15 ч., четвъртък, 26 март. Нервно пред съдебната зала на Трети състав на Варненския районен съд, изпотен пристъпва шефът на РДВР-Варна ген. Веселин Петров. На пейката седят водените от него свидетели и изучават внимателно бомбетата на обувките си, понеже не смеят да вдигнат очи, тъй като около тях гъмжи от камери и журналисти. След минути ще бъде даден ход на гражданското дело срещу собственика на електронното издание “Днес+” и Главен редактор на в. “Черноморие” Антон Луков. Граждански иск в размер на 5000 лв. от него търси ген. Веселин Петров, тъй като бил обиден и наклеветен от публицистичен материал на Антон Луков, в който журналистът се диви защо, докато цялата полиция търси под дърво и камък отвлечената съпруга на собственика на “Булгари”, шефът на РДВР-Варна ходи на лов.

Генералът застава пред съдия Марин Маринов заедно с адвокатката си Даниела Маринова Петрова, която за съжаление на репортерите (които моментално забелязват съвпадението на фамилиите им) не се оказва негова роднина. Луков влиза с тежката артилерия на Адвокатска колегия Варна, в лицето на Милен Ралчев - син на депутата Борислав Ралчев. Съдебната зала е пълна със стажант-юристи и журналисти.

Ген. Веселин Петров видимо се прави, че не се интересува от медиите, докато адвокатката му, пристъпвайки пред камерите, осезателно изпъчва осанка и легендира ледена физиономия с подтекст: “Хич не ми пука от вас!”.

Внезапно обаче й пропуква, тъй като съдия Марин Маринов невинно задава елементарен въпрос, свързан с тъжбата на Веселин Петров. На съдията не може да му стане ясно заради колко деяния ще трябва да съди Луков, тъй като в тъжбата са посочени два журналистически материала – единият в “Днес плюс”, другият във в. “Черноморие”. “За колко деяния искате да го съдите всъщност?”, пита съдия Маринов.

Адвокатката Маринова Петрова обаче трудно се оправя във вестникарската материя и пет минути минават, докато най-после става ясно, че ще съдят Луков само заради публикацията на 16 декември от “Черноморие”.
Адвокат Маринова Петрова обаче контрира в стил “ФБР” и вади видеокасета и снимки, които държи да бъдат приети като доказателства по делото. На снимките личи червенобузестата физиономия на ген. Веселин Петров, но не става ясно кога, къде и на кое място е сниман генерала и съдът така и не приема тези доказателства. Иначе, ген. Петров предоставя командировъчни, заповеди от МВР за отпуск и покани за присъствие на конференция в столицата, за да докаже изрядността си, че точно на 13 декември, когато е трябвало да бъде на лов, всъщност се е борил словесно с престъпността на конференция.

Освен всички, пред съда са представени и здравния картон на генерала, според който трябва да стане видно, че той просто се е поболял след публикацията на Луков.

На два пъти съдебното заседание е прекъснато от предложение на съдията за спогодба между страните. На два пъти кратките почивки завършват по един и същи начин – и двете страни са категорични, че ще се бият докрай на тепиха на честта.

Малко по-късно съдия Маринов отново със завидно търпение прави опит да разбере от адвокат Петрова коя точно част от статията тя счита за клевета и коя за обида. Но най-интересната част настъпва, когато съдът призовава свидетелите, докарани от ген. Веселин Петров, и които трябва да докажат, че той изобщо не е бил на лов. За хищници, както ще стане ясно по-късно.

Пръв с ръце отзад на кръста пред съда застава Емануил Димитров. Дребен, скромен човек, чието име отначало нищо не говори на журналистите в залата. Емануил Димитров обаче се оказва ключова фигура. Същият е ръководител на Регионално управление на горите и на сакралната дата 13 декември е поканил на откриване на новата сграда на Горското в с. Цонево не друг, а ген. Петров. “На 13 декември откривахме административната сграда на лесничейството в Цонево. На това мероприятие бяха поканени хора от всички лесничейства, шефът на РПУ – Провадия, както и областния управител, но той не дойде. Имаше програма, официална част, а после коктейл. Аз се радвам, че ген. Петров присъстваше”, обяснява Емануил Димитров. “Вие как разбрахте за статията?”, го питат. “Ами разбрах, че пишело, че той участвал в бракониерски прояви /б.а. – в статията на Луков няма и ред за подобно нещо/. Имам служител, който отговаря за това да чете всичко, което пише за горите и горското /б.а – защо въпросния служител е чел за ген. Петров и какво общо има той с горите, не стана ясно/”, отговаря Емануил.

После объркано, без да го питат, пояснява как искали да направят един лов за хищници с ген. Петров по Коледа, но генералът му казал: “Никакъв лов повече!” и той му влязъл в положението на генерала, че бил толкова притеснен, защото и за него били писали, че преди 10 години,бракониерствал… Съдията Маринов пита директно: “Вие ходили ли сте на лов с ген. Петров?”. “Два-три пъти се е случвало да ходим…”, измънква Емануил Димитров и на куцо и сакато му става ясно, че ген. Веселин Петров е от тяхната ловна компания. “Организиран ли е бил лов по повод празненството?”, рови с въпроси съдията. “Имаше графици за лов на 13 и 14 декември, ама не знам, ловната дружинка може и да е имала лов…”, вече се поти не на шега Емануил и е готов да хукне със скоростта на светлината към вратата на съдебната зала.

След него влиза вторият свидетел на шефа на РДВР-Варна. Оказва се, че това е неговият шофьор - Красимир Пчеларов. Пчеларов обяснява как тръгнали с генерала на 12 декември от Варна, на 13-ти били в Цонево, оттам отпътували следобед за Елена, спали у родителите на ген. Петров, а на 14–ти били в столицата на конференция. На 15-ти Пчеларов завел шефа си във Военна болница, тъй като вдигнал кръвно, било му лошо и сърцето му хлопало. И всичко това, защото Луков написал въпросната статия.

---

Продължава тук...