Пристанище Варна-изток вече е почти в центъра на града, а смелите проекти за бъдещето му като яхтена марина и зона за развлечения проблясват и угасват с монотонността на морския фар. Последният "краен" срок, в който преместването на порта трябваше да започне, изтече в началото на 2009 г.

Дотогава трябваше да е приключило проектирането на нов градски център, отворен към морето, върху повече от 150 дка между сегашната Морска гара и сградата на варненската митница. Прогнозната стойност на проекта достигна 500 млн. евро и прехвърли вълнолома дори на най-смелите очаквания. В началото на 2011 г. обаче пристанището е все още на мястото си, а идеите за строителството на нов контейнерен терминал продължават да кръстосват залива от бряг до бряг като безпризорна флотилия.

Японският заем – дават ни, но не вземаме

"Временната площадка за обработка на контейнеровози" във варненското пристанище е открита през далечната 1974 г. Звучи като куриоз, но е факт - от тогава до сега специалисти по пристанищно дело периодично припомнят, че за строителството на пълноценен контейнерен терминал трябва да бъде намерено ново място.

С тази идея на 29 август 2008 г. правителството на Сергей Станишев подписа с Японската банка за международно развитие (JBIC) споразумение за отпускането на 327 млн. евро, с които да бъде финансирано изграждането на нови контейнерни терминали във Варна и Бургас. Според графика, разработен от JBIC, те трябваше да бъдат проектирани до края на 2009 г. За този във Варна беше определен 157 дка общински терен срещу ромския квартал "Максуда". Той беше заменен за 154 дка държавен имот на територията на сегашното пристанище Варна-изток, където беше планирано и изграждането на новата градска атракционна зона.

По плана на JBIC строителството на терминалите трябваше да отнеме четири години, от септември 2010 г. до септември 2014 г. През април миналата година трябваше да е приключил и изборът на вариант за определянето на концесионер за новия контейнерен терминал. В крайна сметка нищо от това не се случи!

След неколкократно отлагане на споменатите срокове и ревизиране на условията по споразумението с JВIC на 24 февруари тази година кабинетът обяви, че се отказва от заема. Мотивите за това бяха оформени в доклад за евентуалните проблеми по обслужването му. От него стана ясно, че заемът е неизгоден и че Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" и пристанище Бургас, които трябваше да бъдат страни по договора с JВIC, няма да могат да се справят с изплащането на договорените вноски.

Вариант "Б" – търси се концесионер да изгради контейнерен терминал

След отказа от т.нар. японски заем единственият вариант за изграждането на нов контейнерен терминал във Варна е това задължение да стане част от договора с бъдещия концесионер на порта. Неговият избор може да бъде направен едва след постигането на съгласие за мястото, на което да бъде изградено бъдещото съоръжение.

Освен теренът срещу кв. "Максуда" вариантите, които и в момента продължават да будят спорове, са два - кейово място №17 на пристанище Варна-запад и т.нар. остров, оформен след прокопаването на новия плавателен канал между езерото и морето.

Според зам.-министъра на транспорта Камен Кичев правителството ще оттегли окончателно подкрепата си за строителството на нов контейнерен терминал в района на кв. "Максуда". "Мястото там е ограничено и няма да изпълни целите, които се преследват с построяването на нови мощности за обработка на контейнери", смята той.

Срещу строителството на ново пристанище край ромската махала в града застана и управителят на Варненска област Данчо Симеонов. По думите му реализацията на този проект ще "запуши" града и ще спре развитието му на запад. "Ако пристанището Варна-изток се премести в района на "Максуда", съоръженията му ще останат отново в центъра на Варна, а това обезсмисля проекта", твърди и Георги Генчев, генерален директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Препятствие пред "влизането" на бъдещия контейнерен терминал във Варненското езеро се оказва и Аспаруховият мост над канала, който го свързва с морето. Височината на съоръжението, изградено в началото на 70-те години на миналия век, вече е недостатъчна за преминаването на т.нар. кораби майки, превозващи контейнери от Далечния изток.

Бъдещето на "острова"

Очаквано идеята за нов контейнерен терминал на "острова" получи подкрепа и по време на дебата, който в търсене на вариант за бъдещата концесия на пристанище Варна събра в средата на февруари представители на държавните институции и морския бизнес. Според изпълнителния директор на компанията Данаил Папазов най-бързият и евтин вариант е терминалът да се построи на северния бряг на острова, непосредствено преди Аспаруховия мост.

"Контейнерен терминал, за какъвто вече имаме идеен проект, ще струва около 200 млн. евро, каза Папазов. Той може да бъде построен за 3-4 години", твърди той. По мнението на специалисти за тази цел би могъл да бъде преустроен вече несъществуващият кей на предприятието "Управление за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата" (УПМКАП).

Като площадка за разтоварване и складиране на контейнерите специалистите сочат терена на намиращото се в непосредствена близост някогашно "Старшинско училище". Военният имот включва комплекс от сгради, спортни съоръжения и зелени площи. "Проектът може да бъде реализиран в рамките на година и половина след оформянето на документацията", смята Папазов.

Другото възможно място е източната част на острова, където терминалът да бъде изграден чрез завоюване на територии от морето, като се насипват пясък и скална маса. "Дълбочините на това място са големи, но проектът ще е доста по-скъп и сложен за изпълнение", смята Папазов.

Този вариант за решение на проблема обаче също заседна в плитчините на съмненията. "Контейнерен терминал без модерна пътна и жп връзка е безсмислена инвестиция", смята Руслан Семерджиев, експерт в проектирането и строителството на пристанищни съоръжения.

"А точно на "острова" тези условия трудно могат да се осигурят, при това на цената на огромни разходи", твърди той и отива дори още по-далеч. Семерджиев е сред хората, според които споровете за цената на бъдещия контейнерен терминал във Варна вече са напълно излишни.

Конкуренцията с Констанца е напълно загубена

В края на 90-те години на миналия век Румъния построи нов контейнерен терминал край Констанца. След завършването му той беше отдаден на концесия на най-големия пристанищен оператор в света - "Дубай порт уърлд" (Dubai port World – DPW). Само за седем години компанията успя да го превърне в най-бързо развиващия се в Черно море и един от най-перспективните в Европа. "За съжаление състезанието с Констанца е приключило", каза Руслан Семерджиев.

"Връзката с р. Дунав го прави неравностойно. Не трябва да живеем с илюзии!" По думите му единственият проект, обсъждан в дебата за бъдещето на варненското пристанище, който не подлежи на коментар, е оформянето на зона за морски туризъм и развлечения на мястото на сегашния контейнерен терминал.

Именно с идеята за поглед в бъдещето през май миналата година той беше внезапно преобразен. "Легото" на контейнерите, складирани там, беше пренаредено, за да очертае паркинги, сцена за концерти и пешеходна алея, а за четири дни товарните кораби отстъпиха местата си край кейовете за десетина от най-големите и красиви ветроходи в света.

Те участваха в регатата "Тол шипс – исторически морета", която за първи път в историята си прекоси Босфора. За по-малко от седмица Варна обърна лице към морето, хареса гледката на вдигнатите платна, след което видя как те отново се отдалечават към хоризонта. Добрата новина е, че след няколко години яхтите може би ще се върнат с нова регата. Но по-важното е дали ще има къде да останат?
Спас Спасов /dnevnik.bg