Радев не се страхува да защитава различна позиция в ЕС

Явор Дачков разговаря с проф. Даниел Вълчев за първите действия на управлението на „Прогресивна България“, еврозоната и ценовия шок, съдебната реформа и прокуратурата, войната в Украйна и кризата на либералната демокрация. Разговорът е записан на 18 май 2026 г. в Ехо Медия Студио.

Румен Радев е изградил собствен политически профил - не се страхува да взема решения, да влиза в битка и да казва, че България има различна позиция от господстващия мейнстрийм в Европейския съюз. Опитите да се съдят лидери на ядрени държави са политически жестове на границата с карикатурното. Едновременните атаки срещу Радев от либерални и националистически среди показват, че е на прав път. Съставът на правителството не подсказва отстъпление или прикриване зад министри и вицепремиери, а готовност премиерът лично да носи отговорност. Съдебната реформа не трябва да се свежда до битка кой ще овладее прокуратурата - целта е главният прокурор да стане толкова маловажен, че никой да не се интересува кой е той.

Още акценти: 

Битката кой да бъде главен прокурор - „от нашите“ или „от вашите“ - няма как да завърши добре за онези, които си мислят, че могат да овладеят прокуратурата. Филчев беше предложен лично от Костов, но само за няколко месеца се еманципира и се обърна агресивно срещу него. Целта трябва да бъде такава система, при която след година, две или три изобщо да не знаем кой е главният прокурор, защото не той е важен, а гаранциите срещу злоупотреба с власт. ВСС концентрира твърде много власт, защото не само взема кадрови решения, но и неговите членове могат да правят предложения. Ако съветът само одобрява или отхвърля предложения, направени от други институции, интересът към овладяването му рязко ще спадне. Съдът не е помощник на прокуратурата и не се бори с престъпността - той правораздава и трябва да бъде еднакво отдалечен от всички страни.

Ценовият шок след влизането в еврозоната не е изненада, а въпросът е дали правителството има инструментите да го овладее. Хората имат право да свързват инфлацията с еврозоната, защото не бяха попитани и бяха поставени пред свършен факт. В мерките на кабинета няма заявка за смачкване на пазара, което е правилно, защото пазарът не е панацея, но все пак е силен регулатор. В същото време ценообразуването е доста произволно — и ако при сака или ризи човек просто може да не купува, при бензина, хляба и електричеството нещата са различни. Затова правилният подход е да се освети веригата на ценообразуването, без да се тръгва към административно регулиране на цените, което е нож с две остриета и накрая винаги се плаща от хората.

Решението за свалянето на охраната на Борисов и Пеевски е взето спокойно, без фойерверки, комисии, драматизъм и излишна показност. Това е правилният подход - така трябва да се оправят нещата в България: без много приказки, но да си дойдат на мястото. НСО няма работа да пази депутати, освен в наистина изключителни случаи — когато става дума за човек с достъп до класифицирана информация или свързан с важни държавни въпроси.

Не се вижда очевидно поле за разбирателство между Радев, Борисов и Пеевски. По-скоро става дума за позициониране, а не за сделка - няма какво единият да продаде и другият да купи. Борисов е интуитивен политик и си дава сметка, че в момента не може да има кой знае каква активна позиция. Затова може да подкрепя онова, което общият разум изисква - включително избор на нов ВСС, без претенции за свои хора.

Войната в Украйна не може да се обяснява само с това, че една страна е нападнала друга. Това е факт, но зад всяка война стоят много по-сложни отношения - икономически, политически, понякога етнически, религиозни и всякакви други. Ако целта е траен мир на няколкостотин километра от България, тази сложност трябва да бъде призната, а не заменяна с героични напъни и лозунги.

Опитите да се съдят лидери на ядрени държави са политически знаци на границата с карикатурното. Държава с един от най-големите ядрени потенциали не може да бъде третирана така, сякаш нейният лидер ще бъде изправен пред обикновен съдебен процес. Извънредните съдилища, специалните правила и политическият натиск винаги поставят под съмнение самото правосъдие - дори когато в тях има някакъв елемент на справедливост.

Хазартът е голяма тема, която България избягва. Сериозните държави или го ограничават териториално, или го превръщат в държавен монопол, или го забраняват. У нас рекламата създава, особено у младите, впечатление, че човек може да бъде успешен, без да прави нищо — само като е „голям тарикат“. Освен това около хазарта вървят проституция, незаконни луксозни стоки и огромни суми в брой, които после започват да циркулират в обществото и да оказват вторичен натиск в различни посоки.

Либералната демокрация е в състояние на нестабилност заради хипертрофията на правата и свеждането на демокрацията почти само до избори. Най-важното ѝ предимство е, че позволява разнообразие в моралните възгледи. Опитът всички да бъдат накарани „да вярваме специално, както едно време по времето на БКП“, само че сега синовете и внуците на тогавашните партийни секретари да искат да бъдат новите партийни секретари, е най-голямата смърт за либерално-демократичната държава.