Изтъкнатият неврохирург бе отличен със златен приз "Лекар на годината 2025"

Вълнуващ, дълъг път, упорство, много саможертви. Така проф. Николай Габровски, началник на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор по медицинската дейност на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов“, описа нелекия си път в медицината. Проф. Габровски вчера беше отличен със златен приз "Лекар на годината 2025".

Член-кореспондент на Българската академия на науките проф. д-р Николай Габровски е едно от най-ярките имена в съвременната българска медицина, отбелязаха от Българския лекарски съюз. Той сподели пред БНТ, че отличието за него носи както удовлетворение, така и отговорност.

"Много е ценно. Не мога да крия, че се вълнувам много. Разбира се, признанието на колегите, и то още повече, тъй като в годините съм бил част и от управителния съвет на Лекарския съюз, знам колко погледи са вперени в тази награда, колко надежди са вперени. Това я прави още по-ценна и не мога да не благодаря на колегите все пак, че видяха усилията ми през последните години и че ме удостоиха с тази награда. Горд съм с това и бих казал, че е много задължаващо, защото, макар и получена, всъщност тя трябва да е повод още по-големи усилия да се полагат и занапред", отбеляза той.

Професор Габровски подчерта, че лекарската професия е призвание и я сравни с маратонско бягане.

"Всеки човек се изгражда, общо взето, трудно и бавно, особено в такива професии, които изискат много време и много постоянство. Всеки лекар знае, че за да стане добър в професията си, трябва да отдели години. Когато бях по-млад и, разбира се, доста по-припрян, баща ми често казваше, че това е маратонско бягане - дълъг път. Дори понякога да успееш да постигнеш бърз успех в някаква къса дистанция, това не би трябвало да означава нещо особено, защото истината е, че пътят е дълъг. И от тази гледна точка разбирам и неговите сълзи и неговата радост, защото това, разбира се, е награда и за него", добави проф. Габровски.

"Вълнуващ, дълъг път, упорство, много саможертви. Човек трябва да бъде с много ясна цел пред себе си, според мен, когато реши да стане лекар. Изискват се и саможертви, като цяло неслучайно, както, разбира се, и за други професии, но човек трябва да усети призванието за себе си, защото това е единственият начин да поема тези тежести с една относителна лекота. Няма край нашата работа. Напротив, според мен, даже колкото по-умел, по-добър ставаш в своята професия, толкова повече задачи имаш. Нашата работа е да помагаме на другите и това, мисля, че трябва да продължи възможно най-дълго време, докато  сме в силите и със способностите си. Така че, както има един филм наскоро - битка след битка, няма край," отбеляза лекарят на годината.

Той е категоричен, че лекарската работа е екипна.

"Дори хирургичните специалности, в които все пак уменията на хирурга излизат на първо място, истината е, че никой от нас не може да се справи без екипа, който е около него, без хората, които са около него. И ако за работния процес е сигурно, че и хирургията е екипна работа, то в това дълго бягане маратонско трябва до себе си да имаш хора, които да те подкрепят, да те разбират. Всъщност, истината е, че може би, ако някой реално страда по този кариерен път, това е семейството, тъй като споделя всички несгоди", заключи проф. Николай Габровски.