ЕК констатира, че не отговаряме на два критерия за членство в еврозоната. Икономистът и финансист Румен Гълъбинов коментира за Tribune.bg кои са причините да загубим скорост последните две години в чакалнята на еврозоната.

Разбирам притесненията на евроскептиците, но според мен ползите за страната ще са повече от влизането в еврозоната. Рисковете от влизането са по-малки, отколкото рисковете от това България да не влезе в еврозоната, защото ние не знаем в този динамичен свят, в който живеем в момента - на болести и на война, не знаем какви други неща биха се случили, а все пак бихме искали да сме по-осигурени, по-гарантирани и може би еврозоната ни дава такава сигурност.

Споделяте ли оценката на председателя на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански, че не сме били толкова фокусирани върху приемането в еврозоната през последните две години?

Факт е, че като се сравняваме с Хърватия, тя е успяла последните две години да финализира едно успешно членство, въпреки пандемията и войната в Украйна. С Хърватия влязохме заедно юли 2020г. в ERM II - чакалнята на еврозоната, и Хърватия сега получава потвърждение, че от 1.01.2023г. въвежда евромонетите и евробанкнотите, а за нас остава следващ срок - 2024г. или друг следващ срок.

Дори се намери виновник - "Възраждане", ИТН и Стефан Янев дърпали назад за еврозоната?

Не мога да го коментирам политически, обаче очевидно оказа влияние и това, че миналата година ние често правихме избори, цялостната ни политическа нестабилност. Да, очевидно оказва влияние, че ние сме загубили скорост в този процес. Пак припомням, че Хърватия я приеха в ЕС 2013г., а ние влязохме с Румъния 2007г. След това Хърватия заедно с нас влезе в ERM II преди две години, а сега успешно финализира процеса в рамките на тези три години, които обикновено се дават след влизането в чакалнята на еврозоната, а ние трябва да видим колко още време ще ни трябва.

Вчера при скандал в парламента Илиян Михов от ПП коментира от трибуната, че лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов си купил къща и си обърнал парите в евро, а това не е просто удар по един противник, защото хората пак ще тръгнат да си обръщат парите в евро?!

Колкото по-консолидирана е нашата позиция за еврозоната, толкова по-добре стоим пред Еврогрупата и ЕЦБ. Според мен в такива моменти не е желателно да имаме такъв начин на изразяване на различията. Трябва да имаме по-обрана и консолидирана позиция, която да защитава максимално нашия национален интерес, като, разбира се, продължаваме своята евроинтеграция, а еврозоната е ядрото на ЕС.

Има ли все пак политически мотив за приемането на Хърватия в еврозоната, тъй като и тя не изпълнява критерия дълг спрямо БВП, като съотношението е над 70%? Затвориха ли си очите за Хърватия, докато България в 2019г. отговаряше на всички критерии за членство в еврозоната, но тогава специално добавиха и изискването да сме членове на Банковия съюз?

Крайното решение винаги има и политически контекст, но ако си изпълняваме добре икономическата част, тогава по-лесно се взима и политическото решение, като то е и по-аргументирано. България преди ковид пандемията изпълняваше всички количествени критерии за членство. Разбира се, оказа влияние прекъсването на иконимическите връзки в условията на пандемията. Оказа влияние и войната в Украйна, която ускори някои процеси, които бяха започнали във фирмите. Оказа влияние и това, че имахме чести избори миналата година, т.е. получава се едно лошо стечение на обстоятелствата, което се отрази на България за приемането й в еврозоната. Иначе ние сме една от държавите в ЕС, които имат най-нисък показател за държавен дълг към БВП, което ни прави да изглеждаме добре. Не така стоят нещата с инфлацията и трябва да внимаваме с бюджетния дефицит, за да не се качи драстично. /tribune.bg