Проф. Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе.
Завършил е Френската езикова гимназия в Русе през 1973 г., след това завършва Медицинска академия в София.
Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. - най-младият професор тогава в медицинските среди.
Специализирал е във Франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор и сега е втори мандат ректор на Медицинския университет в София. Председател е на Съвета на ректорите от 2012 г. Член-кореспондент на БАН от 2012 г.

- Проф. Митев, подготвя се ново издание на рейтинговата система, как повлия тя на работата на университетите?

- Аз съм от най-горещите привърженици на рейтинговата система, защото тя помага да се разграничат добрите от слабите университети. Висше училище се стимулира финансово, защото е най-добро в определено направление. Нашият университет е най-добър по 4-те си направления - медицина, стоматология, фармация и обществено здраве. Това е
лост, който
държавата трябва
да използва
умело
Доволен съм, че рейтинговата система започна от миналото правителство и продължава при сегашното. Има добра приемственост.

- А какво мислите за това висшите училища да се оценяват и според реализацията на студентите?

- Важно е. Другото, на което трябва да се наблегне, е научната дейност. Всички световни класации - шанхайската, на в. “Таймс” или други, наблягат именно на научната дейност. Рейтинговата система претърпява положителна трансформация. Субективните фактори първоначално бяха 33%, после намаляха на 11%. Субективните фактори са т.нар. анкети сред студентите, при които се получават невероятни куриози. Според мнението на студентите нашият университет е на последно място по качество на преподаването и по практическа подготовка. Оказва се пък, че същите преподаватели във Варна получават най-високи оценки.

- Как се получава така?

- Нашите студенти са много по-взискателни. Слава Богу, че в обективните критерии има толкова голяма разлика между нашия и другите университети и сме на първо място по всички направления. Според мен субективните критерии трябва да отпаднат.

- Каква е първата задача за сезона пред Съвета на ректорите?

- Имаме си една тегоба. Имам предвид оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. За нея се борим от година и половина. Ще я има, но парите, предвидени за програмата, са изключително малко. Словакия, която има 5 милиона население, отпуска само за наука и иновации 1,400 млрд. евро. Ние отпускаме за наука 150 млн. евро. Не знаем по какъв начин да убедим правителството, че щом науката и образованието са приоритет, значи трябва да получат най-много средства. Не може да сме приоритет и по финансиране нашата оперативна програма да е на предпоследно място.

- Какво друго има да решавате?

- Трябва да се обсъди още нещо, което е много деликатно - какви да са задължителните изисквания за избора на професори, доценти и доктори. Решихме, министерството на образованието също е силно мотивирано, да има задължителни критерии, които не трябва да се прескачат при хабилитацията независимо в кое висше училище. Разпратени са предложения за критерии от министерството, аз пък съм ги пратил на ректорите и сега очаквам да чуя тяхното мнение. Сигурен съм, че ще е от единия до другия полюс. Аз
искам

по-високи
критерии за
професори
и доценти

Най-важните са цитиранията и импакт факторът. Импакт факторът означава, че си публикувал в списания, в които трудно се пробива и вероятността статията да бъде цитирана е много по-голяма.

- Защо Медицинският университет няма земя?

- По странен начин земята на територията на Александровска болница е прехвърлена на министерството на екологията. Проблемът може да се оправи от трите министерства - на екологията, на здравеопазването и на образованието. Искаме да построим учебно-административен комплекс на мястото на стол №8. Ще бъде много красива сграда и ще ни реши проблемите с липсата на аудитории и на кабинети.

- Искате да откриете филиал в Швейцария, какво ще произтече от това?

- Искаме да открием филиал. В момента това, което заработва, се нарича център. През юли пуснахме искане да се променят 3 точки в закона за здравето и в закона за висшето образование, за да може да имаме право да изнесем предклиничното обучение под формата на филиал в чужбина. Имаме предложение и от Германия, но сме с вързани ръце. Държавата трябва да ни помогне. В Европа се отпускат 800 млн. евро, за да се стимулират подобни процеси. Това ще се отрази високо на имиджа на университета, но засега ни спъва българското законодателство. В Швейцария става дума за град Киасо, където искаме да направим обучение с италиански партньори. Италианците се заемат с финансовата страна и с рекламата по осигуряване на студенти. Надявам се скоро да отида дотам, за да проверя какво е състоянието на залите. Надявам се законодателството да се оправи, за да подадем веднага документи за филиал.

- Кой ще преподава там?

- Наши преподаватели ще четат лекции по наши програми на английски език. Даже преподавателите ни питат кога ще заминават. Тук ще им тече заплатата, а там ще получават командировъчни. Ще им бъдат поети всички разходи - самолетен билет, настаняване, храна.

- Защо искате университетите да имат право на стопанска дейност?

- За да може да правим изследвания, каквито не могат да се направят в нито една лаборатория в България например. Това ще е в полза на пациентите, пък и ние ще печелим. Рутинно може да се прави при нас в Катедрата по биохимия изследването на въпросните 2 гена, за които се разчу около мастектомията на Анджелина Джоли. Става дума за изследване на гени, дефект в които увеличава риска от рак на гърдата. Техниката, която имаме, е фантастична. Тя струва много пари. Грехота е да се използва само за наука, при положение че може да работи 24 часа в денонощието. Може да сме полезни и на хранително-вкусовата промишленост.

- Скоро се върнахте от САЩ, какво правихте там?

- Посетих университета “Тенеси” в Мемфис, с който ще си сътрудничим. Първата точка за обмен на студенти осъществихме веднага. Заведохме 2 студентки от Факултета по дентална медицина, които са там на стаж. Трогнат съм от посрещането. Направиха шоколадчета, на които пише Welcome Bulgarian Delegates. Явно смятат, че колаборация с нашия университет ще им донесе дивиденти. Те са прагматични хора.

- Казахте, че чакате студенти от Израел.

- Те ще дойдат след 2 години. Първите 2 курса ще учат там по наши програми и ще продължат при нас. Имаме сътрудничество и с Кипър, където имаме изнесено обучение. Навлизаме във втората година. Там също е типичен франчайз. Ще се обучават там 2 години, после ще продължат при нас. В момента има интерес от европейски държави. Студентите от Турция намаляха рязко.

- Заради скандала с фалшивите дипломи ли?

- Този скандал е абсолютно изкуствен. Върнах се преди дни от Турция. Турски колега ми каза, че Комитетът за висше образование на Турция не дава възможност на турски студенти, завършили в България, да се явят на приравнителни изпити. Потресен съм от това, което става там. Безпардонно решават проблема си с желанието на турските студенти да учат в България. Стигнало се е дотам, че 95% от студентите, завършили технически специалности у нас, изкарват приравнителния изпит. След това обаче комитетът казва, че въпросите са били лесни, и анулира изпита. Имам 8 оплаквания от турски студенти. Ще запозная министър Клисарова с тях. Трябва да ги защитим. /24chasa.bg