Държавата щедро е наливала значителни средства във фондацията на Елена Костова, докато съпругът й Костов е бил премиер. Около 1/3 от даренията в „Бъдеще за България" в левове са от държавни фирми.

Донорите се делят на няколко групи, установи разследване на „Труд". Една от най-мощните - като паричен поток - е групата на държавните предприятия като „Булгартабак", БТК, „Илиянци" и др. Можем само да гадаем дали мотивите им са били заради безспорно благородните цели на „Бъдеще за България", или премиерски камшик е плющял върху гърбовете им. Втората група са кандидат-приватизатори, чиито дарения странно съвпадат с времето, когато се опитват да сключат сделка с държавата. Има, разбира се, и добронамерени, почтени дарители, но има и откровени мафиоти, по думите на ген. Атанасов. Двама от дарителите вече са застреляни...

В България има регистрирани над 8000 фондации, от които реално действащи са 2000. До юни 2001 г. една от тях - „Бъдеще за България", се оказва особено обичана, ако се съди по финансовите потоци към сметките й. След това парите секват. Защо ли -дарителите вече са заобичали по-малко децата или кабинетът на Костов е паднал?!

През сумрачния декември 1996 г., когато държавата ни се разпадаше под ударите на фалиралите банки, а единственото нещо, което се движеше напред, беше инфлацията, у нас се регистрира „Бъдеще за България". Бъдещето е в добри ръце - тези на Елена Костова. Анализ на списък на дарителите на фондацията за периода декември 1996 - юни 2001 г. показва скокообразно развитие на даренията, което дублира политическите събития у нас

След 4 февруари -златен поток

От декември до 4 февруари 1997 г. - когато социалистите сдават властта, само двама чужденци са помислили за бъдещето на България. По сметките на фондацията през тези близо 2 месеца и половина са постъпили скромните 465 британски лири от Маги Полен, Консервативна асоциация, и $ 500 от Балтимор. Тогава у нас и в чужбина вече е ясно кой идва на власт - СДС и човекът с лентата през чело, който водеше протестите по мразовитите софийски улици -Иван Костов.
След 4 февруари 1997 г. до парламентарните избори през април към касите на „Бъдеще за България" потичат дарения, които не секват и в следващите 4 години.

Само за 3 месеца по сметките й постъпват близо 250 млн. стари лева, $ 96 000,28 502 германски марки и 98 000 френски франка. Двама са най-големите спонсори в този период - фондация „Отворено общество" (която държи изобщо първенството по спонсорство в списъка) и регистрираната в Швейцария „Теленорд" на руския милиардер Григорий Лучански - човека, когото шефът на контраразузнаването при Костов ген. Атанас Атанасов нарече „мафия". Лучански превежда $ 80 000.
Обяснението на Елена Костова за „златната река": Разпратихме повече от 1000 писма кои сме, какво искаме да правим и в отговор...
Едва ли в следващите 4 години на„Бъдеще за България" се е налагало да разпраща стотици писма. Дарителите сами ги намират - сигурно ги познават по добрите дела, които вършат.

Но странно защо след падането на Костов и СДС от власт на 17 юни 2001 г. или добрите дела секват, или писма не се пращат, защото даренията към фондацията, вместо да текат, църцорят. Така за 2002 г. са регистрирани дарения на обща стойност 91 000 лева, което е близо 8 пъти по-малко от предходната 2001 г., когато по сметките на „Бъдеще за България" са били отчетени дарения за 773 000 лева. Какво значи това -бизнесмените спират да обичат децата? Или отговорът е в края на Костов като премиер? Може би е просто съвпадение.

Казват, че по-гъвкаво и по-бързо нещо от парите няма - винаги намират най-добрите улеи, за да потекат. Когато капиталите са частни, е разбираемо - право на собственика е да реши кому, колко и за каква цел да даде.
Но когато са държавни -тоест на всички нас, ни е трудно да разберем целесъобразността на занятието. Поради което не можем да си изясним мотивите за бликналата от май 1997 г. до март 2001 г. дарителска река от „Булгартабак холдинг" към касите на „Бъдеще за България", материализирана в общо 394 753 лева.

Или парите, извадени от държавния базар „Илиянци", пак за нуждите на фондацията на премиершата -общо 373 100 лева. Достойно е тук да се сложат имената и на други държавни фирми, чиито шефове са разписвали даренията за „Бъдеще"-то - все по Костово време. Например „Главболгарстрой", отчел I се с 30 000 лева, губещата „Ек-спомед", дала цели 100 000 лева, БТК- с 60 000 лева, пловдивското Енерго с 50 000 лева и отделно НЕК - с още 7000 лв. За периода от създаването си до юни 2001 г. държавата е наляла във фондацията на премиершата общо 1 222 930 лева. Ако прибавим тук и 52-те хиляди лева, дарени от столични общински фирми, парите доближават 1,275 млн. лева. Което е близо 1/З от даренията в левове. Тук са и парите от развързаните кесии на държавните банки, дали общо 90 000 лева. Но най-близо до каузата на „Бъдеще за България" се оказва Експресбанк, на която се падат 2/3 от тази сума. Разковничето за щедростта на трезора се крие във Варненската корабостроителница, която със сигурност щеше да фалира още през 1997 г, ако бяха продали тогава Експресбанк - основен кредитор на корабния.

Още по-интересни са частниците, решили да харчат пари за доброто на българските деца. Със сигурност са съвпадения фактите, че мнозина от тях - преди или след дарението, са докопвали я държавно предприятие, я друга сделка или са се отървали от нещо.
в-к Труд
3 декември 2003г.