Май настина живеем в абсурдна страна. Съдете сами - от една страна, имаме висока безработица. От друга - свободните места на трудовите борси редовно остават незаети. Работодателите се оплакват, че работниците стават все по-претенциозни,без да вършат повече и по-качествена работа. И то не тези с висше образование, а с осми клас Никой не иска да работи за 200 лв. Че 200 лв. на месец не стигат доникъде дори за сам човек, е ясно. Камо ли за отглеждане на дете, дори при работещи мама и татко. Явно е също, че в XXI век вече не важат трудово-моралните ценности на XIX век, описани от Иван Хаджийски. Все по-малко хора смятат, че срамен труд няма. И никой днес не е готов да прави "1000 бода за пара". Само че икономиката се движи по безмилостни закони. Според данни на Българската стопанска камара производителността на труда в България е по-ниска от тази в Сърбия. И дори от Македония. Как тогава шефовете да дават по-високи заплати? Българинът не обича нито регламентираното работно време, нито нормите, нито работа в екип. С една дума, иска сам да си е чорбаджия. И, разбира се, да е "на държавно". Само че то, "държавното", почти не остана. И ще става все по-малко. И тук е първият от проблемите, пораждащи съвременния омагьосан кръг в пазара на труда у нас. Българинът продължава да живее със стереотипите на социализма. Когато важеше друга формула - "аз ги лъжа, че им работя, те ме лъжат, че ми плащат". И си го докарваше от "частпрома". Извършван предимно в работно време и с държавни материали, машини и инструменти. Само че днес абстрактното "те" го няма. Няма и частпром, а частна собственост. Чиито конкретни субекти естествено искат и качество, и количество. И на довчерашния социалистически труженик му идва нанагорно. Доскоро любими на българина бяха и "бакшишите". Тоест - професиите, свързани с възможността за нещо допълнително. Само че и тук кранчето пресъхна. Българинът обедня и си брои стотинките. И келнерските, и фризьорските щатове също стоят вакантни. Но не по-лесно е и на висшистите. Тук проблемът понякога е в остарялата нормативна база. Постоянно се търсят например главни счетоводители, но... със задължителен 5, или май-малко 3-годишен стаж по специалността. Добре, но как да кандидатстваш за главен счетоводител, след като ги нямаш тези 3 или 5 години като обикновен такъв? Същото донякъде важи и за юристите. А и университетите всяка година бълват хиляди и хиляди бакалаври и магистрати, особено от хуманитарните специалности. За които щатовете отдавна са наситени и пренаситени. А какво стана с мита за трудолюбивия български селянин? Той пък откровено предпочита да се помотае за час-два с метла или лопата по програмата за временната заетост и след това да си гледа имотеца. Явно на село 120 лева в съчетание с домашната продукция са достатъчни. И какво излиза в крайна сметка? Работа има - работници - не. Българинът няма да излезе от тази абсурдна ситуация, докато не промени ориенталско-социалистическото си отношение към труда. В този случай държавата наистина може да му помогне. Първо - като разработи ясна стратегия за това, от какви специалности ще се нуждае тепърва България в рамките на ЕС. И второ - като следи по-изкъсо за спазването на Кодекса на труда. Когато правилата на играта се спазват, срамен труд наистина няма.
Константин Събчев
в-к “Стандарт”,19 август 2004г.