„ ИСТОРИЯТА НЕ Е САМО МИНАЛО, НО И ПОСОКА…”

                                    Проф.д-р Маргарита Пешева

Тези дни честваме 150 години от избухването на Априлското въстание. Велика и славна годишнина, която  обединява народностната общност около един, изпълнен с гордост и величие, национален идеал.  Българската национална телевизия несъмнено  има задължението и професионалната възможност обективно и прецизно да  отрази толкова велико събитие от родната ни история. И тя наистина се справи   много професионално , като  изгради  оригинален и атрактивен  тв спектакъл.

                                  „Мечтата България”

е телевизионен блок, излъчен в празничния ден, с времетраене от 120 минути , в който участват  научни изследователи, ученици от елитни училища. Всички те се  обединяват от дълговечната мечта на българите за свобода, за самостоятелно и независимо Отечество, за тяхното изконно право на избор- на собствен език, националност и култура, които са им отнети  в продължение на  цели пет века. Водещ на това студио бе  не друг, а интелектуално най-подготвеният  журналист в обществената телевизия на България

                                                  Бойко Василев

Той е доктор по журналистика, водещ на обзорното политическо предаване „Панорама”, полиглот, който има  забележителни познания в областта на  българската и световната история, и развитието на утопиите и антиутопиите в социалния живот. Автор е на повече от 30 документални филми, посветени на световните  събития и войните на Балканите,  на  няколко десетки интервюта с  представители на художествения и научния елит на Европа и останалия свят, притежава цяла дузина  престижни награди за тв журналистика. Неведнъж  споделя, че прочита „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов, когато е едва на 6 години, и знае тази книга почти наизуст. За него това е свещена книга, по време на  предаването публично споделя, че всъщност тя  е най-важната книга в неговия живот, която той много  отдавна е обикнал и изстрадал.

Тази славна годишнина  несъмнено изисква  необичаен медиен подход.

За да бъде приобщена младежката аудитория, която отдавна е в свой много различен информационен балон, създаван предимно от сайтове, социални мрежи и подкасти. За да се  спечели нейният  интерес  към  най–трагичното и величаво събитие от българската история, то трябва да се разкаже оригинално, да предизвика големия интерес  и на  най-младите.

                         Оригинална  джаз композиция               

Медийният разказ се развива  чрез няколко водещи събития и медийни герои. Той се разгръща пред зрителя като телевизионна джаз композиция. В нея има  много и различни медийни герои, всеки от тях предлага своя  „съдържателна линия”, която обективно пресъздава хода на въстанието/неговите участници/турският башибозук/насилието/трагичната развръзка. По думите на Бойко Василев, това са няколко  исторически  разказа за Априлското въстание, което означава– и  няколко различни гледни точки. Ето основните от тях. 

На младите историци Марио Минчев и Иван Кънчев, в ролята на ролята на ководещи, които заедно с основния водещ представят на  малкия екран основните интерпретации на това фундаментално събитие в българската история.

На водещите историци в този период професорите Вера Бонева и Пламен Митев, които също предлагат оригинален прочит на трагичните и действително величави събития по време на въстанието.

На студентите по история в Историческия факултет на Софийски университет, които  търсят връзки с въстанието в няколко поколения техни родственици.

На учениците от училище „Петко Славейков” в гр.Кърджали. 

На учителя Димитър Димов, ръководител на Школа Историка, който, на свои разноски, води своя талантлив ученик Любомир на Олимпиада по история в Париж, който  печели  сребърен медал.

На Перущица, в която загиват 600 души, подвиг без аналог, саможертвата на Кочо Честименски, и репортажите на Макгахан за в.”Дейли нюз”, които  разказват за  този величав и отчаян стремеж на българите  към свободата.

На Георги Бенковски, който Бойко Василев определя като неговия основен герой още от детска възраст, именно той кара своите съселяни да подпалят къщите си, защото няма връщане назад…

Това е  изпълнен със смисъл и печал медиен разказ за свободата, отвъд всички известни факти в родната история. Но  тук е мястото да припомним казаното от големия български историк проф.  Андрей Пантев:”България не е научила нито един урок от  своята  история. Защото урокът от историята е поражението да бъде осмислено, не победата–там е лесно”. Априлското въстание допуска много нелепа грешка- четата на Бачо Киро и поп Харитон остава заклещена в Дряновския манастир, при което барутът се запалва от искра, след което четата е обезглавена.

        Поражението и поуките от Априлското въстание

Какви са основните поуки от Априлското въстание в днешната историческа ситуация :

– Че героите на Априлското въстание са изумително млади, те рядко надхвърлят 22 години. Ето защо синовете дават безценен урок на своите бащи по безстрашие и саможертва;

–Че Панайот Волов, Бачо Киро, Цанко Дюстабанов са богати, най–често образовани.Всеки от тях   е ренесансов човек, за който личната свобода задължително минава през свободата на цялата народностна общност.

–Че Панайот Волов отстъпва първото място, защото признава, че има друг по-способен от него за борбата;

–Че Бачо Киро и поп Харитон  завеждат на смърт своите ученици и енориаши, което е било ужасно жестоко.

Всъщност историята, в живота и на тв екран, постоянно  е мост между миналото и бъдещето, в нея се срещат факти и измислици, информация и дезинформация, истина и манипулация. Същевременно  в ”Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, според Бойко Василев,  се усеща онази „жажда за общност”, която въплътява  мечтата за свободна България, за нея стотици участници дават живота си. 

Истински поздравления за  медийната  концепция на БНТ в пресъздаването на едно величествено събитие от родната ни история. Тази концепция действително  покрива високите изисквания на всяка обществена телевизия в Европа и у нас. Медийно постижение, което респектира и предизвиква  нужното професионално уважение. Но да не забравяме предупреждението на Бойко Василев: ”Историята не се мери по дължина, а по съдържание. Винаги можем да изберем свободата. Но искаме ли я?”