.
Ген. Петров напуска съда мълчалив, стиснал здраво устни. Луков пък оповестява, че от своя страна ще съди ген. Веселин Петров и ще му иска 10 000 лв. заради написаното от него отворено писмо до медиите, в което си позволявал да обижда професията журналистика.

Дотук и без съд обаче едно е категорично ясно – лъсна първата лъжа на ген. Веселин Петров.

На въпросната дата 13 декември, когато наистина някои служби в РДВР-Варна си скъсваха задника да търсят отвлечената съпруга на бизнесмена Манджуков, според шофьора на генерала те са били в с. Цонево на коктейл, а после в Елена при родителите на шефа на РДВР-Варна. В отвореното си писмо до медиите обаче, същият генерал пише, че “от 13 декември директора на РДВР-Варна е в столицата в командировка”.
Дали е бил на лов, или не, дали е постъпил професионално или не, и дали би трябвало един генерал да се обижда от правото на свободната оценка на един журналист, предстои съдът да реши.

Със заведеното дело срещу журналист обаче ген. Веселин Петров падна в собствения си капан, защото би трябвало да знае, че осветявайки се по този начин много неща ще излязат наяве. Ако не беше се правил на “пиар Бойко” и не бе застанал пред прожекторите на камерите и светкавиците в съда, никой нямаше да разбере, например, за Цонево, за Елена и за още някои други неща.
Злите езици веднага се разжужаха за това къде и с кого е бил в новогодишната нощ, да не говорим пък за изборната тъмна доба. И още нещо – най-важното: грозна картинка, г-н генерал, отвратителна е картинката – български офицер от МВР да съди журналист. Та нали сме от едната страна на барикадата? Или понякога се случва и обратното?
Тим-тим-тим! – бият камбаните на Катедралата.
Толкова.
Веселина Томова
в-к “167 часа Варна”