Продължение...

---

ГОЛЕМИЯТ БИЗНЕС ОБАЧЕ ИЗИСКВА И ПОЛИТИЧЕСКО ЛОБИ.
И тук идва редът на разделителната линия “ТИМ”. Босовете на холдинга поне на първи взгляд никога не са блестели с особена виртуозност в показното лобиране, но пък лошото на показното лобиране е точно в това, че не трябва да “дрънка”. Ако при тимаджиите нещо винаги е дрънкало то това е непрофесионалният им PR, който на моменти прераства в гротеска. Има нещо странно във факта, че групировка, която разполага с толкова много пари и ресурси, както и медии, обединени в медиен холдинг така крещяшо демонстрира бездарие, както в цялостната си медийна стратегия, така и в персоналният си PR. За това би могло да има много обяснения, но основните са две: или в така нареченият медиен холдинг бъка от “квадратни” като мислене войнстващи бездарници, или умишлено се търси точно този екип, защото той е послушен и податлив на ежедневните поръчки от страна на босовете на групировката.
Впрочем, ако човек редовно следи например МСАТ - телевизия не му трябва кой знае какъв анализ за да разбере, кой от политическото и обществено пространство е тимаджия и кой не. Толкова натрапчиво и толкова нескопосано се прави “имиджа” на някого, че на обикновеният и нормален зрител му се доповръщва от маниакалните репортажи и скудоумни опити да направиш от някой евтин загубеняк обществена фигура или герой. Естествено, че холдинг като “ТИМ” може да си позволи да създава и руши митове, герои, политици и общественици, но когато това се прави на ниво читалищен театър, изводът е, че самото ниво на босовете в тази област е също читалищно. И ако човек може да понесе насилено поднесеният образ на депутатката Анелия Атанасова, която трябва да бъде внушена с вид на царедворска готвачка до придворна дама, то трудно би преглътнал безумното медийно решение до уригване да бъде поднесен образът на един известен на целият град откровен, златнопясъчен мошеник като герой, просто защото го набили.
Играта обаче в този смисъл е без правила. “На килимчето” пред Марин Митев се навежда всеки, който работи в медийният конгломерат на “ТИМ” и а е рекъл да изрази позиция, и изобщо да наподоби нещо като журналистика, най-малкото ще му спретнат няколко солдати, или в краен случай ще му покажат вратата. В цялата тази история лошо няма. Който плаща той поръчва музиката. Лошото е, че тимаджиите не успяха да открият талантливата музика. И заложиха на чалгаджиите във варианта им от кръчмата в “Кайсиева градина”. През цялото това време ГРУПИРОВКАТА ПЛЕТЕ СВОЯТА ПРЕДИЗБОРНА МРЕЖА.
Засега само на слепият във Варна не му е ясно, че “ТИМ” така са се вкопчили в нежното вратле на кмета Кирил Йорданов, че аха-аха да преиграят и от ласката да се получи болка. Която не е сладка. Тимаджиите са майстори на измекярлъка. И точно това е преимуществото им в политическата игра, която по принцип е курвенска. “Алея Първа” още чака “доброто”, но ако то не дойде?
Какво правим тогава? Най-простото. Избираме друг кон за кушията.
Впрочем, най-удобната кобила на предизборният манеж за “ТИМ” засега е Кирил Йорданов.
Нищо, че искат или не, самите тимаджии така преиграват с медийното му присъствие в собствените си медии, че задоволяват единствено кметските мегаломании и тези на пресаташето му. Обаче на изборите, за щастие не гласуват само роднините на кмета и тези на пресдиректора му. Тогава какво правим? Вариантът с Добрин Митев е отдавна проверен и отигран. Лично аз изобщо няма да се учудя, ако не дай си боже, Кирил Йорданов вземе, че не спечели тези местни избори какви ще бъдат заглавията, анализите, и “разследванията” на тимаджийският вестник. И съм сто процента сигурна, че няма да бъдат писани от Солдатов.
Като едри акули в бизнеса “ТИМ” не може да не си дават сметка, че никога не се залага на един кон. Поне този урок е трябвало да научат от Илия Павлов. Нищо, че напоследък за тях Илия Павлов, поне ако се съди от телевизионните им репортажи, писани с поръчкова примка на шията не е нито фигура, нито кауза, още по-малко пък клауза. И то просто защото битият Недков е необходим на “ТИМ” повече от когото и да е на Златни пясъци.
Битката за инфраструктурата на курорта удари разделителна линия между “ТИМ” и една от най-силните варненски фигури в НДСВ, което не означава, че същите тимаджии няма утре да протегнат ръка или куфарче за здрасти на същата тази фигура за помирение. Кой може да бъде сигурен да се нарече “човек на ТИМ”? Апостол Димитров? Анелия Атанасова? Вили Жечев? Благой Димитров? Или Сульо? Или Пульо? Или Атанас и аз? В този пъзел вечни приятели и съмишленици няма. Освен онези от “Тихина”, въпреки че и там има изключения.
Още повече, че едно помпозно афиширане на принадлежността си към “ТИМ”, въпреки “блестящото” им легализиране и излизане на светло има нещо твърде тръпчиво - все едно да гледаш в тавана като ти кажат: Добър ден, това е легализираният бизнесмен Косьо Самоковеца... Варненските политици обаче нямат кой знае каква срама. Особено когато стане дума за пари. Те чакат своят пай от “ТИМ”, тимаджиите пък очакват срещу това онова, на което залагат. И рулетката се върти, докато поредното топче-политик-бушон не излети извън пределите на играта. Като добре смазана и военизирана като поведение структура “ТИМ” НЕ СИ ПОПЛЮВА ДА ДЪРЖИ ЗА ПЕША ВСЕКИ, КОЙТО ИМА ЗА КАКВО ДА ГО ДЪРЖАТ.

Имаше и такъв случай: лоша репотерка, ама много лоша, чак гадна, кучката му с кучка, взела, че написала нещо за “ТИМ” и то не изсмукано от пръстите, ами позовано на доклади на ЦСБОП, гледай я ти нея... “ТИМ” както са чели в книжките, веднага завеждат дело с граждански иск срещу вестника за клевета, обида и нали се сещате, гадните журналисти как могат да разкажат майката на имиджа им?! Лошо няма, съдът, каквото и да означава това в България, трябва да си свърши с чест работата. През това време тимаджиите обаче не издържат на предизвикателството и демонстрират т.нар. психологическа сила.

---

Продължава тук...