Гетата в Южна България се разрастват, а в Северна си купуват жилища извън махалата

-  След 3-годишно проучване регистрирахте 210 ромски гета в 149 български града. Как успяхте, проф. Илиева?

-  Най-напред да кажа, че проучването ни е проведено в градовете на България, но без селата и  София, която е специфичен случай. Финансирано е от фонд “Научни изследвания” с базова организация НИГГГ - БАН.  Първоначално пробвахме да очертаем ромските квартали с изкуствен интелект, тъй като те се отличават със специфична морфология – гъсто застрояване, липса на парцелиране, нерегулирани, с криви улици. Част от тях дори са без вода - например ромската махала в Благоевград не е водоснабдена. Но пък почти всички квартали имат електричество. За съжаление, опитът с ИИ не сполучи, тъй като започна да очертава и старите квартали на градовете, които имат подобна специфична структура.

Затова изпратихме на местните власти в 258 града в страната карти, на които да очертаят къде се намира ромският квартал. Върнаха ни само 142, някои без исканата информация. Тогава започнахме да работим с ромски медиатори и пастори, които познават района не само в самия град, но и в съответния регион. Разделихме страната на ареали - колега например обиколи цяла Северозападна България. Анализирахме и сателитни изображения. Така очертахме точно тези 210 ромски квартала в 149 града на страната.

- Имате ли база за сравнение свиват ли се, или се разширяват, или пък изчезват гетата и по каква причина?

- Най-общо мога да кажа, че ромските гета в Южна България се развиват много по-динамично в сравнение с тези в Северна България. Любопитна особеност е, че голяма част от ромските квартали се намират в източните части на градовете и често носят името “Изгрев” и “Изток”, за което не намирам обяснение. Освен това тези динамично развиващи се гетоизирани структури ги намираме по-скоро в градовете с население между 10 000 и 30 000 души.

- Защо?

- Защото големите градове, притиснати от най-различни бариери вътре в тях, нямат възможност да се разрастват пространствено. Ромите буквално са заключени в града и строежът на нови къщи е в рамките на установените граници. Докато в градовете с население между 10 и 30 хил. души има пространствена възможност ромите да се установят там и да строят.

- Твърдите ли, че малките градове са гетоизирани? Откога е тази динамика?

- Първото масово разрастване на ромските гета започва след 1989 г., а най-интензивно е след 2010 г. Причината са миграциите на ромите в чужбина, защото там са местата за печелене на пари и за подобряване на ромския жизнен стандарт. Със спечеленото зад граница и за разлика от останалите етноси ромите се връщат в България с възможности да си купят апартамент в други части на града, различни от гетото, от хора, които се местят в големите градове, търсейки препитание и по-добър живот. Но винаги остава една къща в рамките на махалата, тъй като те имат силно развити социални мрежи.

Другият процес при ромите в последните години е засилване на капсулацията им - това е живот в периферията на малкия град, но отделен, защото самите роми се чувстват по-сигурни в рамките на общността.

- Кое ги е натикало там?

- Голяма част от ромските квартали са създадени изкуствено от държавата още преди 1989 г. След 1958 г. излиза постановление за усядане на ромското население, което на практика означава да бъдат изтласкани в периферията на градовете. Така в 160 града и около 3000 села възникват сегрегирани ромски квартали. Местните роми във Видин например още помнят Бончова махала, на името на тогавашния кмет, който я създава, днес квартал “Нов път”. А през 1963 г. в Асеновград държавата изтласква всички роми, пръснати в града, в сегашния квартал “Лозница”. Построяват еднакви за всички типови къщички, които семействата изплащат разсрочено.

- Кога и колко са вълните на ромската миграция в чужбина и какви промени носи?

- Три са. Първата е до началото на 2000 г. - тогава ромите са най-слабо мобилната група и външната миграция е сведена до около 1,5% - толкова от ромите споделят, че член на семейството е зад граница. Този период свършва до края на ХХ век. До приемането на България в ЕС през 2007 г. този дял роми стига 3% и това е втората вълна.

Огромната трета вълна на ромската емиграция зад граница се отприщва през 2012 - 2013 г. - тогава 47% твърдят, че по това време са били в чужбина, за разлика от пика при българите и турците, който у нас е много по-рано.

Още по-висок е делът на ромите, които споделят, че поне един член от домакинството е работил или в момента работи в чужбина. А след като проследихме структурата на доходите, можем със сигурност да кажем, че над половината от доходите на ромските семейства се формира тъкмо от гурбет или емиграция.

- В кои страни най-често емигрират българските роми?

- Онези, които говорят турски и изповядват мюсюлманска вяра, емигрират предимно в Германия, където се вписват бързо в турската диаспора.  Другите ромски дестинации са Италия, Испания, Франция, Великобритания, Белгия. Новото е, че ромите от Североизточна България пък емигрират по-често в Полша, а тези от Югозападна България - в Италия, показа нашето изследване.

Първо отива един, установява се, научава езика, законите, след което издърпва още един, още един, още един. Започват да печелят по-добре от събратята си в родината. Всичко се организира неформално от самата общност.

- Колко остават там завинаги?

- Ако завръщането от емиграция днес е характерно за етническите българи, при ромите е обратното. Тяхната миграция е много по-засилена в последните години. А тенденцията е все повече да остават да живеят в чужбина, вече цели семейства.

Част от тях работят равностойно с хората от приемащата държава, печелят достатъчно, за да образоват децата си и да си купят жилище. Прибират се у дома през лятото, за да се видят с роднини и приятели. Други - за да си построят дом.

-  Това означава ли, че сред ромите вече има деление на богати успешни и бедни неуспешни? И какъв е процентният дял на двете групи?

-  Абсолютно. Ако преди 1989 г. до края на XX век имаме ясно обособени групи на базата на езика и професията, днес има много ясно разграничение между турските роми, изповядващи мюсюлманска религия, и останалите. Другото много сериозно социално разделение е между по-предприемчивите, които работят в чужбина, забогатяват, купуват си жилище там или строят тук, в България. С пари от гурбет в Полша, Испания, Гърция, Турция това се случва в пъти по-бързо. И тази е сред причините за подема на ромското строителство.

- Споменахте в предварителния ни разговор за “икономика на отсъствието” - интересен феномен, свързан с ромите. Каква е същността му?

- В ромските семейства онзи, който работи, е длъжен да издържа всички. А когато е в чужбина и поддържа с пари членовете на семейството си, те губят трудовите си навици. И понеже всяко второ ромско семейство в България се издържа по този начин, явно става дума за “икономика на отсъствието”. Според данните около 40 - 45% от ромите в махалите ги няма.

- Да, но все повече българи се връщат от емиграция. Защо при ромите е обратното?

- При емигриралите българи имаме може би трето поколение трайно установени в чужбина, но голяма част от тях не чувстват тази вътрешна необходимост да се върнат и да инвестират в имоти в родината си.

Децата и внуците им трудно говорят български език, докато при ромското население има силна териториално вкоренена общност.  Аз я наричам и етнотериториална общност.

- Какъв е профилът на бедните роми, които остават у нас?

- Бедните роми често са техните по-възрастни родители, или по-млади, които не намират място на трудовия пазар нито в България, нито в чужбина, винаги се намират в периферията на квартала. Това разграничение вече не е между българи и роми, а е вътрешно и в самия ромски етнос и все повече се втвърдява. Засяга не само икономическото състояние на домакинствата, но и нивото на образованост. Често ни споделят, че по-напредничавите ромски деца вече са в чужбина, а тук остават тези с по-слаб успех.

- Намаляла ли е ромската раждаемост?

- Драстично! Първият спад е след 1958 г. Другият спад е точно заради миграцията в чужбина. Обяснението е, че при миграция зад граница първо заминава мъжът, за да се установи и така семейството се разделя. Затова и жените спират да раждат. Последните тенденции обаче са да мигрира цялото семейство. Причината е, че там моделът рязко контрастира с капсулацията, в която са принудени да живеят ромите у нас и в която влиза дори образованието на подрастващите в сегрегирани училища. Тя обхваща дори образованието на ромчетата в сегрегирани училища.

- Какви са вътрешните посоки на ромската миграция?

- Почти винаги е насочена към големите градове заради по-големите шансове за намиране на работа. Родният Юг през последното десетилетие се развива икономически и инфраструктурно много по-бързо, отколкото Северът. Там поради обезлюдяването откъм българско население ромите по-масово купуват имоти в другите части на градовете, защото техните собственици българи се изтеглят към по-големите градове. Тази е причината гетоизацията на Север да не е толкова силно изразена.

Докато гетата в Южна България се разрастват. Например квартал “Лозница” в Асеновград се е удвоил за последните 20 години тъкмо заради вътрешни миграции. Тук пристигат роми от по-периферните Кричим, Велинград, от Пловдивска област, в които няма добре развита икономика. Докато Пловдив и Асеновград с “Тракия икономическа зона” и с работещите си предприятия дръпнаха много силно. Границата между Пловдив и Асеновград не се вижда, защото са така урбанизирани, че едната от индустриалните зони е между двата града.

- Какво трябва да направи държавата?

- Много сме изпуснали по отношение на ромите. Първо, че още при социализма сме допуснали те да бъдат отделени. Втората причина е свързана с образованието. Няма как да очакваме те да се интегрират, при положение, че 60% от ромските деца учат в изцяло ромски училища, а около 15% - в  смесени с преобладаващо ромски език.

Третата мярка е да се спре разрастването на ромските квартали. Местните власти настояват за  национална програма, която да замрази сегашното положение, за да се тръгне на чисто. Но е възможно да си затварят очите, защото общинските жилища за социално слаби са много малко и няма къде да приютят тези хора. Поради която причина изискват национална стратегия. Ако обаче такава стратегия се появи наистина, не  бива да остава на лист хартия, а да влезе в действие.

Мила Гешакова, "24 часа"