След един дълга върволица от перипетии, преговори и трудности в петък Николай Денков и Мария Габриел обявиха проекта на структура и състав на Министерския съвет, който ще бъде представен на президента Радев в изпълнение на връчения втори проучвателен мандат. Така страната се оказва една крачка по-близо до съставянето на редовно правителство, което да се заеме с решаването на същинските проблеми, и една крачка по-далеч от продължаващата вече втора година политическа криза и безвремие. В същото време обаче предложената конструкция на кабинет и подкрепящото го управляващо мнозинство е всичко друго, но не и класическо политическо решение, каквото сме свикнали да виждаме за времето от приемането на действащата конституция насам.

Започвайки от нестандартното решение за ротация на министър-председателите до идеята за 18-месечен хоризонт на управление, в рамките на което трябва да бъдат разработени и приети серия от законопроекти и извършени мащабни реформи в сфери като правосъдието, кабинетът „Денков-Габриел“, който ще бъде флагман на политическото взаимодействие между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, има пред себе си както редица рискове, така и множество шансове. Шансовете идват именно от нестандартната му конструкция и от възможността да изпълнява политики, които иначе не биха били предмет на едно стандартно политическо споразумение, каквото сме свикнали да виждаме. Рисковете идват от заобикалящата политическа среда и отново от същата тази нестандартност на управление – и възможността за атаки от „свои“ и от „чужди“.

Проектокабинетът „Денков-Габриел“, както и подкрепящото го парламентарно мнозинство, имат обявени редица свои цели, измежду които първата е приемане на законопроект за държавния бюджет, овладяването на дефицита, предприемането на стъпки за приемането на България в Шенгенското пространство и в еврозоната. Ясно заявен е евроатлантическият профил, който то ще защитава. Друга много значима цел е мащабна реформа в правосъдната система, която да включва и изменения в основния закон, за което се работи за конституционно мнозинство. От тази гледна точка поставените цели в обявения хоризонт от осемнадесет месеца за много амбициозни, особено на фона, че правителството ще трябва да поддържа вътрешнополитическа стабилност сред все по-тревожна външнополитическа ситуация предвид войната в Украйна и разпада на отношенията между Запада и Руската федерация и на задаващата се икономическа криза – сигналите, за която се появяват непрекъснато в глобален план.

За да може да постигне желаните резултати, кабинетът „Денков-Габриел“ трябва да твърдо да се придържа към обявената управленска програма и нейните приоритети. В противен случай, особено предвид недоверието, което съществува между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, то може да изпадне в серия от злободневни и непрекъснато политически скандали, които да идват от липсата на комуникация по мерки, които не са предварително договорени между участниците. Така управлението ще бъде изправено пред риск вместо да изпълнява набелязаните приоритети, да управлява на микро ниво дребни политически проблеми, които да имат ефекта на натрупването – постепенно да подриват доверието в самото управление. Казано по друг начин, дори и ако се налага някаква корекция на управленската програма или трябва да се вземе решение със значими последици извън нейния обхват, то трябва да бъде цялостно обсъждано между представителите на политическите сили предварително, за да се избегне нагнетяването на напрежение и загубата на доверие.

Много съществен момент е свързан с евроатлантическата ориентация и нейното съхраняване като приоритет на управлението. Една значима част от опозицията на правителството ще бъде изградена от евроскептични и откровено проруски политически сили, които ще правят всичко възможно да го саботират точно по тази линия и чрез серия от пропагандни и дезинформационни атаки да обезсмислят негови приоритети в областта на външната политика (Шенген, еврозоната, подкрепата за Украйна) и националната отбрана (превъоръжаването на армията със западни образци на въоръжение, съвместими със системите на НАТО). Правителството трябва да има ясна стратегия как да се справи с тези рискове и да не позволи то да бъде отклонявано от вземаните решения в защита на евроатлантическата ориентация с цена на безсмислени компромиси – кабинетът „Петков“ има много тежко наследство в тази област, когато търгуваше решението за военна помощ за Украйна в парламента срещу оставането на БСП в управляващата коалиция. Има области, които не могат да бъдат предмет на компромис. Евроатлантическата ориентация на България е една от тях.

По силата на нормативните изменения, за които се обявява кабинетът „Денков-Габриел“, трябва да бъдат предприети стъпки, за да бъде прекратена войната между институциите и да се възстанови баланса между властите. Със сигурност управлението няма срещне добронамерен партньор в лицето на Румен Радев и неговата администрация на „Дондуков“ № 2, което не е нова роля за него – той я изпълняваше в продължение на четири години по време на третото правителство на Бойко Борисов. Позицията на Румен Радев ще затвърди една неформална коалиция между него, БСП и „Възраждане“, която цел ще бъде да делегитимират управлението на правителството. Което обаче не трябва да влияе на усилията на кабинета в провеждането на конституционната, институционалната и административната реформа. Политическата среда цялостно няма да е добронамерена срещу действията на кабинета „Денков-Габриел“, а както виждаме заявки на протести има дадени дори и за датата на неговия избор от страна на Народното събрание. Така че правителството трябва да има готовността да бъде предмет на много чести политически атаки и протести.

Разбира се, управленската формула, още повече изградена по такъв необичаен начин, представлява и шанс, който не само може да изведе страната от политическата криза и да ѝ даде време на вътрешна стабилност, но и да предприеме действия по дълго отлагани решения и реформи. Търсенето на база за консенсус за правосъдна реформа е стъпка в правилната посока – въпрос оттук насетне и тя да бъде изпълнена със съдържание при нейното осъществяване. Именно затова правителството не трябва да пропилява своя мандат и доверие в злободневни политически битки, а трябва заедно с подкрепящото го мнозинство да се насочи към решаването на съществени въпроси и да донесе резултати чрез тези решения. По този начин то ще осмисли както своето съществуване, така и нетрадиционния механизъм, по който се осъществи неговото конституиране и избиране.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.