Всеки човек допринася за развитието на общото съзнание – на семейството, обществото и света

Без откривателската функция на мозъка е възможен крах на човечеството. Това предупреждение отправи в интервю за БГНЕС проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

Съвременните технологии са неизменна част от живота на децата още от най-ранна възраст. Наред с безспорните им предимства обаче все по-често се поставя въпросът как дигиталната среда влияе върху развитието на мозъка и способността ни да мислим самостоятелно. Според проф. Димитър Масларов обществото трябва да води открит разговор по темата, без крайности и забрани, но с ясното съзнание за рисковете.

„Вероятно има проучвания и те не са никак благоприятни по отношение на продължителността на ползването на различни дигитални устройства“, посочи той. По-важният въпрос според него обаче е свързан със самата природа на човешкия мозък.

„Мозъкът има откривателска функция. Без да има откривателска функция и удовлетворение от това, че е постигнал решение, което с времето се показва, че е било правилно, всъщност това предопределя един крах на човечеството“, каза проф. Масларов.

По думите му всеки човек допринася за развитието на общото съзнание – на семейството, обществото и света. Именно затова прекомерната зависимост от готови решения и цифрови алгоритми може да ограничи способността за развитие и да намали удовлетворението от собствените постижения.

Според невролога първият тревожен сигнал е моментът, в който човек започне да губи способността си сам да взема решения в обикновени житейски ситуации.

Проф. Масларов даде пример с писането на ръка – умение, което ангажира не само мисловните, но и двигателните функции на мозъка.

„Писането на ръка впряга и други анализатори и функции. По този начин затвърждаваме някои двигателни умения“, обясни той. Според него дори записването на даден проблем върху лист хартия помага за по-лесното му осмисляне и решаване.

Въпреки нарастващите тревоги специалистът не смята, че темата трябва да се решава единствено чрез строги медицински предписания.

„Медицинските препоръки биха затапили ситуацията, защото ще бъдат възприети като постулат, който трябва да се спазва, а децата не обичат да бъдат ограничавани“, коментира той.

Вместо това проф. Масларов призова за широка обществена дискусия с участието на родители, ученици и специалисти. Особено внимание той обърна и на влиянието на социалните мрежи и дигиталните платформи върху обществените нагласи.

„Чрез повечето платформи биха могли да се правят определени внушения. Мисля, че това нещо по един или друг начин се случва и сега, макар и в съвсем различна форма“, предупреди той.

Решението според професора е мозъкът да бъде постоянно активен.

„Трябва непрекъснато мозъкът да бъде в действие, да му бъдат поставяни задачи. Това стимулира синаптогенезата – връзките между отделните неврони“, подчерта проф. Масларов.

По думите му проблемът, който днес се наблюдава при учениците, може да има далеч по-сериозни последствия в бъдеще, когато същите тези деца станат зрели и възрастни хора. Затова обществото трябва да говори по темата навреме и разумно – без крайни забрани, но и без подценяване на риска./БГНЕС