В последния си брой испанският вестник АБС посвещава на България обширна публикация, озаглавена "Премиерът, за когото предричаха, че ще падне от власт", чийто автор е царският биограф Рамон Перес Маура.

От падането на Берлинската стена през 1989 г. нещо обикновено за правителствата на страните от Централна и Източна Европа, които са били под съветско иго, беше да губят всички избори. Припряността на избирателите да отидат по-напред, търсейки по-добри алтернативи, беше всеобща, от Стетин на Балтийско море до Варна на черноморския бряг. Този фурор, съчетан с едно сляпо доверие в достойнствата на прогонения монарх, доведоха Симеон Сакскобургготски начело на правителството в родината си през юли 2001 г., след като отбеляза съкрушителна победа на изборите месец по-рано.

Почти три години по-късно промените в София са очевидни. Големите булеварди са пълни с многолюдни магазини, сред които и такива, в които се продават изделия от луксозни европейски марки. Старите автомобили, като Лада, Трабант и други пролетарски марки коли рядко се забелязват в трафика в българската столица, където мобилният телефон е нещо толкова обикновено, колкото и в Мадрид.

Строителството, несъществуващ до преди две години сектор, днес има достатъчен устрем, за да привлича големите европейски фирми, включително испански. Що се отнася до луксозните хотели, увеличаването на броя им е осезателен: в столицата с 1,4 млн. жители, в която има вече пет 5-звездни хотели, още три са на път да отворят врати.

Бившият министър на външните работи в правителството на социалистите Георги Пирински признава добрия макроикономически пейзаж. “Стабилен е. Дефицитът е под 1%, инфлацията под ефективен контрол, имам устойчив финансов сектор и банките са приватизирани” и прибавя нова похвала към настоящото правителство: “То успя да намали напрежението сред обществото. Българите оцениха, че животът им не беше изцяло политизиран”. Но опозицията е единодушна в обявяването на провала на правителството, като не забелязват този напредък в живота на средностатистическия гражданин. “Наблюдава се разочарование от липсата на подобряване на обикновения живот на гражданите. Ограничен е броят на българите, които виждат бъдещето си в страната”, уверява Пирински.

За Николай Василев, младият вицепремиер, който напусна престижната си позиция в частната банка Lazard Frères в Лондон, за да се присъедини към редиците на Симеон II, данните отхвърлят това твърдение: той припомня, че нивото на безработица е било намалено от 19% на 13% за три години, средната пенсия се е повишила с 40% и всичко това в контекста на факта, че през последните пет години страната е отбелязала икономически растеж между 4% и 5%. “Всички социални групи са по-добре. Това правителство не се отметнало от нищо, което е обещало, но очакванията бяха много големи”.

Поради това, вероятно, социологическите проучвания започват да варират. По данни на НЦИОМ, след направени проучвания на общественото мнение на 3 май, 41% от запитаните българи казват, че никоя политическа сила не може да предложи по-добра алтернатива от настоящото правителство, а 42% одобряват дейността на кабинета на Сакскобургготски.
Колко далеч назад остана обстановката, която се усещаше в София преди година и половина, когато никой не беше готов да се обзаложи и на 1 лев, че правителството ще оцелее, когато всички предричаха внезапната му смърт: Симеон щеше да падне от поста премиер. Днес, малко повече от година до края на мандата му, никой не говори за смяна на правителството, а този, който всъщност падна, беше опозиционната централна десница. СДС, местна секция на Европейската народна партия, се разцепи на три фракции. Абревиатурата запази бившият външен министър Надежда Михайлова. Но й остана само една трета от парламентарната група, тъй като болшинството избягаха след бившия премиер Иван Костов, който тия дни ще обяви създаването на нова политическа формация. Към това трябва да се прибави и Съюза на свободните демократи на кмета на София Стефан Софиянски, въпреки че беше отстранен от длъжност от съд, който разследва твърденията за корупция. В тази обстановка да се определи преди юли 2005 г. изборен резултат е невъзможно.

Между кабинета си, с размери и архитектура от сталински тип, и малкия дворец във Врана, построен от дядо му цар Фердинанд, Симеон Сакскобургготски продължава да е затворен в почти монашеския си живот: има време само за работа. Току що завърнал се от Дъблин, където десет страни изпревариха България в присъединяването към ЕС, Симеон е уверен, че България ще приключи преговорите преди края на годината. И отбелязва със задоволство, че смяната на правителството в Испания му е донесла официална покана да посети Мадрид, където е живял в продължение на 50 години. В Мадрид, където други не искаха да приемат този министър-председател на България, който не падна.
АВС, Испания
12 май 2004г.