Анализаторите в Скопие – и опозиционни, и проправителствени, и независими очертаха картината.

Пендаровски спечели президентските избори, благодарение на албанските гласове. Същата картина видяхме и през 1999 г., когато на втория тур Борис Трайковски също с гласовете на албанците стана президент. Разликата: тогава албанците подкрепиха кандидата на ВМРО-ДПМНЕ, сега е обратното. Тогава албанците дадоха рамо на силите, които се бореха срещу конюнктурата на титовизма, сега те слагат спирачка пред опасността от реставрация на политическата и идеологическата стагнация и откриват пътя за евроатлантическата перспектива на страната.

Всичко това е добре, но новият президент на младата държава ще се сблъсква с все по- нарастващия национализъм на албанските партии, особено на движението БЕСА и Алианса на албанците.

Тези две, сравнително нови формации под предлог, че воюват с корумпираността на елита в партията на Али Ахмети, всъщност налагат все повече претенции за етнически права и „равнопоставеност”, които надхвърлят демократичните ценности и правила.

Опасенията на някои анализатори, че отсега нататък премиерът Заев и президентът Пендаровски, ще трябва да се отблагодаряват за албанската подкрепа, разкриват широк простор за опозицията да ерозира първоначалните стъпки на новия президент, колкото и адекватни и навременни да бъдат те.

Основният въпрос, който възниква пред президента Пендаровски е ще съумее ли той да се превърне в коректив на управляващите, или ще се съгласява с всяко тяхно решение, какъвто подход наложи досегашният държавен глава Георге Иванов.И тук примерът с Борис Трайковски не трябва да се забравя. Той, дойде с безрезервната подкрепа на тогавашния премиер Любчо Георгиевски, но бързо се еманципира.В каква степен и с цената на какво, това е друга тема.

Задачата пред президента Пендаровски, както и пред правителството на Зоран Заев е да погледнат по-задълбочено върху процесите, които протичат вътре в държавата. Досега вниманието беше съсредоточено върху стратегическата ориентация и затова Заев получаваше безусловната подкрепа на всички международни демократични фактори. Отсега нататък същите тези представители на ЕС и НАТО ще гледат с увеличително стъкло какво се прави за преодоляването на дълбокото разделение в обществото, какви са стъпките за надмогване на бедността, несправедливостта, наследената от Груевски и Миалков шуробаджинащина. Не споменаваме корупцията, защото тя вече се превърна в универсално зло, размахвано като плашило към страните, правещи първи стъпки в полето на демокрацията , сякаш сицилианската мафия и чикагските ганкстери са се пръкнали някъде в Югоизточна Европа.

Въпреки всичко, проблемът с корупцията няма как да не се превърне в проблем номер едно за президента . Ще посегне ли той на облагодетелстваните партийни величия, които още от времето на Киро Глигоров и Бранко Цървенковски се сдобиха с тлъсти икономически парчета от разпадащата се държавна икономика?Ще налучка ли в цялата сложна плетеница от пътеки собствената си ясно очертана линия, по която ще върви смело, без да се вслушва в крясъците отляво и отдясно!?Ако той се посвети на високите си отговорности, ще трябва да посегне върху много привилегии, върху много „озаконени” престъпления, върху идеологическите заблуди на по-голямата част от съпартийците си. Ще се наложи, най-после, той много внимателно да навлезе в сложната анатомия на заблудите, наслоени около митологиите за АСНОМ и Вториот Илинден и да предизвика обществен дебат върху всички натрапени сърбокомунистически митове за македонистката държавност.

С други думи, на новия македонски президент Стево Пендаровски му предстоят ожесточени битки с всички несправедливо привилигировани партийни активисти, икономически шарлатани и национални фундаменталисти. Предстои му и мъчителен процес на преоценки на всички фалшиви ценности в обществото, които за съжаление пропагандата, и сега – и отляво, и отдясно – по инерция, продължава да налага с високи децибели.

————————————————————–

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.