Всеки българин изпитва огромна гордост, когато застане пред сградата на Европейския парламент в Брюксел и прочете името на Република България още в началото на списъка с държави, изписано на български език с български букви. Това пише в материал на проф. Николай Овчаров, публикуван във в. "Труд".

Заедно с гордостта обаче трябва да помислим за отговорността, която произлиза от този исторически факт. Защото опитите да ни бъде отнето сътворяването на българските букви, т. е. на кирилицата, както и делото за просвещаването на всички славяни, не спират нито за миг.

Само ще припомня как на 24 май 2017 г. руският президент Владимир Путин провокативно се изказа, че славянската писменост е дошла “при нас (т. е. в Русия) от македонската земя”. Неговото протеже, “светейшият патриарх Московски и на цяла Русия” Кирил, или “Монсеньор Кирил”, както е известен с шпионския си псевдоним от архивите на КГБ човекът със светско име Владимир Гундяев, пък не пропуска да унижи духовниците от Българската православна църква.

В 2024 г. той нарече българското правителство “сатанинско”, а през 2018 г. същият Кирил смъмри в 6-минутна назидателна реч Президента Румен Радев заради словото му на тържествената заря за 3 март в София. Затова не ми е много разбираема “милозливостта”, проявена наскоро от днешния Премиер Румен Радев спрямо въпросната личност. През 2018 г. той определено бе обиден и заяви: “Посрещнах Негово Светейшество патриарх Кирил като духовен водач, а той избра да си тръгне като политик”.

Тази тема е пряко свързана с проблемите ни с нашите немирни “братовчеди” - северните македонци. През седмицата изключително важно бе гласуването в Европейския парламент за напредъка на РСМ по пътя є към ЕС. Преди това бяхме “на тръни”, заради някои действия на докладчика за РСМ, “зеления” австрийски евродепутат Томас Вайц, който често е подозиран за прекалено топли отношения със Скопие.

Слава Богу, с 411 гласа “за”, 120 “против” и 120 “въздържал се” бяха ясно потвърдени изискванията за влизане на тази държавица в ЕС, в това число - пълното зачитане на българската история. Оказва се, че в Брюксел все пак добре разбират значението на историческата проблематика в изясняването на съвременните отношения между европейските народи.

На фона на това на хоризонта се появява поредната битка - за монетата от 2 евро с надпис “Българска азбука”. Ще подчертая, че това е много важна стъпка в утвърждаването на България пред света, а и в слагането на северните македонци на мястото им.

Тези дни проф. Спас Ташев публикува интересна статия с доста примери за това, защо кирилицата трябва да се нарича “Българска азбука”. Той правилно подчерта, че като научен термин “кирилица” се утвърждава в славистиката едва през XIX век. Във всички останали по-ранни примери азбуката, на която пишат българи, сърби, руси, украинци и др., е наричана “Българска”.

Ташев с пълно основание цитира ученика на Патриарх Евтимий Константин Костенечки, когото сърбите до днес наричат с уважение Кирил Философ заради колосалния му принос в тяхната култура. В началото на XV в. той емигрира в Белград от опленената от турците България и създава там “Сказание за буквите”, според което и двата народа пишат с “български писмена”.

Не по-малко показателно е и известното сведение от руския летописец Нестор от началото на XII в., според което Константин-Кирил Философ “отишъл да учи [людете] на български език”. През XV-XVI в. цялата руска литература се формира под силното влияние на среднобългарската писменост и книжовните реформи на Патриарх Евтимий, а в ръкописите непрекъснато се срещат и формулировки като “болгарские писмена” и “болгарская грамота”.

Най-добре отразяват въпроса нашите вечни съперници - византийците, които не могат да бъдат заподозрени в голяма любов към предците ни. Неведнъж съм разказвал как след победата в десетилетните войни, през 1018 г., император Василий II Българоубиец учредява на мястото на Българската патриаршия Охридската архиепископия “на цяла България”, като първи архиерей е Йоан Дебърски, който бил “българин родом”.

После са назначавани само гърци, но те отлично знаели какъв народ управляват и на какъв език говори и пише той. Архиепископите Теофилакт Охридски (1084-1107) и Димитър Хоматиан (1216-1234) пишат жития на св. Климент Охридски, където разглеждат произхода на братята Кирил и Методий и на учениците им, а също засягат проблема за езика, на който са писали те и на който говорят ония, които са тръгнали да просвещават:

“Блажените отци и учители [Кирил и Методий] са просветили в тези последни времена българската земя (...) Понеже българският народ не разбирал писанията, изложени на гръцки език, светите смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на писанията не се пали в тъмната страна на българите (...)

Те изобретили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и корифеи на групата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава”. И нататък: “Когато тези светци, имам пред вид Кирил и Методий, видели, че има много вярващи (...) изнамерили азбуката и превели писанията на български език”.

В съчиненията на Теофилакт Охридски следва разказа как Борис-Михаил дава убежище на “изповедниците Христови”, т. е. учениците на Кирил и Методий. Именно тогава те изобретяват кирилицата и заместват с нея глаголицата. А след смъртта на баща си, цар Симеон изпраща Климент в Македония, заради което той е наречен Охридски: “Климент станал пръв епископ на български език”, а в писанията му “ще намериш всичко, грижливо предадено на български език от мъдрия Климент”.

А век по-късно другият архиепископ “на цяла България”, Димитър Хоматиан, обобщава: “Този велик наш отец и светилник на България [Климент Охридски] бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи (...) Пръв заедно с божествените Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на българския народ.”

Ето защо е толкова важно днешните политици да познават историята. Ако е вярно, че срещу монетата от 2 евро с надпис “Българска азбука” са застанали нашите съседи, гърците, нека нашите дипломати да им покажат какво са написали техните собствени предци. А за северните македонци не ми се приказва...