Преди 27 години на този ден българското търпение се изчерпа. Тътенът на недоволството беше толкова силен, че управляващата БСП, начело с Жан Виденов и Георги Първанов, се скри и пусна доберманите да хапят „на месо“. Освирепелите милиционери, в чиито глави все още не беше дошъл 10 ноември 1989г., докарани с автобуси, бяха почти на нивото на своите колеги от времената след 9 септември 1944 г.

Това, което изненада всички, е, че този път разбитите глави, свистящите палки и тропотът от удари върху щитовете не успяха да уплашат хората.

Днес, 27 години по-късно, си спомняме денят, в който недоволството срещу правителството на Жан Виденов достигна връхната си точка. Недоволните демонстранти обградиха парламента, а част от тях нахлуха в сградата.

Полиция и вътрешни войски, пратени от властта да разпраснат множеството, употребиха сила, вследствие на което десетки протестиращи бяха ранени.

Зимата на 1996 -1997 г. е една от най-трудните за българите в най-новата ни история. Държавата е във фалит, левът се срива, спестяванията на гражданите са стопени, а хиперинфлацията и опашките за хляб са ежедневие. Стига се до там, че сутринта хлябът струва 400 лв., а само часове по-късно, на обяд, цената му вече е 450 лв.

Жанвиденовата зима, както е известна, довежда до това, че на 28 декември 1996 г. парламентът гласува оставката на правителството на Жан Виденов. То обаче продължава да изпълнява функциите си до избора на нов кабинет. На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на внесената от опозицията "Декларация за спасение на България". На 10 януари гласуването на декларацията отново е отложено.

В същото време тече процедура по съставяне на нов кабинет. БСП на 8 януари номинира за премиер Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета на Виденов. Чак на 4 февруари става ясно, че БСП няма да има второ правителство в рамките на управленския мандат и предстоят предсрочни парламентарни избори.