След като стана ясно, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще направят общо правителство с втория мандат, за да може ДС да обяснят на избирателите си, че не подкрепят ГЕРБ, станаха ясни и приоритетите пред новото правителство – съдебна реформа (разбира се, включваща и отстраняването на главния прокурор Иван Гешев), вече уговорената ротация, която включва и министрите, посочени от ПП/Денков, да останат същите и при втората ротация, начело с Мария Габриел. Това условие – с министрите, все още подлежи на доуточняване, но тук по-основното е, че изричното изискване на ПП е Асен Василев да е финансов министър – както при Денков, така и при Габриел. И не на последно място – връщане на машинното гласуване.

Реакциите са противоположни, включително и сред симпатизантите на основните три политически партии, участващи в бъдещото правителство. Основното, което мъчи тези на ГЕРБ, е, че те подаряват мандата на ПП/ДБ, макар избирателите да гласуваха по-голямо доверие на партията на Бойко Борисов. Самият той призна, че се касае за отстъпки от страна на партията му - „Направихме голяма крачка назад, отстъпихме, не се инатихме, разбрахме ги. Единственият шанс да се случи нещо добро за България е да подкрепим правителство с втория мандат на ПП-ДБ. Много трудно решение за тях, много трудно и за нас”.

Впечатление прави, че той отлично съзнава рисковете пред това решение, посочвайки, че на следващи избори може да паднат на 5%. Доста по-широко около врата и е на Мария Габриел, която обясни, че вторият мандат ще е "национален" с цел постигане на конституционно мнозинство. Да, тези изрази „националноотговорна позиция”, „национален консенсус” са приличен аргумент, който обаче не би могъл да заглуши разумните гласове и редицата притеснения, която съпътстват това решение.

Избирателите на ГЕРБ с право посочват, че това е подмяна на вота (това е аргумент и на тези на ДБ/ПП, но с тази разлика, че все пак ГЕРБ спечелиха изборите, а коалиция ДС без да е победила, ще управлява). Не по-малко сериозно притеснение е, че може въобще да не се стигне до въпросната ротация, в която на министър-председателското кресло да бъде Мария-Габриел. Съвсем възможно е да не стигне въобще до тази опция, а с оглед на сложната и нестабилна коалиция, съвсем скоро отново да сме на прага на поредните предсрочни избори.

Не по-малко рисков е моментът с министрите. Стана ясно, че ПП държат почти всички, да не кажа всъщност, да са техни. Особен проблем е амбицията им да реабилитират отново на поста финансов министър Асен Василев. Това, ако сте забравили, е същият този, докарал 13 млрд. дефицит на страната ни. И сега явно е много важно отново да е финансов министър.

Правителство на ПП/ДБ през първите 9 месеца означава крайно нестабилно взети решения, доста конфликтни ситуации, опити за продължаване на изчегъртването – макар и по друг начин, с право посочват и тези доводи поддръжниците на ГЕРБ.

За това, че ГЕРБ са по-скоро в ролята на губещите, говорят и думите, и действията на Борисов, започвайки от свалянето на подкрепата за главния прокурор, което е отколешна цел на ПП/ДБ, реформа в правосъдната система, което означава по-скоро овладяване на прокуратурата – отново отдавнашна цел на коалиция ДС, правителство с втория мандат, включването на крайно компрометирани лица в него (вече посоченият Асен Василев, но и не само), думите на Борисов от понеделник, че ГЕРБ отстъпват, за да иам все пак правителство. И още, и още.

Избирателите на ГЕРБ отлично знаят, че само фигурата на министър-председател, ако въобще се стигне до ротацията, не е нищо повече от сламена такава. И на всичкото отгоре техните депутати – на ГЕРБ, ще имат ангажимента да осигуряват парламентарно мнозинство на същите, които искаха да ги чегъртат и които всъщност финишираха след тях.

Пред ПП/ДБ пък основният въпрос е да обяснят на избирателите си как така ще правят коалиция с „мафията”, която искаха да изчегъртват, в частност с най-големия мафиот по техните думи – Борисов. Това реално може да означава три неща, всички все лошо говорещи за коалиция ДС. Първото е, че цялата им реторика, че ГЕРБ са мафиоти, същата, с която все пак се добраха до парламента, тази, с която се появи и Промяната на политическата сцена, всъщност е пълна лъжа. ГЕРБ не са мафия, поради което ПП/ДБ ще управляват с тях. Втората е, че „мафията” ги е овладяла и тях – смачкала ги е, изнудила ги е, купила ги е. Отново лоша работа. А третият вариант е самите ПП/ДБ да са мафия, поради което се гушнаха с другата „мафия”. Въобще, това обяснение е доста сложно, поради което лидерите на ПП/ДБ предпочитат да мълчат с наведени глави.

ПП/ДБ нееднократно заявиха, че няма да управляват в правителство с участие на ГЕРБ или мандат от ГЕРБ. Хубаво , за мандата е така, обаче опаковката премиер на ротация, при положение, че има договорена обща законодателна програма, е нелепа. Няма как хем да си алтернатива, хем да управляваш с тези, чиято така искаш да си.

Друга част от избирателите на въпросните се кахъри как въобще ще се осъществят бленуваните от тях реформи, при положение, че ГЕРБ ще са в управлението. То ясно, че първата ротация ще е изцяло за ДС, обаче нали накрая трябва и гласуването да е успешно, за да минат всички предложения, което пък няма как да се случи, ако ГЕРБ решат – поради една или друга причина – да саботират закони, които не са им по вкуса. Такива ми ти мисли се въртят из главите на симпатизантите на партиите на Кирил Петков/Асен Василев и Христо Иванов.

Немалка част предупреждават и че ПП/ДБ може да последват съдбата на всички, които се съгласиха да управляват с ГЕРБ - Реформаторски блок, НФСБ, ВМРО.

Основният аргумент „за” касае както бюджета, така и парите от Плана за възстановяване и устойчивост от ЕС, които няма как да получим, ако не се направят някои реформи, а за да се случи това, очевидно трябва редовно правителство. Друг аргумент, с който се успокояват и от двете страни, е, че по този начин се овладява президента Румен Радев, който реално управляваше чрез всички служебни правителства и се спира „Възраждане”, които при следващи предсрочни избори щяха да увеличат още повече гласовете за тях.

Да кажем, че първото е по-скоро така – поне на пръв прочит. Обаче проблемът е за вторите размисли, касаещи партията на Костадин Костадинов. С тази си уговорка за съвместно управление, която поражда искрено отвращение сред голяма част у избирателите и на трите партии, всъщност наливат вода именно в мелницата на Костадинов. Да, процесът ще се забави, но само толкова. При най-малкото сътресение в управлението, което неминуемо при всяко правителство, особено пък при такова между нехаресващи се, сложно сглобено и крепящо се на компромиси и отстъпки, е въпрос на време да се стигне до сериозни трусове.

Истината е, че макар и двете коалиции – ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ да се опитват да убедят избирателите си, че се касае за взаимни отстъпки, направени в името на страната, всъщност се касае за коалиционно управление, което буквално застрашава да стопи – буквално и преносно - лагерите и на двете формирования. Не бива да забравяме и че главният прокурор – както сам декларира – не само не мисли да подава оставка, а нещо повече – готов е да се бори. Като към момента, с оглед на случилото се през последните седмици, именно въпросните партии, както и някои от политиците в тях, са сред най-големите врагове на Иван Гешев. Това не предвещава светло управленческо бъдеще за новата коалиция, напротив. А и все още той разполага с целия властови ресурс на позицията „главен прокурор”.

Но както е казал Конфуций - "Проклятие е да живееш в интересни времена".

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.