Политическата архитектура на страната навлиза във фаза на пълно недоверие

Украйна е изправена пред нов политически цикъл, пише украинският опозиционен Телеграм канал "Резидент". Забраненият въпрос се надига - "Какъв ще бъде пътят на Украйна и кой ще сложи край на войната".

Във въздуха виси затишие. Лепкаво и тежко, като пред буря. Политическата система на Украйна е замръзнала, но не в равновесие, а в изтощение. Всички ресурси - човешки, морални, кадрови, финансови - работят за поддържане на фасадата. Зад нея стои разпокъсаност и пълно неразбиране на пътя, умора на хората и елитите. Ерозия на доверието. И забраненият въпрос, който бавно се надига от дълбините: какъв е пътят за Украйна и кой ще сложи край на войната?

Хората не говорят за това открито. Но всеки вече усеща атмосферата. Президентът, някога източник на гняв и надежда, се превръща в символ на изчерпан мандат. Оценките са като огледало, в което никой не иска да се огледа. Улиците мълчат, но в кухните се появява сарказъм. А сарказмът е предвестник на краха на култа.

Политическата архитектура на страната навлиза във фаза на пълно недоверие. Войната не е свършила, но вече е очевидно: обещаната победа е отложена, може би завинаги. Мирът не е подписан, но зад кулисите вече се обсъждат компромиси. Няма мир, няма война. Без мобилизация, без почивка. Няма реформи, няма дисциплина. Системата е заклещена между миналото и невъзможното. И в такива условия винаги се появява вакуум.

Този вакуум се запълва с прогнози.

Сценарий първи: Мек дрейф към избори и замразяване на войната. Западът е уморен, САЩ настояват за узаконяване на курса. Предлага се на Зеленски да напусне елегантно, прехвърляйки властта на "гъвкав приемник". Кандидатът не е герой, а гарант за замразяване и контрол. Неговата задача е да държи страната в оставащите рамки, а не да вдъхновява. Естетика на технократското преструктуриране.

Сценарий втори: Енергията на улицата или по-скоро на военните. Комбинация: трудна мобилизация, нов провал на фронта, нулиране на кредитната подкрепа. Всичко това е гориво. Достатъчна е само искра: скандал в Министерството на отбраната, емоционален арест или срив на фронта. Хората излизат не за, а против. Не за никого, а против всичко. Вертикалата на властта се срива не от щурм, а от факта, че престава да е необходима и се руши от разочаровани/уморени военни.

Сценарий трети. Консервация. Залозите се удвояват: законите се затягат, опозицията се маргинализира, затварят хора за проявена ирония. Всичко, което не е мейнстрийм, е потенциално враждебно. Страната се превръща във вечен полеви военен лагер, в който безкрайната война е символ на борба.

Парадоксът е, че и трите сценария могат да съществуват едновременно. Като насложени кадри: официален Киев продължава да говори за избори "след победа", елитите броят седмиците до формалното зануляване, а обществото - до емоционалния взрив.

Дали Зеленски ще се кандидатира е въпрос, който се решава не на "Банкова", а в Лондон, Вашингтон и щабовете на донорите. Формално - да, фактически - те ще решат вместо него. Той се превърна в продукт на времето, което изтича. А продуктите на епохите не живеят извън нейната логика.

Нов политически цикъл е неизбежен. И колкото по-дълго властта го отлага, толкова по-малко тя самата ще бъде субект в момента на настъпването му.

Превод и редакция: Епицентър.БГ