През изминалата седмица една позабравена идея отново изплува на дневен ред. От „Има такъв народ“ обявиха, че започват подписка за национален референдум, който трябва да доведе до свикване на Велико Народно събрание и да промени формата на държавно управление – от парламентарна на президентска република. Идеята идва на фона на продължаващата парламентарна и политическа криза, която в началото на април 2023 г. ще доведе до пети избори за Народно събрание в рамките на изминалите две години, невъзможност да се състави редовно и стабилно правителство и отказ на политическите партии да постигнат взаимен консенсус за управление на страната. Въпросът е така формулиран, че да при покриване на изискванията за валидност на референдума, действащото обикновено Народно събрание да се задейства една особена конституционна процедура, която да доведе до избори за Велико Народно събрание и до промяна на формата на държавно управление. Тази идея обаче е не по-малко рискова от продължаващата политическа криза и може изобщо да не доведе до нейното разрешаване. Нещо повече, тя би могла дори да я задълбочи.

Предварително са необходими някои конституционни уточнения. Сам по себе си един референдум не може да доведе до промяна на формата на държавно управление (понятие, чието значение е предмет на отделно решение на Конституционния съд – Решение № от 2003 г.). Това става само и единствено чрез свикване на Велико Народно събрание, което според разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от Конституцията решава въпросите за промяната във формата на държавно устройство и държавно управление. Цялата процедура започва с конкретна инициатива, която е поверена на президента или на най-малко една втора от народните представители. В действащото обикновено Народно събрание се внася проект със съответните изменения на действащата Конституцията или проект на изцяло нов основен закон, който се разглежда от функциониращото към онзи момент обикновено Народно събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

Решението за произвеждане на избори за Велико Народно събрание се взема от обикновеното Народно събрание с мнозинство от две трети от всички народни представители, а самите избори за ВНС се насрочват от страна на президента в тримесечен срок от решението на НС. С изборите за ВНС пълномощията на действащия парламент се прекратяват. Тук е редно да се отбележи, че Великото Народно събрание в рамките на своя мандат решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано – ако трябва да промени формата на държавно устройство, трябва да се ограничи само в нея, ако трябва да промени формата на държавно управление, трябва да се ограничи само във въпросите, които я определят, ако трябва да приеме изцяло нова Конституция, ще има пълен мандат да го направи. Великото Народно събрание обаче не е обвързано с мандат да приема едни или други предварително направени искания за изменения, независимо дали са били направени чрез референдум или в рамките на иницииралото ВНС обикновено Народно събрание. Казано по друг начин едно Велико Народно събрание, свикано да промени формата на държавно управление, може да не измени Конституцията в посока президентска република, а може да запази парламентарната република или дори да възстанови монархията. Няма юридически механизъм, който да обвърже неговата воля с потенциалните резултати от един референдум, дори и той да се е произнесъл в посока президентска република. Великото Народно събрание представлява учредителна власт и като такава то може да прекроява основния закон в областта, за която е избрано да се произнесе, както намери за добре.

Това само по себе си отваря една много широка врата, чийто изход ще зависи само и единствено от волята на народните представители във Великото Народно събрание. Неговият мандат предвид характера му на учредителна власт е изключително широк. И иницииралите процедурата по неговото свикване изобщо не могат да бъдат сигурни, че търсеният от тях резултат ще бъде постигнат. Защото крайното решение на ВНС може да се окаже неговата абсолютна противоположност. В този смисъл един референдум за свикване на Велико Народно събрание, което да промени формата на държавно управление, може да се окаже оръжие за политическо масово поразяване – то изобщо може и да не възстанови стабилността и реда на политическата система, а да я изпрати в още по-дълбоки политически и конституционни кризи.

Ако бих могъл да цитирам реплика от един филм, опитът да се реши политическата криза чрез свикване на Велико Народно събрание, което да промени формата на държавно управление в посока президентска република, е като да се лови муха с гранатомет. Липсата на политически диалог между отделните партии за съставяне на редовно управление не е качествен показател, който да определя стойността на парламентарната република като форма на управление. Това е проблем на политическата система, а не на конституционния строй. И той се разрешава с осъзнаването на цялостните последици от политическата криза от страна на партийното лидерство и намиране на път един към друг за разрешаване на ситуацията. Решението на минава чрез промяната във формата на държавно управление. Разбира се, парламентарната република не е съвършена и, както всяка една друга форма на управление, има своите дефицити – недостатъчно силен парламентарен контрол, възможността за по-добър баланс между властите властите, повече контролни механизми върху дейността на служебното правителство, индивидуална конституционна жалба и т.н. Всички тези въпроси обаче могат да се решат в рамките на обикновен дебат след онзи момент, в който се състави редовно правителство, което да изведе страната от кризата.

Нещо повече, това би могло и да бъде част от антикризисното управленско решение – засягането на онези основни структурни въпроси, които са се проличали като дефицити на парламентарното управление през изминалите две години, за да може системата да се подобри в своето бъдещо функциониране. Подобен подход е силно характерен за всички установени демокрации, които в рамките на надграждането на съществуващия модел и неговото подобряване придобиват по-добра и ефективна форма на управление. Нещо, което е пълната противоположност на желанието за разрушаване на всичко изградено чрез свикването на Велико Народно събрание с неясен мандат. И нещо, от което бихме могли да се поучим и да черпим опит, за да създадем по-добър парламентарен модел, който да възпрепятства възникването на тежки политически кризи, способни сериозно да затруднят действието на основни и водещи системи на държавата.

Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg 

****

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.