Екипът на ДНЕС+ пожелава на своите читатели много здраве, надежда и вяра!

Воля и разум за добри дела, за да изпълним със смисъл и радост дните си като личности и като народ!

На 25 декември християнският свят отбелязва рождението на Божия син - Исус Христос. Някога празникът е бил посветен на различни езически, огнени небесни божества. Отразявал е преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново.

С раждането на Христос започва нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Коледа е не само граница във времето, а празник на празниците, начало, без което не би имало Разпятие и Възкресение Христово, Възнесение и Свети Дух, Преображение, Кръстовден.

Празникът, наричан у нас още Коледа или Божич, възвестява рождението на Сина Божи Иисус Христос.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария и съпругът й - дърводелецът Йосиф, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), където е роден Йосиф.

Преди това римският император Октавиан Август е издал заповед за преброяване на населението в империята, като всеки е трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не намерили място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете си. Там, в яслата, се родил Иисус.

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенеца Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

В българската традиция празникът Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те са облечени празнично, с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги".

Те първи съобщават новината за чудното Раждане. Вървят на групи и благославят всеки дом. Царят им, наричат го „станеник”, е млад мъж, който знае коледарските песни, има щедра ръка и добро сърце.

Участието в обичая е посвещение. С коледуването, сурвакането на Нова година, риенето на обори на св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден и Богоявление момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

Навсякъде чакат коледарите с радост. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Пред коледарите обикновено тичат момчета на възраст под 12 години, които уведомяват собствениците с почукване на вратата, че към тях идват скъпите гости. И така, някои момчета („котараци”) издават котешки звуци. Другите момчета („магарета”) носят подаръците от коледарите.

Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) член на фамилията, до най-малкия.

Първата песен е предназначена за стопанина на къщата. След това коледарите изпращат поздравления до всички членове на семейството, на млади и на стари. Едновременно с това коледарите потропват със своите тояги по земята. Собственикът на къщата приканва момчетата на масата и ги черпи с вино и ракия. Ако в къщата има неомъжена девойка, тя дава на водача специална коледна пита. Водачът, от своя страна, повдига високо питата и се моли на Бог от името на цялата къща, като призовава за по-добра реколта. Това обикновено е кулминационен момент в обреда.

В допълнение към питата на коледарите се подаряват плодове, парчета от празничната торта, вино и ракия, а в последно време - и пари.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на новото състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът-символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

На следващата сутрин всички момчета се събират при водача, за да пийнат и хапнат и да поделят помежду си събраното. Част от подаръците и парите непременно отива за благотворителност - в църквата или в училището. Всеки взима питата на своето любимо момиче. Ако за дадена пита има съперник, тогава се поставя залози, и който от момчетата даде повече пари, той печели питата. Партито при водача на коледарите понякога продължава чак до следващата сутрин.

Коледа се отбелязва на 25 декември и като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Названието "Коледа" произлиза от латинската дума calendae - "първият ден от месеца". Други разновидности на тази дума са: Колада, Кол'дна, Кол'нда. На старобългарски названието е Кол'да - Коленда. До IV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.

Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Днес имен ден празнуват Христо, Христинa, Ицо, Kристинa, Kристиaн, Kристиaнa, Райко, Радко, Радослав, Радостин, Божан, Божана, Божин, Божил, Радомир и производните на тези имена.