„Да на нормалността“. Това е предизборният слоугън на партията на Меглена Кунева, който цъфна на множество билбордове и редовно ни се натрапва чрез предизборни клипчета от телевизионния екран. В същото време социолозите дават на Гражданите на Кунева резултат около 4-те процента. Според предизборния слоугън, това означава, че останалите 96 % от българите, които имат право на глас, са ненормални.

Какво друго е това, ако не обида към всеки, който няма да гласува за Кунева. Тя се окопа в политиката при управлението на Иван Костов. Разцъфна при Сакскобургготски, когато беше главен преговарящ и договарящ влизането на страната ни в ЕС. Тогава тя се сдоби и с прозвището Мадам Йес. След това продължи да битува по върховете, като еврокомисар, евродепутат, кандидат за президент, а сега се е устремила да мине заветната 4-процентова бариера за влизане в парламента.

Съвсем неотдавна Кунева тръгна на президентски избори като граждански кандидат. Пънеше се да представлява всички граждани. Тогава още нямаше партия. Нещо повече – мотото и беше „Не на партиите“. Как само си прилича това мото с настоящия й предизборен слоугън „Да на нормалността“. Филолозите ще го нарекат синтактичен паралелизъм. За психолозите обаче това не е нищо друго освен – скрита форма на шизофрения. Диагнозата е неистов стремеж за власт. Моментното лечение минава през 4-годишен парламентарен сеанс. Ако Мадам Йес обаче се размине депутатската банка, симптомите на заболяването ще се обострят. Тогава вече ще е необходима шокова терапия. Или направо операция „Шок и ужас“ за вечната Амбър в политиката. С други думи - „Не на Кунева, Да на гражданите“.