Появяващите се подробности за преговорите за прекратяване на войната през 2022 г. подчертават факта, че времето не работи на страната на Киев

Международната общност има пред себе си две официални предложения - украинско и руско - за мирно споразумение за прекратяване на войната в Украйна. Които при сегашните обстоятелства изглеждат абсурдни. Дипломатите и анализаторите обаче трябва да помислят дали все пак в бъдеще биха могли да осигурят отправна точка за преговори, водещи до евентуален компромис.

„Мирният план“ от десет точки на украинското правителство изисква пълно изтегляне на руските сили от цялата украинска територия, която Русия е окупирала от 2014 г., като предварително условие за водене на преговори изобщо. Вероятно тези разговори след това ще се занимават с други украински въпроси, включително съдебни процеси за военни престъпления срещу руското ръководство и обезщетение за щетите, причинени от руската инвазия.

Освен това президентът Зеленски и други украински официални лица заявиха, че украинският неутралитет също е априори неприемлив — въпреки че трябва да се отбележи, че поканата за присъединяване към НАТО е въпрос не за Украйна, а за действащите членове на НАТО и може да бъде блокиран от ветото на една държава.

Както беше разкрито тази седмица от The New York Times, тези украински искания са коренно различни от позициите на Украйна в мирните преговори с Русия, които се проведоха в Истанбул през първите седмици от руското нахлуване през февруари 2022 г. Изданието цитира един от украинските преговарящи Александър Чалий: „Успяхме да намерим много реален компромис. … Бяхме много близо в средата на април, в края на април, за да финализираме нашата война с някакво мирно споразумение.“

В този момент украинското правителство беше готово да се съгласи на постоянен договор за неутралитет (позволяващ членство в Европейския съюз, но не и в НАТО) в замяна на гаранции за сигурност от всички членове на Съвета за сигурност на ООН. Украинците отказаха да признаят руската анексия на Крим или независимостта на окупираните от Русия райони на Донбас, но бяха готови да ги оставят под де факто руски контрол в очакване на бъдещи преговори на неопределена дата.

Имаше обаче някои сериозни пречки. Русия поиска действията на Съвета за сигурност на ООН в защита на Украйна да бъдат одобрени единодушно - което би дало на Русия право на вето. Русия също поиска обхватът на украинските ракети да бъде ограничен до 25 мили, докато за руските оръжия не трябваше да се налагат такива ограничения. Тези условия очевидно са били неприемливи за украинците. Невъзможно е да се каже дали тези разногласия са могли да бъдат преодолени или нюансирани по някакъв начин, тъй като украинската страна прекъсна преговорите по причини, които са силно оспорвани.

Ако условията в Украйна се влошиха изключително много през следващите две години на война, същото се случи и с тези в Русия. В изявление в отговор на „срещата на върха за мира“, свикана от Запада в Швейцария, президентът Путин поиска Украйна да изтегли войските си от всичките четири украински провинции, които Русия твърди, че е анексирала от началото на войната (в допълнение към Крим, анексиран през 2014 г.) — въпреки че Русия не ги окупира изцяло и не успя дори да превземе или задържи столиците на провинциите Херсон и Запорожие.

Путин каза, че веднага щом Украйна започне да изтегля войските си, Русия ще прекрати военните си операции. Той обаче добави, че като част от окончателното мирно споразумение, Украйна ще трябва да признае руския суверенитет над тези четири провинции и Крим, да подпише договор за неутралитет, да гарантира правата на рускоговорящите в Украйна и да се ангажира с „демилитаризация“ и „ денацификация“, въпреки че не каза какво ще включват тези последни условия.

Тези руски условия естествено бяха незабавно отхвърлени от украинското правителство и Запада.

В крайна сметка обаче условията за прекратяване на боевете, независимо дали под формата на официално мирно споразумение или прекратяване на огъня в очакване на бъдещи преговори, ще се определят от военната ситуация на място. От тази гледна точка искането на Украйна за пълно изтегляне на Русия като предварително условие за преговорите е напълно невъзможно. Това ще изисква пълното поражение на руската армия, което е далеч отвъд капацитета на Украйна в момента или в някакво рационално обозримо бъдеще.

За разлика от това, условията на Путин за мир, макар и да изискват Русия да нанесе още значителни поражения на Украйна, не изискват тези поражения да бъдат тотални. За да постигне тази позиция на място, Русия трябва само да превземе остатъка от тези четири провинции или да завладее други области и след това да предложи размяната им.

Както признават разумните руски анализатори, Украйна и Западът никога няма да се съгласят официално да признаят руския суверенитет; но ако Москва е готова да се примири с украинското и западното приемане на де факто руското управление, тогава - както в случая с непризнатата турска република Северен Кипър — това не е непременно фатална пречка за мира. Неутралитетът на практика вече е приет от западните правителства, тъй като те многократно са заявявали и демонстрирали, че въпреки че ще подкрепят Украйна, няма да влязат във война, за да я защитават.

Това изключва приемането на Украйна, която остава в състояние на война с Русия, дори след прекратяване на огъня.

Дори фактическото приемане на руското управление над пет украински провинции би било най-горчивият хап за Украйна и Запада. Това обаче все още би било много по-малко от максималистичните цели на руските хардлайнери, независимо дали по отношение на подчиняването на цяла Украйна или анексирането на всички рускоезични области на страната, включително втория град на Украйна, Харков, и цялото черноморско крайбрежие.

Ако през идните месеци и години украинската армия успее да удържи приблизително съществуващите отбранителни линии, тогава евентуалната линия на разделяне между Украйна и Русия (независимо дали е начертана в официално мирно споразумение или приета като част от примирие) също ще продължи по тези линии. Ако обаче Украйна бъде победена и претърпи много по-голяма загуба на територия, тогава бъдещите поколения украинци може да съжаляват, че Киев не е приел предложението на Путин поне като отправна точка за преговори.

Защото трябва да се помни, че докато руските условия от март-април 2022 г. също бяха горчив хап за Украйна за преглъщане по това време, тяхното приемане щеше да спести на Украйна много територия, която сега изглежда сигурно да загуби завинаги, много щети, които може никога да не бъдат възстановени и много човешки животи, които никога не могат да бъдат върнати.

Анатол Ливен, Responsible Statecraft

За автора

Анатол Ливен е директор на програмата за Евразия в Института за отговорно държавно управление Куинси. Преди това е бил професор в университета Джорджтаун в Катар и в катедрата по военни изследвания на Кралския колеж в Лондон.

Превод и редакция: Епицентър.БГ