Проблемната клетва

Избрано 21.07.2021 17:39 Снимка: ДНЕС+

Проблемната клетва

Тома Петров, коментар за Tribune.bg

В утрото на 21 юли 2021г., на първото заседание на 46-тото Народно събрание, избраните за народни представители по традиция положиха установената в Конституцията на Република България за тази цел клетва. Текстът гласи дословно:

Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

(Чл. 76, ал. 2 в Глава Трета)

Според същата Конституция тази клетва следва да се положи както от избраните за народни представители, така и от членовете на Министерския съвет, а също и от президента и вицепрезидента на Републиката.

Същевременно текстът на тази клетва създава един особен проблем: проблем за неизповядващите заложените в полаганият обет ценности.

Отсъствието на думата „Бог“ в клетвата е осезаемо – все пак текстът е писан в условията на току-що сгромолясал се социализъм от погледнали към новият утопичен идеал Съединени Американски Щати, но недоразбрали принципите на държавността там доскорошни комунистически чиновници с характерното комунистическо възпитание и мислене. За сметка на това самата Република придобива характеристиките на платоновият Демиург и трябва да бъде достатъчно респектираща полагащите обета, нещо, което както ще покаже последващата история – е с пожелателен характер и на практика е невъзможно за изпълнение.

Оброкът се полага „в името на Република България“, което задава един поне малко по-национален привкус на дискурса от доминирания в съвремието ни от политици с интернационалистически убеждения и идеологии политически живот. И наистина, ако всичко, което те интересува и което предлагаш на електората си, е да съблюдаваш какво ще бъде констатирано в поредният безсмислен доклад на безглавата бюрократична машина ЕС все едно е Слово Божие, или пък се чудиш как страната ни да се откаже от суверенитета си „за да ни управляват по-качествено, като на Запад“, как „да станем направо американски щат или поне немска провинция“, то каква стойност има за теб тържествена клетва в името на Републиката, е ясно и на малките деца. Парадоксално, изглежда порасналите обичаме да си затваряме очите пред подобни откровени противоречия.

Спазването на Конституцията също е интересна точка, особено ако – какъвто е случаят с поне две от явилите се на последните избори партии – част от платформата ти е да промениш същата тази Конституция и закони на страната. Разбира се, никой не оспорва възможността за легална промяна в основния ни държавен документ, но при всяко положение се изискват огромни принципи и волеви усилия човек да приема на сериозно един текст, който е решил така и така да изменя според личните си прищявки. Съществуването на политик с подобни лични качества към днешна дата на политическа сцена в родината ни е повече от съмнително. Да си спомним, да речем, призивите на един популярен столичен адвокат и настоящ депутат от партия, спрягана за „протестна“, който нееднократно се обявява ту за промяна в Конституцията на Републиката, ту пълната ѝ аброгация.

Да се ръководиш във всичките си действия пък от интересите на народа, или както е по-популярно да се казва напоследък, „от суверена“ (даже всички щяхме да носим зелени гащи по негова заръка доскоро) става крайно трудна за изпълнение задача, когато в състава на същата тази маса хора се счита, че влизат медийният олигарх, който финансира политическата ти кампания (и последващата я кариера), таксиджията, който те вози до летището за поредният полет до Европата - от където без никакви съмнения ще ти бъдат дадени инструкции как по-добре да служиш на българският народ и да познаваш интересите му - и продавачката в супермаркета с която си решил да се снимаш предизборно за вайръл фото в социалните мрежи.

С всичко гореописано проблемът на депутатската клетва не се изчерпва ни най-малко. Напротив. Да кажеш „Заклех се“ над многозначещи думи и без никаква (дори морална) санкция в името на про-форма ритуализирана процедура е декаденс на самата идея за независима и благоденстваща българска държавност и вещае бури в обозримото бъдеще. Виждаме изпълнението на историографския цикъл описан добре от американският писател Г. Майкъл Хопф: Трудните времена създават силни мъже, силните мъже създават добрите времена, добрите времена създават слабите мъже и слабите мъже създават трудните времена.

Добрата новина е, че за България тепърва предстои появата на силните мъже – онези, които могат да изпълнят коментираната клетва за народни представители, без дори да се налага да я полагат./tribune.bg


Тома Петров е публицист и преводач, интересува се от влиянието на философията върху политическите и обществените процеси. Член на редакционната колегия на дясна платформа „Консерваторъ“. По образование е икономист, работи в банковия сектор.

CHF CHF 1 1.81583
GBP GBP 1 2.29719
RON RON 10 3.97502
TRY TRY 10 1.95612
USD USD 1 1.6448