Македония продължава да бъде заложник на "Дълбоката държава", създадена от Сърбия през 1945 г.

Тази "Дълбока държава" е построена и вдъхновена върху основите на антиалбанизма и антибългаризма. Тази "Дълбока държава", която е изключително просръбска, антиалбанска и антибългарска, има мощно присъствие в част от медиите, службите за сигурност, съдебната власт, университетите - и по-специално в Юридическия факултет в Скопие, Академията на науките, различни НПО, олигархията, в консервативната част на Социалдемократическия съюз /СДСМ/, както и в много други по-малки партии.

До момента политическите "жертви" на тази държава са трима премиери: Любчо Георгиевски, Владо Бучковски и Зоран Заев, само защото те имаха различен подход към албанците, но и към българите и защото те се опитаха да създадат дистанция от Сърбия. Не рядко тази просръбска "Дълбока държава" е била подпомагана от наивни албански политици.

Като типичен пример за начина на действие на "Дълбоката просръбска държава" може да посочим изявленията на бившия министър на външните работи и бивш вицепремиер Никола Димитров, които неслучайно се появиха малко преди посещението на българския премиер /на Кирил Петков в Скопие, бел.ред./ и неговите призиви за по-приятелски подход към Македония.

Тази "Дълбока държава" направи невъзможно разрешаването на спора с България, както не позволи от 1945 до 2001 г. , но продължава и в момента да се съпротивлява, за разрешаването на въпроса за правата на техните албански съграждани. /БГНЕС

Коментар на македонския журналист Арбен Раткоцери, който издава в РС Македония излизащият на албански език вестник "Коха“