Европейският съюз все по-често търгува с авторитарни режими, финансирайки техните често експанзионистични стратегии и потенциално подпомагайки заплаха за самия съюз, се казва в публикация в блога на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от "Ройтерс" и Bloomberg.

ЕС отдавна се гордее, че води икономическа политика, основана на ценности, като в търговските отношения се отчитат фактори като социална справедливост, човешки права, трудови стандарти и опазване на околната среда. Реалността обаче е различна — търговията с авторитарни режими постоянно нараства от 1999 г. до момента, в който съюзът наложи широкообхватни санкции на Русия след инвазията ѝ в Украйна, твърдят авторите на публикацията — икономистите от ЕЦБ Клаудия Марчини и Александър Попов.

"Нашите изводи показват, че въпреки обещанията си, ЕС всъщност все повече търгува със страни, управлявани от автократи и диктатори", се казва в публикацията, която отразява мнението на авторите, а не официална позиция на ЕЦБ. "Виждаме прекъсване на тази тенденция едва съвсем наскоро", коментират те.

Тази промяна се дължи както на пренасочване на вноса в полза на по-малко демократични страни, така и на влошаването на качеството на демократичното управление сред настоящите търговски партньори на съюза.

"Търговията с диктатори означава генериране на печалби за режими, които често имат открито експанзионистична и милитаристична програма", се казва още в блога. "В крайна сметка това може да се превърне в екзистенциално предизвикателство за ЕС", предупреждават авторите.

Статията обаче отхвърля тезата, че увеличената търговия с Китай е основният виновник, като посочва, че подобна тенденция се наблюдава дори ако Китай бъде изключен от анализа.

Освен това авторите не приемат и твърдението, че демокрацията по света е в отстъпление, като отбелязват, че средната държава извън ЕС всъщност е станала по-демократична.

Наред с репутационните и стратегическите заплахи, тревожно е и това, че много от ключовите суровини, необходими за зеления преход на съюза, се намират именно в страни с авторитарни режими, допълват авторите.

"Нашите изводи сочат, че зеленият преход също крие компромиси. Настоящите технологии с ниски въглеродни емисии разчитат на редки суровини, които обикновено се добиват в държави с авторитарно управление като Китай, Русия и Демократична република Конго", пише още в блога.

"Рискът е, че опитвайки се да се справим с един външен фактор - въглеродните емисии - неволно ще влошим друг - нарушенията на човешките права в други страни", смятат Маркини и Попов. "Да обръщаме повече внимание на това с кого търгуваме би било едновременно в съответствие с принципите, с които сме се обвързали, и с добрата икономическа политика", отбелязват авторите.