От профила във Фейсбук на бившия пиар на Кирил Петков - Диана Дамянова

Още в нощта на изборите казах, че развитието на политическата криза в България в голяма степен ще зависи от това кой ще спечели изборите в САЩ.

Не, не пряко. Просто победата на Тръм води до политическа преоценка в цял свят и логично беше такава преоценка да бъде направена и в България.

Преоценка на някой либерални политики, граничещи с ултралиберални и преоценка на ролята и влиянието , дори силата на либералните идеи.

Защото, Борисов печели изборите вече за N-ти път, но страхът му от жълтите павета, кошмарният му спомен от 2020 година, когато на практика нямаше достъп до работното си място, убеждението му че без участие на либерално-демократичните партии във властта, на практика управление не е възможно, водеше до практически отказ от това да направи правителство.

Нека си припомним, че преди по-малко от година, Борисов на практика разцепи ДПС, само и само да не влезе в открито партньорство с него. Защото страхът от това, че подобно правителство може да изведе хората на улицата и той да бъде свален беше доминиращата в поведението на Борисов и ГЕРБ.

Не, че изборът на Тръмп прави всичко възможно, съвсем не, но води до допълнително отслабване на либералната гражданската енергия, на възможността такава да бъде мобилизирана от либерално-демократичния сектор /самонарекъл се в България „добрите сили/ и отваря възможността да се направят по-смели политически конструкции, такива които не включват напълно или въобще не включват „добрите сили”.

Тайна ще остане за нас, страничните политически наблюдатели, дали преговорите с ДБ бяха някакъв фейк и Борисов отдавна си беше направил алтернативното мнозинство, или той наистина се опитваше да ги интегрира в едно правителство и да ги направи съпричастни /по-склонна съм да вярвам във второто/, но както ясно предвидих още преди два месеца и повече, ако не успее да направи правителство с т.н. демократични сили, то той ще направи този път такова с леко насипен характер.

Опита се , не знам доколко откровено, не успя /може би опитите продължават/ и се обърна към вариант „Б” – правителство на възможното.

Защото точно това ще ни бъде представено в следните дни.

Никой не може да каже колко би изтраяло, само знам че временните неща понякога са по-трайни от трайните сглобки.

Но, смелостта на Борисов и ГЕРБ да направят такова правителство е изцяло продиктувана от новия повей в световната политика. Както съм казвала и друг път, Борисов е лидер от тръмписки тип и победата на Тръмп ще му даде някакви крила. Не само на него а и на много подобни политици в света.

Или накратко, това от което Борисов най-много се страхуваше, а именно жълтопаветния бунт, сега не го плаши поради общата криза на жълтопаветието, при това не само у нас.

Затова, правителство е напълно възможно. Че е желано от своите съставители и от огромна част от българския народ, това е съвсем ясно. Дали ще успее – това зависи само от него, самото правителство.

Ако не направи груби грешки - вероятно ще успее.

Остава загадката за това как Пеевски „допусна” подкрепата от „земеделците на Доган” и доколко това е раздор между Борисов и Пеевски, но по този въпрос ще трябва да се произнесат доста по-умни от мен хора.

Засега е ясно, че въпреки желанието си /ако е било искрено/ Борисов този път осмеля да преодолее зависимостта си, че правителство е възможно само с ППДБ , заедно или поотделно , и да направи опит за реализиране на възможното, а не на желаното.

Има ли гражданска енергия да накаже евентуални грешки на правителството /ако то се случи/?

Да, има.

Но не в размерите да бламира правителството, ако то работи нормално.