Вярвам, че Тръмп желае мир, но дълбоката държава му пречи

В интервю за Анна Фомина от ТАСС американският икономист и директор на Центъра за устойчиво развитие в Колумбийския университет (Ню Йорк) проф. Джефри Сакс сподели мнението си дали конфликтът в Украйна може да приключи тази година. Световно известният икономист обясни защо сделката за редкоземните метали между Киев и Вашингтон няма особен смисъл и предположи дали НАТО ще се откаже от идеята за разширяване на изток.

- Вярвате ли, че уреждане на конфликта в Украйна ще бъде постигнато тази година? И смятате ли, че Тръмп наистина е заинтересован това да се случи?

- Добър въпрос. Уреждане може и трябва да бъде постигнато тази година. Като цяло мисля, че Тръмп е заинтересован това да се случи. Но е абсолютно ясно, че нито украинското, нито британското, нито френското, нито германското правителство са заинтересовани от това. И е абсолютно ясно, че поне половината Вашингтон също не е заинтересован от това. Така че Тръмп, струва ми се, би искал да сложи край на тази война. Но той е заобиколен от хора, които казват: "Не показвайте слабост, продължете войната, продължете да доставяте оръжие на Украйна" и т.н. Според мен това е съвет, който ще доведе до по-нататъшно унищожение на Украйна. Той изобщо не ѝ помага. Но отразява все още преобладаващото мнение в западната политика, че е по-добре да се воюва с Русия, отколкото да се разрешава този конфликт.

- А какъв според вас ще бъде статутът на Украйна след края на конфликта? Възможно ли е тя да бъде разделена, като Германия след Втората световна война?

- Разбира се, всичко зависи от това как ще завърши тази война. Ако войната приключи сега - както трябва - тогава мисля, че Украйна ще загуби част от територията си. Но в същото време ще запази по-голямата част от земята си. Тя ще бъде в безопасност, ще има неутрален статут и ще може да се възстанови. Ето защо войната трябва да приключи сега.

Ако войната продължи - защото по същество Украйна не сключва мир, не иска мир и Тръмп в крайна сметка ще се подчини на доминиращото мнение на Запад, че войната с Русия трябва да продължи - тогава, струва ми се, Украйна ще загуби не само много повече животи, но и много повече територии. В резултат на това може да претърпи пълно поражение, може да загуби цялото Черноморско крайбрежие, Одеса и много други.

Така че, според мен, много по-големият риск за Украйна е продължаването на войната. Защото, мисля, Украйна губи тази война. Войната не е в ничий интерес, освен ако мирът не се основава преди всичко на легитимното премахване на коренните причини за войната - като например разширяването на НАТО.

- А каква роля, според вас, ще може да играе Украйна в световната икономика след края на конфликта?

- Украйна ще бъде доста голяма страна - все още не знаем какво ще бъде населението ѝ, но може би от 20 милиона до 30 милиона души. Така че тя изобщо не е малка страна. И ще бъде разположена между Русия и Западна Европа - или по-точно между Русия и Европейския съюз. Ако се установи мир, Украйна може би ще се превърне в нормално, стабилно развиващо се икономическо пространство. Тя има потенциал да диверсифицира икономиката си. Това не е примитивна икономика - тя е аграрна сила, може би има потенциал в минната индустрия, това е индустриална икономика, икономика на услугите. Без война биха могли да се развиват туризмът, транспортните услуги и финансите. С други думи, страна с такъв размер е способна да развива различни сфери на икономиката и да заеме мястото си в няколко сектора едновременно, а не само в един. Но, разбира се, войната убива Украйна. Буквално - убива украинци, а преносно - разрушава икономиката ѝ.

- А ще спечели ли американската икономика от сделката с Украйна за редкоземните метали?

- Не съвсем. Не знаем - никой не знае със сигурност - какви резерви има, колко е изгодно да се добиват, колко години ще отнеме, как ще бъде организирана обработката и рафинирането на тези метали. Мисля, че има много шум около украинските минни активи. Може би наистина има нещо там, но не мисля, че това е някаква златна мина за Съединените щати.

- И може ли лична среща между Путин и Тръмп да разтопи леда, който е замразил руско-американските отношения през последните три години?

- Би трябвало и би могло. Но Тръмп е и много непостоянен и непредсказуем. В един момент казва, че отношенията са били страхотни, а в следващия пише, че "Путин е абсолютно луд". Това не е поведението, което се очаква от президента на Съединените щати. И не става въпрос само за политическа тактика или как използва социалните медии — въпрос е на характер. А характерът му, честно казано, е нестабилен и това си личи.

- Възможно ли е в бъдеще Русия и Съединените щати да сключат ново споразумение за неразпространение на ядрени оръжия?

- Да, ще го кажа отново — това трябва да се направи. Ядрената архитектура все още се държеше, но САЩ започнаха нейното разрушаване — започвайки с едностранното си оттегляне от Договора за противоракетна отбрана през 2002 г. След това САЩ се оттеглиха от Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег през 2019 г. Всъщност войната в Украйна ускори изтичането на договора Нов Старт. Сега системата за ядрен контрол буквално виси на косъм. Тя трябва да бъде възстановена. И за това са необходими преговори и доверие между Съединените щати и Русия. А това доверие може да се изгради само на базата на мир в Украйна.

Така че, струва ми се, че това, което Тръмп се опитва да направи - макар и не толкова последователно, колкото бихме искали, той е твърде противоречив и непоследователен - е опит за постигане на фундаментално сближаване с Русия, за да се сложи ве само край на войната в Украйна, но и да се установи сътрудничество между Съединените щати и Русия по ядреното разоръжаване и други важни въпроси.

- Смятате ли, че Тръмп и Путин наистина имат добри лични отношения, които могат да улеснят подобно сътрудничество? Или това са само приказки?

- Не мисля, че това са само приказки. Но проблемът тук вероятно е това, което самият президент Путин каза преди няколко години: американските президенти идват на власт с някакви свои идеи, а след това при тях идват хора в тъмни костюми с куфарчета – и, бих добавил, със сини вратовръзки (синьото в политическата система на САЩ се свързва с Демократическата партия) – и им обясняват реалността. С други думи, карат ги да разберат: мир не може да бъде сключен, необходимо е да се борим с Русия. И, както Путин каза тогава, след това всички онези идеи, които са били обсъждани по-рано, просто изчезват. Никой вече не ги споменава.

Той искаше да каже, че в САЩ има дълбока държава, така наречената дълбока държава, която от много десетилетия се придържа към твърда антируска линия. Тя все още съществува. Тръмп отново се опитва да обърне всичко в другата посока – въпреки разсеяността си, ограничените си възможности и повърхностното разбиране на ситуацията. Но той все още се опитва да поправи всичко.

Проблемът е, че е обграден от редица институции и хора в Конгреса, които казват: не ни е нужен мир, а война. Ето защо всички тези усилия остават толкова крехки.

- Мислите ли, че западните страни ще се откажат от идеята за разширяване на НАТО на изток след края на конфликта в Украйна?

- Ако конфликтът в Украйна приключи на масата за преговори, тогава да - защото отказът от разширяването на НАТО ще бъде необходимо условие за мирно уреждане. Ако войната приключи на бойното поле, тогава най-вероятно това ще бъде поражение за Украйна. И това във всеки случай ще сложи край на идеята за присъединяването ѝ към НАТО. Но реториката за разширяването на самия Северноатлантически алианс може или да изчезне, или да остане — няма сигурност за това.

Трябва да помним, че още през 1990 г. западните лидери — особено Съединените щати и Германия — обещаха, че НАТО няма да се разширява. И след това нарушиха това обещание. Тоест, Западът вече тогава разбираше, че разширяването на алианса е лоша идея. Американските дипломати знаеха, че това е провокация, която може да завърши много, много зле.

Джордж Кенън, един от най-известните американски дипломати, който се е занимавал с въпросите за САЩ и Съветския съюз през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век, каза през 1997 г., когато разширяването на НАТО стана официална политика: "Това е най-лошото решение, което сме взели от края на Студената война." То ще доведе до нов кръг от кризи. Така че последствията от всичко това бяха доста предвидими. И въпреки това западните правителства бяха достатъчно късогледи, за да продължат с разширяването на НАТО така или иначе.

Така че, когато питате дали разширяването на НАТО ще спре след войната, аз казвам следното: със сигурност трябва да спре. Може да спре. Но няма гаранция, че външната политика на САЩ или Европа ще се промени.

- Ще може ли ЕС да поведе следващия етап на ескалация с Русия?

- Да, поне на реторично ниво Европейският съюз вече поема водещата роля. Европейските политици се опитват да играят ролята на "коравите момчета". Въпреки че, строго погледнато, не цяла Европа като такава, а Великобритания, Франция, Германия и Полша — така наречените четирима мускетари, които възнамеряват да продължат борбата срещу Русия. Тяхната реторика се свежда до следното: трябва да продължим, трябва да се превъоръжим, не трябва да отстъпваме, не трябва да правим компромиси. Тоест, те всъщност задават тона сега.

Но ще могат ли да подкрепят тези изявления с реална военна помощ за Украйна и други действия? В този смисъл не. Те не могат да осигурят военна победа за Украйна. Това е абсолютно ясно. Те не успяха дори когато Съединените щати бяха изцяло на тяхна страна — а сега Съединените щати няма да подкрепят последователно антируската военна линия.

- А какво ще кажете за бъдещето на самия Европейски съюз? Възможен ли е неговият разпад?

- Да, такъв сценарий е възможен, защото ЕС остава доста крехка структура. ЕС може дори да изключи Унгария или да я лиши от правото на глас, защото Унгария казва истината: че войната в Украйна трябва да бъде спряна и ЕС трябва да спре да подбужда война. Тъй като принципът на вземане на решения в Европа сега се основава на единогласие, обсъжда се възможността за лишаване на Унгария от правото ѝ на вето или за пълното ѝ изключване от процеса на вземане на решения – по един или друг начин.

Освен това нараства общественото недоволство от войната и недоволство от европейските лидери. Политици като Стармър и Макрон са практически мразени у дома – рейтингите им на одобрение са значително по-ниски от рейтингите им на недоволство. И много хора са изключително недоволни и от брюкселската бюрокрация. Лично аз също. В същото време все още вярвам, че Европа се нуждае от модернизация и укрепване – една силна Европа би била от полза както за самата Европа, така и за света като цяло. Но е възможно ЕС просто да се разпадне.

- Ами новите членове? Колко реалистично е някой от кандидатите да се присъедини към Европейския съюз, например Армения или Молдова?

- Това е интересен въпрос. Ако Украйна наистина беше кандидат за членство в ЕС не само на думи, но и на практика, това най-вероятно би предизвикало сериозна съпротива. Например в Полша, в Унгария или в други източноевропейски страни биха могли да кажат: "О, Боже мой, Украйна ще се конкурира с нашите фермери. Украйна ще се конкурира с другите ни индустрии." Така че, въпреки че идеята за присъединяване на Украйна към ЕС отдавна е лозунг за Европа, на практика тя ще срещне много съпротива. И казвам това, защото същото важи и за Молдова, същото важи и за други страни от бившия Съветски съюз и Западните Балкани. В този смисъл не бива да приемаме разширяването на ЕС лекомислено. ЕС се е поставил в задънена улица. В Европа има много разногласия и съпротива. Така че е напълно възможно всяка страна, която кандидатства за членство в ЕС, да бъде подкрепена на теория, но на практика ще срещне съпротива.

- Смятате ли, че Русия е успяла да се справи с натиска на санкциите?

- Като цяло, да. Разбира се, сигурен съм, че санкциите са причинили някои щети, но в някои отношения дори са помогнали. В обществото съществува идеята, че всяко предизвикателство трябва да бъде последвано от реакция или отговор. Понякога, когато се сблъскате с предизвикателство, дори и да е вредно, вашият отговор може да ви направи по-силни. И мисля, че Русия е направила много, за да преодолее санкциите. Много индустрии, където Русия разчиташе на внос, бяха укрепени от вътрешния икономически растеж. Санкциите засилиха отношенията между Русия и Китай. Санкциите засилиха отношенията между Русия и Индия. Очевидно е, че режимът на санкции не е унищожил руската икономика, въпреки всички твърдения, че е трябвало да го направи. Санкциите не проработиха. Те не доведоха до резултатите, които западните правителства очакваха. Не причиниха огромни щети и в някои отношения дори укрепиха руската икономика.

- Смятате ли, че ерата на глобалното господство на САЩ някога ще приключи? И каква роля ще играят групи като БРИКС в този процес?

- Мисля, че ерата на глобалното господство на САЩ вече е приключила. Живеем в многополюсен свят. Русия е велика сила. САЩ са велика сила. Китай е велика сила. Индия е велика сила. САЩ вече не могат да налагат волята си по повечето въпроси. Това вече се случи. Въпросът е дали ще можем да живеем в мир при новите обстоятелства? Ще приемат ли САЩ факта, че вече не са основната сила? Досега САЩ не са осъзнали, че еднополюсната им сила е приключила и не са реагирали адекватно на това. Все още сме в етап на отричане, ако говорим за възприятието на американската администрация. Във Вашингтон все още вярват, че контролират всичко. И именно тази заблуда е опасна.

- Какво е бъдещето на долара според вас? И можем ли да говорим за дедоларизация?

- Движим се към многовалутен свят, точно както вече се насочихме към многополюсен. Рублата, рупията, юанът ще имат по-значима международна роля от преди. Делът на долара в международните финансови транзакции – било то разплащания, валутни резерви или инвестиции – ще намалее. Така че, по същество, вече сме навлезли в периода на преход към многовалутна система.

Превод и редакция: Епицентър.БГ