Обикновено за поредната трагедия в Студентски град виним държавата, университетски ръководства, агресивни бизнесмени, откровени мутри и т.н.
Не че това не е вярно!
Всички, които са имали някаква работа в студентски град в София, се убеждават лично, че на политиците не им пука за младите, че ректорите мислят за всичко друго, но не и за студентите, че алкохолът, наркотиците и мутрите са навсякъде и т.н.

Това обаче е само върха на айсберга. А под повърхността гледката сигурно е още по-ужасна.
Сякаш злото има безброй лица и винаги има още и още причини.
И след всяка безсмислена смърт на млад човек, текват порои от съвети, които всички забравят само след седмица. И по-лошо! Безсилието и непукизмът се завръщат. Не е необходимо да си циник, за да видиш простата истина, че ректорите са несменяеми, лобистите на сенчестия бизнес са, едва ли не, безсмъртни, а политиците са... точно това, което са.

Очевидно е, че все някога ще се наложи да режем от корен. Дано само не е късно!
Навсякъде по света университети и студентски градчета се правят на едни от най-красивите места. Не случайно първият университет - „Alma Mater Studiorum", е основан през 1088 именно в Болоня – един от най-красивите градове в Италия. Същото се отнася и за старите английски университети, за Сорбоната, за т.н. „бръшлянена лига“ в САЩ и т.н.
Просто е! Духовно средище не може да съществува в сивота, в разруха, в бедност и, в крайна сметка, в смразяваща безперспективност.
Освен в социалистическата ни родина, разбира се.
Едва ли някой е учуден! Още преди десетилетия отговорните другари „нацвъкаха” най-красивите кътчета на страната с резиденциите си, а студентите набутаха в това блато на отчаянието.
Факт е, че Студентски град е част от най-грозното лице на иначе хубавата ни столица.
И ако искаме бъдеще за нашите деца, трябва да започнем на чисто.
Земята в сегашния Студентски град е отровена от грехове, от мъка и не на последно място от безпричинната смърт на млади хора.
Знам, че това са твърдения, които не могат да бъдат обяснени. Не могат да бъдат пипнати или лесно разбрани.
Просто, понякога човешкият разум е безсилен и подозирам, че ако се прави нещо, то трябва да се започне от самото начало.
От нов Студентски град. На друго място! На чисто!
В българската история имаме достатъчно красноречиви примери.
Св. Наум и Св. Климент са преподавали на места, свещени за българите, много години преди покръстването и появата на славянската писменост. И когато са основавали нови книжовни средища, са го правили с ясното съзнание не само защо го правят, но и къде.

Разбира се, преместването на целия Студентски град е най-скъпия възможен ход.
И най-рискования. И със сигурност ще минат десетилетия, докато бъдат преодолени пораженията на българския дух. А ако не бъде осъзнат целия комплекс от причините, довели децата ни до самия ад, ние просто ще преместим злото на друго място.
И все пак си заслужава да опитаме.
Нима не изпробвахме всичко друго?
Антон Луков