Продължение…

---

За по-доброто поддържане на парка и за запазване на растителността в него със своя Заповед № XVI-1426 от 27.07.1955 г. Министъра на културата създава в комплекса, към него момент база за отдих и творчество към Министерството на културата, филиал на ботаническата градина при Софийския университет. На филиала се предоставят само за безвъзмездно ползване, тези части от почивната станция, които представляват парк и градини, заедно с необходимите градински сгради, парници и съоръжения. В замяна на това се изисква и СУ "Св. Св. Климент Охридски" се задължава да поддържа парка в подходящ вид, какъвто е заварен към момента на създаване на филиала и едновременно да го използва за учебни и научни цели. Не са учредявани ограничени вещни права върху имота, който към този момент е собственост на Румънската държава. От тогава филиала на Ботаническата градина към СУ“Св.Кл.Охридски” присъства в Двореца и чрез създадената местна структура /градинари и техници/ поддържа аранжирането на цветните лехи, както и обогатява с някои растителни видове, създава кактусовата колекция .
В периода 1960-1965 г. са изградени няколко обекта, осъвременени са инженерната инфраструктура, пътищата и алейната мрежа, поставени са бунгала. В средата на 80-те години конфигурацията на бреговата ивица е коренно изменена, проведени са укрепителни мероприятия, оформена е нова плажна ивица с обслужващи постройки и панорамен път за КК"Албена" (т. нар. дамба, която още не е изцяло завършена).
С протоколно решение от 30.11.1987г. на Експертния съвет на НИПК обектът е деклариран за групов паметник на културата с национално значение под названието Архитектурно-парков комплекс “Двореца” включващ архитектурно-строителния паметник на културата с единичните обекти-паметници и паметника на градинското и парково изкуство. Съгласно установения ред по Закона за паметниците на културата и музеите със Заповед № РД 09-128/18.04.2002 г. на Министъра на културата същият е и обявен за такъв, със съответните зони и режими на защита.
Подробният устройствен план е изготвен в границите на одобрения през 2000 г. от МРРБ кадастрален план с утвърдена публична държавна собственост. С него се определят границите на груповия паметник и неговата охранителна зона. Обособяват се и 3 устройствени зони в границите на груповия паметник на културата и 5 специфични охранителни зони в границата на охранителната му зона. Специфичните правила и нормативи определят характера на застрояване и нормите към съответните зони и са задължителни по отношение на прилагането на плана.

ГРУПОВИЯТ ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА
е най-същественият елемент в целият комплекс. Тук са дворецът "Тихото гнездо"(с музейни и експозиционни функции), "Римска лоджия", параклисът "Св. Богородица", сребърният кладенец "Гюмюш бунар", порталът (сега вила "Арка"), вила "Магнолия", вила "Моара" и ресторант "Корона"-адаптирани и преустроени три съществували преди 1921 г. воденици, вила "Сюита", вила "Избънда", вила на принц Николай, вила "Гутман", административна сграда на ДКИ "Двореца", административна сграда на Ботаническата градина (бивш гараж на кралицата), юзина, шивалня и разрушените Пушалня ("Кара дълга" и Аязмото). Във всички сгради е запазена автентичността на обемно-пространствената структура и на вложените материали. Част от тях са реставрирани, почти всички са преустройвани и адаптирани за различни функции - обслужващи, курортни, експозиционни, стопански или търговски. Сградите са разположени в поддържан парк с богато видово разнообразие, добре развити пешеходни алеи, в незадоволително състояние автомобилни подходи, водоснабдителна, канализационна и електроснабдителна система. Съществена част от комплекса са архитектурни паркови елементи, някои от които са със статут на единични паметници на културата, а други - с културно-историческа стойност. Част от автентичните елементи са с подменена функция и променени места. Средата е разнообразена с нови елементи - някои от които по образец на оригиналнте, преценявани като неудачни, други с нов, чужд на историческия дизайн - парапети, водни ефекти, пейки, и такива с използване на оригинални елементи - чешми, беседки. На територията на паметника на културата през 2-та половина на миналия век са изградени и други сгради и съоръжения - разширение на едната воденица, сега ресторант "Корона", лятно кино, плажно стопанство, сезонен открит бар с тента, дамбата, складове и работилници при портала, бунгала на Министерството на културата и др. част от които се вписват хармонично в средата, а други не.
Груповият паметник на културата в определените от плана граници се разделя на 3 зони със специфичен режим на опазване.

---

Продължава тук…