Проф.Любомир Халачев

Тежка имунна недостатъчност

Почти трийсет години ни делят от зазвучалата крилата фраза, която оформи стратегията на Бил Клинтън: „Икономиката, глупако!“ Разбира се през това време много други държавни мъже произнесоха много други запомнящи се фрази, но тази като че ли остава да звучи до ден днешен в съзнанието на човечеството. Повтарям я защото през последните месеци натрупаното у нас обществено напрежение ражда много и различни идеи, но като че ли все не стигаме до истината. А тя е – добрата политика трябва да осигурява такава икономика, която да даде спокойствие, увереност и сигурност на хората. Всичко друго е лоша статистика или казано по български- стъкмистика.

Мислех си през цялото време за това, докато гледах невероятния народен гняв, изсипан върху управляващите през последните протести. И сигурно няма да е последният. Сигурно ще има още, защото политиците като цяло не разбират, че не може вечно да се обещава като на селска сватба, а след това- както дойде. Не знам как ще звучи на английски тази фраза (понеже много хора вече разбират само на английски), но на български звучи като шикалкавене. Мисля че няма българин, който да не разбира смисъла на това понятие.

В момента социалните мрежи са толкова силни, че могат буквално да пометат всяко лошо правителство. Впрочем, те имат силата да изметат всяко едно правителство- без значение дали е добро или лошо. Но, за съжаление, социалните мрежи не могат да кажат какво трябва да бъде доброто правителство, нито откъде ще дойде то. Няма я тази спойка между различните партийни сили, която да предлага сигурно решение на проблемите. Това всъщност е основният проблем. И той много ми прилича на познатата болест СПИН. Ние като общество нямаме имунна защита срещу подобни болести. За тези, които са забравили ужасът от нейното появяване преди петдесет години ще кажа, че това е Синдром на придобитата имунна недостатъчност. Само припомням. Слава богу, медицинският вариант на тази болест вече се лекува успешно и не представлява такава опасност, каквато изглеждаше през първите години на появяване. Но, съществува и друг СПИН- който заразява не човешкия, а обществения организъм. За него, за съжаление, все още лек не е открит. Поразява се не целия организъм, а главно мозъка, тоест управителните органи. Те не могат да родят добри идеи, а раждат само несигурност и безпокойство, което възмущава обществото и го кара да излезе на улицата и силно да заяви своето несъгласие. Засега единственият изход от тази болест е масовото гласуване на избори. Това е началото на лечението засега.

В момента хората протестират против правителството и неговата политика въобще. Но какво точно трябва да се направи- никой не казва. Това е протест против „нещо въобще“. Преди всичко против българската икономика, в която ужасно силно се усеща отсъствието на стратегия за развитие. Ние пропуснахме да развием добра икономика, каквато заслужава една уважаваща себе си европейска държава. Това е проблем без политическа окраска и заслужава сериозно обсъждане или протест. Разбира се, в момента държавният бюджет е на дневен ред. Да, той е важен. Той трябва да се преработи, но хората ще се успокоят само когато се разбере ясно с тези пари които гласуваме, кои икономически действия ще бъдат извършени. В противен случай числата нищо не говорят на хората. След всяка политическа идея трябва да има причина за появата на проблема, отговорник за справянето и срок за изпълнение. В противен случай това ще бъде отново обещание като на селска сватба, когато гостите са пияни и всеки говори каквото му дойде на ума. Аз бих посочил няколко идеи, ако протестът тръгне в посока „искаме конкретно нещо“.

• Да се решат въпросите с работата на енергийната система. Ще имаме ли атомни централи, кога, кой ще ги строи и срещу какви пари. Досега слушаме много мъгливи обещания и възторжени възклицания от неразбиращи политици.
• Да се реши проблема с водата за страдащите райони (кой, кога, как, за какви пари)
• Да се реши въпроса с националните магистрали (кой, как, за какви пари и до кога точно)
• Да се реши въпроса със селското стопанство (зеленчуково и плодово производство, животновъдство). Не е достатъчно само да компенсираме фермерите, трябва да направим така (чрез бюджета) че те да имат интерес да произвеждат качествена храна за българския народ. Чух за доклад на КЗК, в който се споменава че добивът на краве мляко е намалял с 25%. Ужасяващо- не става дума за банани, а за прясно мляко. Не чух да се взимат някакви мерки по този повод.

• Да се реши въпроса с Топлофикация- София. Едно от огромните предприятия, което е задлъжняло с 1 млрд лв. (кой, кога и защо и допуснал това задължение, как, кога и с какви пари ще се излезе от положението).
• Да се реши въпроса с БДЖ. Дадохме някои части от това предприятие на концесия, но не е ясно кой, кога и за какви пари ще ни осигури пътуване поне по линиите София - Варна и София – Бургас със скорост 160км/ч. Страхувам се ,че до сега много пари са дадени за скъпи локомотиви и вагони, но ако се пуснат по тези релсови пътища катастрофите ще следват една след друга.
• Да чуем последната дума на правителството ( и съответните пари в бюджета) по повод строежа на детската болница. Какви срокове, кога ще бъде завършена, колко ще струва и колко от тази цена се отделя в бюджета за тази година.

Всеки от вас може да добави още пожелания в препоръките към бюджета. Най-важното е да се намери здравословно съгласие така че срещу всяко изречение в бюджета да стоят числа, подкрепени от изпълнител, срок и отговорник. Така ще бъде ясно и за непосветените в бюджетните фокуси хора какво точно ни очаква. Тогава можем или да приемем бюджета и да кажем „браво“ на правителството или отново да излезем на улицата и да му покажем червен картон.

За съжаление, повтарям го отново, нашето общество не е имунизирано срещу грешки на такива правителства. Техните обяснения са само и единствено еквилибристика с думите или още – шикалкавене. Хубава дума, която отразява желанието да се говори много и да не се каже нищо съществено. Всичко това се разбира не преди изборите, а едва след това. Затова именно говорим за отсъствие на имунна система в обществото. Срещу подобни действия ние нямаме имунна защита- тук ни напада със страшна сила общественият СПИН. Някои лекари казват, че може да се лекува само с мозъчна операция. Сигурно е така.
Въпросът е – ще се намерят ли подобни лекари. И кои са те!?