С ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев разговаря Ярослава Прохазкова

- Проф. Илчев, как оценявате действията на студентите?

- Смятам, че студенти от Софийския университет показват, че имат чувство за социална отговорност и се вълнуват от моралната криза, в която очевидно е изпаднало българското общество. Така че от тази гледна точка не мога да оценя по друг начин освен положително техния импулс. Между другото, това беше и оценката на Академическия съвет в началото на тяхната акция. Друг е въпросът за начина, по който те опитваха да пропагандират своите искания.

- А за начина какво мислите?

- Първо, окупацията не е най-правилният начин, защото на практика пострада
институцията, която ги подкрепя.
Без да бъдат нанесени някакви съществени вреди на тези, срещу които те протестираха. В книгата на Марк Твен "Принцът и просякът" се говори, че английският крал има специално момче за бой. Когато кралят направи беля, бият момчето за бой, тъй като няма как да се бие кралят. Та Софийският университет малко изпадна в позицията на момчето за бой. И то без да е правил бели.

- Сега затвориха аулата.

- Предполагам, че обсадата ще продължи още известно време. Колко точно и какъв ще е ефектът, ще видим. Струва ми се, че нещата ще вървят към привършване, ако се стигне до това, за което се говори - да се посочи някаква дата за избори, независимо кога ще е тя. Не знам, не мога да предсказвам, не бих искал.

- Застрашен ли е Софийският университет от нулева година?

- Не, в никакъв случай. Издадох заповед за вземане на пропуснатите занятия. Аз съм сигурен, че преподавателите, които са гъвкави, ще направят и някакви уговорки със студентите. Там, където не е удобно за студентите по една или друга причина или пък преподавателите са поели други ангажименти, ще бъдем максимално гъвкави. Разбира се,
ще се скъси малко времето за сесията, което ще затрудни студентите.

- Като историк как виждате бъдещето на България?

- Не бих искал да давам прогнози за бъдещето. Това, което мога да кажа, е, че ако не успеем да надмогнем това ниво на конфронтация, не ни се пише добро. Аз се върнах миналата седмица от Унгария, където председателствах две международни конференции. Срещнах се с ръководството на два университета, с които работим много добре и искаме да работим още по-добре. Направиха ми впечатление лицата на унгарците в Будапеща. Усмихнати, спокойни хора, макар че икономически не са толкова по-добре от нас. Просто гледаха по друг начин на нещата. Няма ги тези намръщени лица и тази страст на всяка цена да унищожиш противника, която се вижда у нас.

- "Ранобудните студенти" са обявили за утре (б.а. - днес) протест, какво ще се случи?

- Ние имахме със студентите една уговорка: ако има нещо радикално, да ми го казват предварително, за да бъда подготвен. До момента не са казали нищо.

- Вие как се чувствате сега в тези размирни времена?

- Недобре. С изключение на първата година на първия ми ректорски мандат всички други са били, за съжаление, кризисни. Но те са били кризисни и за България. Така че - където всички турци, там и гол Хасан.

- Какви пари са предвидени за Софийския университет за следващата година, други вузове все казват, че вие сте привилегировани?

- Къде имаме повече пари? Всички средства се разпределят съгласно един и същи принцип, който, за съжаление, облагодетелства най-слабите. Единственото, за което вероятно сме облагодетелствани, са допълнителните пари от рейтинговата система. Но за това колегията работи упорито. Все пак научната продукция на Софийския университет е най-голяма сред университетите у нас. Да не говорим за привилегировани. Нима сме привилегировани с това, че поддържаме толкова сгради-паметници на културата. Нима сме привилегировани, че поддържаме втората по големина библиотека в България, без да получаваме стотинка за това. За първи път от 3 г. се дават повече средства за висше образование. Казах и при премиера, когато обсъждахме бюджета, че, за съжаление, все още не е променена философията. Ние сме твърде небогата държава, за да продължаваме да разхищаваме
средства, предвидени за образование.

Средствата за образование трябва да бъдат давани съобразно качеството на получавания продукт. Предлагам от дълго време държавните изпити да бъдат национални. Защото има рязка разлика в качеството между възпитаниците на различните университети, за които е инвестирана една и съща сума, а в крайна сметка получават една и съща национална диплома. От доста време предлагам да се въведат национални изпити по подобие на матурата за отделните специалности. За 90 на сто от специалностите няма проблем да бъдат въведени национални изпити. Тези изпити трябва да бъдат провеждани от национални комисии и финансирането на висшите училища да става съобразно не това колко души са приели, а съобразно качеството на продукта, който се дава на обществото.

- Горе-долу съвпада с идеята финансирането да е според реализацията на завършващите абсолвенти?

- Реализацията е друго нещо. В стратегията за висшето образование се казва, че 60% от завършващите висшите училища не работят по специалността си. Първо, мисля, че не е много по-различен процентът в другите европейски държави. Второ, не виждам в това абсолютно никаква трагедия. В момента имаме министър на спорта, който е доктор по българска филология. Така че реализацията е различна. Не всички, които работят в държавната администрация, са завършили публична администрация и няма нищо страшно. Дайте да не се вторачваме точно в това. При това този критерий за реализацията има един много сериозен минус от наша гледна точка, да кажем от гледна точка на медицинските университети и донякъде и техническия. Много от нашите най-добри възпитаници се реализират в чужбина. А тук технически ги водят като нереализирани. Как може?!

- Но рейтингът ви помага, нали?

- Рейтингът помага, той е относително добър. Бяха направени допълнителни промени, аз съм запознат с тях. Но на нас преди 3 г. господинът Дянков ни отряза 13,5 млн. лв. от бюджета на университета. От рейтинга ще получим горе-долу 3 и половина милиона, което е по-малко от една четвърт от тази сума. Рейтингът е една частична компенсация. /24chasa.bg