В Съвременния тълковен речник прошката е определена така: "Не приемам някаква постъпка за вина, не търся отплата, възмездие."
Утре е Сирни заговезни. Ще искаме прошка за извършените грехове и лошотии през годината. Освен че ще търсим прошка, трябва да сме готови и да прощаваме. Започват Великите пости.
За да прощаваш и да искаш прошка, се изисква благородство, сила, толерантност, търпение, воля. Трябва да виждаш доброто начало у човека, да търсиш положителната страна на нещата, да вярваш в християнските добродетели.
Колко пъти в годината се замисляме върху тези, на пръв поглед, простички, но човешки работи? Дано това не се случва само на Сирни Заговезни. Въпреки че оправдания за противното - колкото щеш.
Увлечени в ежедневните неволи, битки, разпри, неразбории, ангажименти, като че ли не ни остава време да се замислим за бъдещето, да се вгледаме и да се поучим от миналото. А животът си тече безобразно бързо. Притискат ни задачи, броят им не намалява, напротив.
Имаме ли достатъчна нагласа и, разбира се, възможности да преценяваме задълбочено последиците от решенията и действията, които предприемаме. Може би, ако имахме успеваемост над 70 процента, прошката на Сирни Заговезни, щеше да остане само един християнски ритуал.

Тази година, за нас българите, ще бъде със сигурност, може би, най-важната от началото на прехода през 1989 г. За историята 2004-а ще остане като годината, когато България става пълноправен член на НАТО и приключва преговорите за членство в Европейския съюз. Тя ще е решителна за цялостното ни развитие, за необратимостта на икономическата стабилизация, за растежа, за намаляването на безработицата, за увеличаването на доходите, за инвестициите, за модернизацията на страната. Де факто, през настоящата година, ние българите подготвяме най-важната част на бъдещата ни, съвременна, европейска къща. А това са колоните и трегерите. Защото основите вече са факт.

В началото на тази седмица имах възможност да разговарям с представител на Световната банка, който често посещава България. Той ми каза дословно следното:
"Следя страната ви много внимателно и мога определено да заявя, че за последните 2 години и половина България се развива най-успешно от всички страни в района. Напредъкът, който имате, е забележителен и той се отчита в чужбина. Не мога, обаче, да разбера защо чуждестранните медии пишат много добре и отразяват положителните страни, а българските им колеги правят точно обратното. Има огромна разлика в оценките навън и вътре в страната. Това, между другото, явно се отразява и на настроенията на хората. "
Обясних му, че Think positive трудно си пробива път в нашата журналистика. Казах, че сензацията, негативното, агресията и катастрофичните анализи, според някои медии, привличат повече читатели, слушатели и зрители. Обективността, все още, трудно си пробива път.

Принципът - добрата новина не е новина, владее големи територии от медийното пространство.
Сякаш, за да подкрепи тезата на представителя на Световната банка, няколко дни по-късно, специализираното френско списание "Paris Enterprises"- публикува материал, в който България е представена като страна със стабилна макроикономика, която през 2007 г. ще се присъедини към Европейския съюз. Икономическото положение в страната се определя като обещаващо.
Изтъква се високата оценка, която дават на страната ни Европейският съюз, Международният валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, за икономическите фактори, довели до повишаване на кредитния рейтинг на страната от агенциите Japan Credit Agency, Standart & Poor`s и Fitch. Обръща се особено голямо внимание на ролята на чуждите инвеститори и на усилията, които правителството полага, за да подобри бизнес климата и да се привлекат повече чужди инвеститори в страната.
България е дадена като пример за най-стабилната държава в Източна Европа, избегнала етнически конфликти. Заглавието на статията също е твърде красноречиво: "Да инвестираме в България - утре ще бъде твърде късно".
Вчера, още по-престижният Le Monde публикува на цяла страница материал под заглавие "Симеон, българинът". И тук авторът Жозе-Ален Фралон не пести суперлативите по отношение на постигнатото от правителството.
Подобни статии и анализи, обаче, са изключителна рядкост за българския медиен пазар. Но, както са казали мъдреците, живеем, за да се учим.

Европейските стандарти, рано или късно, ще се наложат и в журналистиката, и в политиката.
И накрая, искрено се радвам, че днес имам повод да завърша с цитат на лидера на дясната опозиция г-жа Надежда Михайлова. Убеден съм, че казаното от нея пред НТВ звучи по европейски и влиза в контекста на Сирни заговезни:
"Политика не може да бъде правена с омраза, хора не могат да бъдат привличани с омраза."

Димитър Цонев
в-к "Сега", 20 февруари 2004г.